Решение № 10397 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6160/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. С решение № 603 от 18.03.2026 г. по адм. д. № 101/2025 г., Административен съд – Кюстендил (АС-Кюстендил) е отхвърлил жалбата на А. К. П. от гр. Дупница, против ревизионен акт (РА) № №Р-22001024000406-091-001/02.08.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта, с която е потвърден с решение № 82/27.01.2025 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София при Централно управление на Националната агенция по приходите (ЦУ на НАП). С решение № 1031 от 08.05.2026 г. по адм. д. № 101/2025 г. на АС-Кюстендил е отхвърлена молбата на А. К. П. за допълване на решение № 603 от 18.03.2026 г. по адм. д. № 101/2025 г. на АС-Кюстендил. Срещу решенията на АС-Кюстендил са подадени касационни жалби от А. К. П., чрез адв. Испиридонова. В жалбите се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната им и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Ответникът – директор на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП – чрез гл. юрк. Волянова, взима становище за неоснователност на касационните жалби. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решенията с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, са допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Предмет на оспорване пред АС-Кюстендил е бил РА № №Р-22001024000406-091-001/02.08.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, с който е изменен и потвърден с решение № 82/27.01.2025 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, с който на А. К. П. за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2023 г. са установени задължения за данък върху ГДО по чл. 17 от ЗДДФЛ, както следва: за 2021 г. в размер на 11 275,76 лв., за 2022 г. в размер в размер на 6 633. 80 лв. и лихва в размер на 1 181. 70 лв. и за 2023 г. в размер на 7 256. 71 лв. и лихва в размер на 343. 65 лв. Административен съд - Кюстендил е отхвърлил оспорването. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите по чл. 119, ал. 2 ДОПК, при спазване на изискванията за форма, предписани в чл. 120, ал. 2 ДОПК. Съдът не е констатирал съществени нарушения на ревизионното производство по чл. 112 - 117 от ДОПК. По материалната законосъобразност на оспорения РА, решаващият съд е очертал материалноправните предпоставки на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК – укрити доходи и несъответствие на декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице с имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Административният със е приел за доказано превишаване на разходите спрямо приходите на А. К. П. за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2023 г., поради което е приел за установени обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Основните мотиви на решаващия съд са свързани с констатацията, че за 2022 г. недостигът на парични средства е в размер на 66 337. 96 лв., а за 2023 г. – 72 567. 10 лв. Съдът не е преценил ценят като годно доказателство към оспорената част на РА, представените 16 бр. РКО, тъй като последните са издадени през 2017 г. и 2020 г., като същевременно от наличните доказателства е видно, че за 2022 г. доходите от налични парични средства за ревизираното лице са 0 лв., а от банкови сметки 3 272. 43 лв., а за 2023 г. - 0 лв.. По отношение на представените 2 бр. договори за дарение на парични средства от 04.11.2021 г. за сумата от 50 000 евро и от 01.12.2022 г. за сумата от 71 000 евро, АС-Кюстендил не кредитирал същите като годни доказателства, доколкото представляват частни писмени документи и съгласно чл. 180 от ГПК имат формална доказателствена сила на частните документи. Крайният извод на АС-Кюстендил е за законосъобразност на РА № №Р-22001024000406-091-001/02.08.2024 г., в частта, с която е потвърден с решение № 82/27.01.2025 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, поради което жалбата на А. К. П. е отхвърлена. С молба от 14..04.2026 г. А. К. П. е направил искане с правно основание чл. 176 от АПК за допълване на постановеното решение № 603 от 18.03.2026 г. по адм. д. № 101/2025 г. на АС-Кюстендил, тъй като няма произнасяне по целия заявен предмет на оспорване, а именно относно определения данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчен период 2021 г. в размер на 11 275. 76 лв., ведно с лихвите. Административният съд е приел, че е бил сезиран само с жалба срещу РА №Р-22001024000406-091-001/02.08.2024 г. в частта, с която е потвърден с решение 82/27.01.2025 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП за допълнително установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2022 г. в размер на 6 633. 80 лв. и лихва в размер на 1 181. 70 лв. и за 2023 г. в размер на 7 256. 71 лв. и лихва в размер на 343. 65 лв. С решение № 1031 от 08.05.2026 г. по адм. д. № 101/2025 г. на АС-Кюстендил е отхвърлена молбата на А. К. П. за допълване на решение № 603 от 18.03.2026 г. по адм. д. № 101/2025 г. на АС-Кюстендил. Решенията са неправилни. Според настоящия съдебен състав разпоредбата на чл. 160, ал. 1 ДОПК изисква от съда да се произнесе и по правното основание, на което решаващият орган е потвърдил РА при установените в него факти. Това следва от чл. 97, ал. 1, изр. второ АПК, приложим в производствата по ДОПК с оглед препращането в § 2 ДР ДОПК. Според посочения законов текст, когато решаващият орган отхвърли жалбата, мотивите за това негово решение се смятат за част от мотивите на административния акт. В случая АС-Кюстендил е бил сезиран с жалба на А. К. П. срещу РА № №Р-22001024000406-091-001/02.08.2024 г., който е изменен и потвърден с решение № 82/27.01.2025 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП. Данъчната ревизия на А. К. П. обхваща периода 01.01.2021 г. – 31.12.2023 г. като са установени задължения за данък върху ГДО по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2021 г. в размер на 11 275,76 лв., за 2022 г. в размер в размер на 6 633. 80 лв. и лихва в размер на 1 181. 70 лв. и за 2023 г. в размер на 7 256. 71 лв. и лихва в размер на 343. 65 лв. Неправилен е изводът на АС-Кюстендил, че липсва изрично заявяване, че предмет на оспорване е РА и в частта, в която е изменен от решаващия орган, тъй като на основание чл. 155, ал. 8 от ДОПК с решението на органа по чл. 152 от ДОПК ревизионният акт не може да се изменя във вреда на жалбоподателя. Поради това ревизионният акт може да се изменя само като намаление и отмяна на задълженията, а не като увеличение и определяне на нови задължения. Изменението на акта и произтичащата от него частична отмяна на акта не подлежи на обжалване поради липса на правен интерес. На обжалване подлежи потвърдената след изменението на ревизионния акт и в тази връзка в жалбата до АС-Кюстендил правилно е посочено, че се обжалва ревизионния акт в потвърдената му част. В случая решаващият съд не се е произнесъл по целия предмет на оспорване, тъй като липсва изразена воля на съдебния състав по отношение на установените задължения за данък върху ГДО по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2021 г. в размер на 11 275,76 лв., ведно със съответната лихва. Видно от изложеното довода на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила е основателен. Съдът не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 5АПК, което е довело до неизясняване на спора от фактическа страна. По така изложените съображения решението на АС-Кюстендил следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Изложените мотиви са относими и за постановеното решение, с което е отхвърлена молбата за допълване на съдебния акт. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе по целия предмет на обжалване, вкл. за установените задължения за данък върху ГДО по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2021 г., да се произнесе по възраженията и доказателствените искания на страните, като посочи въз основа на кои факти и обстоятелства приема, че ревизията правилно е проведена по особения ред на чл. 122 ДОПК, налице ли са предпоставки за облагане на ГДО по чл. 17 от ЗДДФЛ. С решението си съдът следва да се произнесе и по исканията на страните за разноски за касационното производство на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо във вр. с чл. 222, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение