Определение № 32 от 26.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 67/2013 г.

С определение от 17.12.2012 г., постановено по н.а.х.д. № 981/2012 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, поради отвод на всички съдии на основание чл. 29, ал. 2 НПК, производството е прекратено и изпратено на Върховния касационен съд за произнасяне по реда на чл. 43, т. 3 НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е на становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, тъй като са налице условията, предвидени в чл. 43, т. 3 НПК. Върховният касационен съд провери данните по делото, становището на прокурора и намери следното: Искането за промяна подсъдността по делото е ОСНОВАТЕЛНО. Н.а.х.д. № 981/2012 г. по описа на Районен съд - Кюстендил е образувано по жалба на П. Г. П. против наказателно постановление № 11010286/04.07.2012 г. на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция – гр.София. Направените от всички съдии от Районен съд – Кюстендил самоотводи на основание чл. 29, ал. 2 НПК са обосновани с обстоятелството, че жалбоподателя П., преди да заеме длъжността кмет на Община Кюстендил е осъществявал адвокатска дейност, при която между него и съдиите са били изградени добри служебни взаимоотношения. Действията на съдиите от Районен съд – Кюстендил при възможността горното обстоятелство да създаде съмнения за предубеденост и небезпристрастност при разглеждане на делото, са правилни и законосъобразни. Осигуряването на справедлив процес изисква промяна на подсъдността на делото чрез възлагането му за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд от друг съдебен район, какъвто е Районен съд – гр.Благоевград По изложените съображения и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение