Решение № 5979 от 29.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12852/2010 г.

Решение № 5979 от 29.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12852/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителна агенция по горите, гр. София, представлявана от изпълнителния директор Б. Дачев, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Б. Христова, против Решение № 1542 от 15.07.2010 г., постановено по адм. дело № 408/2009 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на Държавна агенция по горите, /сега Изпълнителна агенция по горите/, срещу Заповед № РД 09-19/20.01.2009 г. на директора на ОД "Земеделие"- Варна. С нея е одобрено протоколно решение № 2/16.01.2009 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ относно определените имоти по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ на територията на Община Ветрино, в обжалваната му част -в частта на точки I и II от решението за два имота № 25001 и № 9002 в землището на с. Ягнило. В жалбата са релевирани доводи за нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК с твърдения, че съдът не е съобразил, че земеделски са земите, посочени в чл. 2 от ЗСПЗЗ, като в протоколното решение на комисията по чл. 45в, ал. 1 ППЗСПЗЗ следвало да се опишат тези имоти, а имотите, които не притежават такива характеристики следвало да се опишат в протоколното решение като имоти, по отношение на които били допуснати непълноти или грешки при регистрирането им като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, тъй като попадали в хипотезата на чл. 14а от ЗВСГЗГФ, поради обстоятелството, че били гори по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗГ. Настоява, че процесните два имота притежавали характеристиките на гори, видно от представените по делото лесоустройствени проекти и изслушаната експертиза, поради което неправилно са били определени като собственост на община Ветрино. Твърди и че протоколното решение е постановено от орган, действал в незаконен състав, тъй като на заседанието не е присъствал представител на СГКК-Варна. По тези съображения касационният жалбоподател моли Върховния административен съд да отмени оспореното съдебно решение. В писмени бележки, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Претендира разноски Ответникът - директорът на Областна дирекция "Земеделие", гр. - Варна, в писмено възражение и в писмено становище, чрез юрисконсулт Янева, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски. Заинтересованата страна - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител юрк. Цончовска и в писмено становище оспорва касационната жалба с подробни доводи за нейната неоснователност. Претендира разноски. Заинтересованата страна - кметът на община Ветрино не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - Агенция по геодезия, картография и кадастър също не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че заповедта на Директора на областна дирекция "Земеделие" е издадена при спазване на реда на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗСПЗЗ, при влезли в сила план за земеразделяне и карта на възстановената собственост. След като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Варна се е развило по реда на чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 45в от ППЗСПЗЗ, във вр. с чл. 145 от АПК. Образувано е по жалба, подадена от праводателя на настоящия касатор против протоколно решение от № 2/16.01.2009 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № РД 09-19/20.01.2009 г. на директора на ОД "Земеделие"- Варна, за определяне на имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ на територията на община Ветрино, в частта на точки I и II от решението за два имота в землището на с. Ягнило, а именно имот № 25001 и № 9002. С обжалваното решение жалбата е отхвърлена. За да достигне до този резултат Административният съд - Варна е приел, че безспорно са установени фактите, че планът за земеразделяне и одобрената карта на възстановената собственост са влезли в сила и комисията с оспореното протоколно решение се е съобразила изцяло с КВС и извлечението от регистъра на имотите към КВС по начина на възстановяване на земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ в землищата на община Ветрино. Съдът приел, че протоколното решение и одобряващото го решение са издадени от компетентни органи. Назначената комисия е в законоворегламентирания състав, надлежно е назначена от директора на ОД "Земеделие" - Варна, решението е в предвидената в закона форма, съдържа необходимите реквизити и при издаването му е спазена процедурата по чл. 45в от ППЗСПЗЗ. Първоинстанционният съд приел, че не са налице и нарушения на материалния закон, тъй като комисията се е съобразила изцяло с данните по чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, а именно оспореното решение е в съответствие с извлечението от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост относно посочените землища в община Ветрино, за двата имота в землището на с. Ягнило/ имот № 25001 и № 9002/като в решението е отразен и начинът на възстановяване на собствеността върху имотите, така, както изисква нормата на чл. 45в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Съдът е приел, че е неоснователно възражението относно характера на посочените по-горе два спорни имота, че те представляват гори, респ. неправилно са включени в КВС като земеделски земи, тъй като КВС е вляла в сила и решението е съобразено с регистъра, в това число и в частта за имотите, останали след възстановяване на собствеността. Посочил, че тези въпроси касаят спор за собственост между държавата и общината и не могат да бъдат решени в процесното производство. Така постановено решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, които да налагат отмяната му. Фактическата обстановка по делото е правилно изяснена и не е спорна. Въз основа на доказателствата по делото съдът е постановил обоснован акт, съобразен с материалния закон. Правилно е прието, че оспорените актове - заповед на директора на Дирекция "Земеделие" - Варна и одобреното с нея протоколно решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ подлежат на обжалване по реда на АПК, визиран в разпоредбата на чл. 45в, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. Първоинстанционният съд е извършил служебна проверка по основанията, визирани в чл. 146 от АПК и точно е констатирал, че процесните актове са издадени от компетентни органи, тъй като комисията е назначена със заповед на директора на Дирекция "Земеделие" - Варна и в състава й от седем души са включени изискуемите членове, като решението е взето с обикновено мнозинство. Законосъобразен е изводът, че комисията е действала в законен състав и е работила по указания от закона начин, чрез осигурен достъп до извлечение от регистъра на имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, като при постановяване на протоколното решение, е имала необходимия кворум 50% плюс 1, тъй като са присъствали 6 от общо седемте членове, а решението е подписано от петимата членове, които са били редовно уведомени за съответните заседания. Неоснователен е касационният довод, че протоколното решение е постановено в нарушение на ЗСПЗЗ, от орган, действал в незаконен състав, предвид факта, че на заседанието не е присъствал представител на СГКК-Варна. Доводите, изведени от ЗГ са неотносими за спора. Правилен е и изводът, че е спазена процедурата по чл. 45в от ППЗСПЗЗ и актовете са съобразени с целта на закона, защото определянето на имотите, останали след възстановяване правата на собствениците от комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ е предвидено пряко от закона. Не е налице твърдяното нарушение на материалния закон. Тъй като с оспорената заповед се одобрява решението на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, която е помощен орган на директора на съответната областна дирекция, предмет на съдебен контрол е самото решение на комисията. Условията и реда за определяне на имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ от страна на комисията са посочени в чл. 45в ППЗСПЗЗ. От нормите на чл. 45в, ал. 2 и ал. 3 от ППЗСПЗЗ се извлича извод за източниците/материалите/, които ползва комисията, и това са извлечения от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване на земите. При определяне на земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ комисията с протоколно решение отбелязва начина на възстановяване на собствеността върху тях - в съществуващи или възстановими стари реални граници или с план за земеразделяне. Комисията с протоколното решение описва имотите, за които е констатира, че неправилно са причислени към земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, като излага мотиви за това. От друга страна, съобразно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, КВС обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановените стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ, и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ. Останалите данни, включени в КВС са регламентирани в ал. 3 - 6 на чл. 1 от посочената по-горе наредба. Разпоредбата на чл. 6 от посочената наредба определя и реда за създаване на картата на възстановената собственост . От данните по делото е видно, че в регистъра към картата на възстановената собственост процесните имоти фигурират, поради което е законосъобразен изводът, че комисията се е съобразила е влязлата в законна сила КВС и регистъра на имотите към нея. Неоснователно е основното възражение, че оспорените актове са в противоречие с материалноправни норми. Комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ се е съобразила изцяло с данните по чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ - с извлечението от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост, в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за землищата в община Ветрино, като в решението е отразен и начинът на възстановяване на собствеността върху тях, както изисква нормата на чл. 45в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. По делото не е било спорно, че КВС е влязла в сила и извлечението от регистъра към нея по начина на възстановяване на земите й съответства. При тези данни правилно е прието, че по отношение описаните кадастрални единици - поземлени имоти, за които се твърди, че са гори, а не земеделски земи, меродавно е отразяването във влезлите в сила карта на възстановената собственост, в това число и по плана за земеразделяне. Решението е съобразено и с неоспореното заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, чрез което съдът установил, че процесните имоти фигурират в ЛУП като земи от горския фонд, но са посочени в КВС, като земеделска земя. Този извод се налага и от представеното и неоспорено от жалбоподателя извлечение от регистъра на земеделските земи, гори и земи м горския фонд на землището с. Ягнило, установяващо по несъмнен начин, че процесните имоти с № 025001 и № 009002 са включени в него като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Неоснователно е възражението, развито в касационната жалба, че погрешно включените в решението гори остават държавна собственост, като управлението и контролът върху тях се осъществява от Агенцията по горите. По този довод правилно в оспореното решение е прието, че сочените обстоятелства са ирелевантни за правния спор относно законосъобразността на обжалваните актове. Въпросите, свързани с характеристиките на спорните имоти са относими към спора за вида на собствеността - държавна или общинска, който спор правилно е прието, че е недопустимо да се разрешава в хода на административния процес, при влязла в сила КВС имаща характеристика на стабилен административен акт. В този смисъл за съда липсва задължение да събира, съответно да обсъжда неотносими доказателства. Решението е съобразено с константната практика на ВАС. По изложените съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на Административен съд - Варна е съобразено с материалния закон и че не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира то да е нищожно или недопустимо, поради което следва да се остави в сила . При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски, с оглед чл. 143, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 228 АПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Исканията на процесуалните представители на ответната и на заинтересованата страна за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 4 и ал. 3 от АПК вр. с чл. 228 АПК и чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения са своевременно заявени и основателни, поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да им заплати сума в размер на 150 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за всяка от тях. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение