Определение № 487 от 09.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 2066/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „АСЛИ” ЕООД със седалище в [населено място] и В. А. Н. от [населено място] срещу определение № 740 от 06.03.2020 г., постановено по в. ч. гр. д. № 5280/2019 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е оставена без разглеждане подадената от „АСЛИ” ЕООД и В. А. Н. частна жалба срещу решение №3432/29.07.2019 г. по гр. д. № 550/2019 г. на Окръжен съд - Благоевград в частта относно начина на разпределение в буква „в” от решението, с което е отменено разпределение от 12.06.2019 г. по изпълнително дело № 842/2017 г. на ЧСИ М. К. с рег. № 891 и е извършено ново разпределение на получена в изпълнителното производство продажна цена от 52 463 лв. Частните жалбоподатели правят искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на делото на Софийски апелативен съд за произнасяне по съществото на частната жалба. Поддържат, че в качеството на длъжници по изпълнителното дело имат правен интерес да обжалват решението на окръжния съд, с което е изменено разпределението на постъпилите от публична продан суми в изпълнителното производство, и поради това изразяват несъгласие с извода на апелативния съд за липса на правен интерес. Излагат доводи, че с оглед реда на привилегиите по чл.136 ЗЗД А. Н. и Роза Н., които са учредили ипотека върху имота си за обезпечаване на задълженията им към взискателя в изпълнителното производство, имат право да удовлетворят вземанията си за разноски във връзка с имота, за които разполагат с изпълнителен лист и също имат качеството на взискатели, от получените при публичната продан суми преди първоначалния взискател - ипотекарен кредитор. Редът на привилегиите и сключеното с третите лица споразумение относно начина на изплащане на разноските за имота обуславят според жалбоподателите правния им интерес да обжалват извършеното от окръжния съд изменение в разпределението, с което не е признато привилегированото вземане на собствениците на ипотекирания имот. В срока по чл.276, ал.1 ГПК не са подадени отговори на частната жалба от ответниците „Уникредит Булбанк” АД, А. С. Н. и Роза А. Н.. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното определение, Софийски апелативен съд е приел, че в качеството на длъжници в производството по изп. д. № 842/2017 г. по описа на ЧСИ М. К. с рег. № 891 „АСЛИ” ЕООД и В. А. Н. нямат правен интерес да обжалват решението на Окръжен съд - Благоевград по гр.д. № 550/2019 г., с което по жалба на взискателя „Уникредит Булбанк” АД е отменено частично разпределението на получени суми от публична продан на недвижим имот, ипотекиран от лицата А. Н. и Роза Н. за обезпечаване дълга на двамата длъжници към „Уникредит Булбанк” АД, и е извършено ново разпределение в частта по буква „в” като е изключено признатото от окръжния съд за привилегировано вземане на А. Н. и Роза Н. за направени разходи за подобрения в имота. Въззивният съд е констатирал, че в качеството си на длъжници в изпълнителното производство жалбоподателите не са навели твърдения с оспорваното от тях разпределение да е постановено изплащане на суми, които не се дължат, и не са заявили интерес с разпределените суми да бъдат погасени точно онези задължения, за които поддържат, че третите лица - ипотекарни длъжници се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Липсата на твърдения с посоченото съдържание е мотивирала съда да направи извод, че като длъжници в изпълнителното производство жалбоподателите нямат самостоятелен правен интерес от предприетото обжалване и че за защита на правата си ипотекарните длъжници разполагат с предоставени от закона правни способи. При произнасянето по допустимостта на сезиращата го жалба въззивният съд е изходил от правилото, че защитата на чужди права, каквито са правата на третите лица, може да бъде упражнена само в изрично предвидените в закона хипотези, но въз основа на съдържащите се в жалбата твърдения е направил извод, че конкретният случай не попада сред нито една от тези хипотези. Обжалваното определение е правилно. Право на жалба срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт има страната, чиято правна сфера е засегната от последиците на акта. По аргумент от чл.26, ал.2 ГПК подаването на жалба с цел защита на чужди права е допустимо само в изрично предвидените със закон случаи. Производството по гр. д. № 550/2019 г. е образувано пред Окръжен съд - Благоевград по жалба на „Уникредит Булбанк” АД, с която в качеството си на взискател по изп. дело № 832/2017 г. на ЧСИ М. К. с рег. № 891 дружеството - жалбоподател е обжалвало извършеното от съдебния изпълнител разпределение на суми, получени от публична продан на недвижим имот, върху който е учредена ипотека в полза на жалбоподателя за обезпечаване на задълженията на длъжниците „АСЛИ” ЕООД и В. А. Н., в частта относно включените като привилегировани в трети ред вземания на собствениците на ипотекирания имот А. Н. и Роза Н., произтичащи от извършени разноски за запазване и подобрения на имота. Обжалването на разпределението в посочената част е аргументирано със съображения, че собствениците на имота, участващи като взискатели в изпълнителното производство, не се ползват с привилегия за вземането си за разноски по повод на имота и нямат право да се удовлетворят с предпочитание преди жалбоподателя - ипотекарен кредитор, от получената при проданта на имота сума. Сезираният с жалбата окръжен съд е намерил за основателни поддържаните в нея доводи, отменил е разпределението в обжалваната част и е постановил сумата, разпределена от съдебния изпълнител в полза на собствениците на ипотекирания имот, да бъде получена от ипотекарния кредитор „Уникредит Булбанк” АД. Постановената от окръжния съд промяна в разпределението рефлектира неблагоприятно единствено върху правната сфера на взискателите - собственици на ипотекирания имот, чието право на привилегировано удовлетворение е отречено с акта на съда. Извършеното от съда „ново разпределение” не засяга правната сфера на длъжниците в изпълнителното производство, поради което те нямат самостоятелен правен интерес да обжалват акта за разпределение, както правилно е приел Софийски апелативен съд в обжалваното определение. Законът не овластява длъжника в изпълнителното производство да обжалва разпределението от името на други участващи в производството лица, поради което правилен е и изводът на апелативния съд, че жалбоподателите не са легитимирани да упражнят правото на жалба на единствените заинтересовани от обжалването лица. Доводът на частните жалбоподатели, че правният им интерес произтича от качеството им на длъжници в изпълнителното производство, е неоснователен, тъй като право на жалба срещу разпределението в изпълнителното производство не възниква за всички лица от кръга по чл.462 ГПК, а само за лицата, чиито права/привилегии не са удовлетворени/признати при разпределението. В частната жалба, адресирана до Софийски апелативен съд, частните жалбоподатели са аргументирали подробно становище за съществуване на вземането на двамата взискатели - собственици на ипотекирания имот, и на признатата в тяхна полза привилегия, намерила отражение в изготвеното от съдебния изпълнител разпределение. Твърдения и доводи, от които може да се направи извод за наличие на правен интерес за жалбоподателите като длъжници в изпълнителното производство да обжалват акта на окръжния съд, с който е отречено привилегированото вземане на взискателите - собственици на имота, не се съдържат в жалбата. Позоваването в жалбата на споразумение от 19.03.2019 г., с което жалбоподателите са поели задължение да заплатят на собствениците на ипотекирания имот сумата 23 423.08 лв. за извършени СМР, с които е повишена стойността на имота, не е достатъчно, за да се изведе правен интерес за жалбоподателите от обжалване на акта на окръжния съд, с който е засегната пряко чужда правна сфера - тази на собствениците на имота, претендиращи да са титуляри на отреченото от съда привилегировано вземане. Липсата на правен интерес от обжалването води до недопустимост на подадената жалба, която законосъобразно е оставена без разглеждане от Софийски апелативен съд. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,