Определение № 539 от 17.09.2009 г. на ВКС по т. д. № 493/2009 г.

Производството е по чл. 274 ал. ІІ изр. 1 от ГПК. С оплакване за незаконосъобразност адвокат В от гр. П., ул. “. № 20, с. з. на Ц. А. Д. от гр. П., е подал частна жалба против разпореждане № 3592/16.05.2009 год. по гр. д. № 3023/2008 год. на Пловдивския окръжен съд VІІІ гр. с., с което се връща подадената от него касационна жалба против решение № 173/27.01.2009 год. постановено по същото дело. В частната жалба се излагат съображения, че в процесния случай в производството по чл. 288 ГПК по допускане на касационното обжалване служебният з. не следва да внася държавна такса тъй като е налице хипотезата на чл. 83 ал. І т. 5 ГПК, и затова връщането на касационната жалба е незаконосъобразно и следва да се отмени. Ответникът по частната жалба – Р. П. Б. от гр. П., не е заявил становище по реда на чл. 276 ал. І от ГПК. ВКС състав на ІІ т. о. намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 ал. І ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. По същество частната жалба е основателна. По делото е установено следното: Адвокат В. А. Р. от гр. П., ул. “. № 20, назначен от Пловдивския районен съд за с. з. на Ц. А. Д. от гр. П., ответница по иск предявен от Р. П. Б. от гр. П., е подал касационна жалба вх. № 3770/17.02.2009 год. против решение № 173/27.01.2009 год. постановено по гр. д. № 3023/2008 год. на Пловдивския окръжен съд VІІІ гр. с.. С оглед изричните указания на ВКС, дадени с разпореждане № 115/07.04.2009 год., въззивният съд с разпореждане от 13.04.2009 год. е оставил касационната жалба без движение като е указал на служебния з. на жалбоподателката да внесе 30,00 лв. държавна такса, която в определения от съда срок не била внесена. С разпореждане № 3592/16.05.2009 год. по гр. д. № 3023/2008 год., предмет на настоящата частна жалба, Пловдивският окръжен съд VІІІ гр. с. е върнал подадената касационна жалба. Разпореждането е незаконосъобразно. Съгласно чл. 83 ал. І т. 5 ГПК, такси и разноски по делото не се внасят от назначените от съда особени представители на страните, чийто адрес е неизвестен, а процесният случай е такъв. Въззивният съд правилно е изпълнил указанията на ВКС, дадени с разпореждане № 115/07.04.2009 год., но последните не са били съобразени с факта, че адвокат Р е бил назначен за с. з. на жалбоподателката. Предвид изложеното разпореждането за връщане на касационната жалба е неправилно и следва да се отмени. Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,