Решение № 4100 от 15.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 711/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на „ММ Агрохолдинг“ООД, чрез процесуален представител, против решение №9508 от 03.11.2025г., постановено по адм.д. №1659/2025г. от Административен съд - Пловдив /АС-Пловдив/, с което е отхвърлена жалбата на „ММ Агрохолдинг“ООД против Уведомително писмо с изх.№02-100-2600/1221#5 от 21.05.2024г. на Зам. ИД на ДФЗ, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2018, в частта на Таблица 4, Санкции и редукции на субсидията в лева, колона 16 „Неспазени изисквания за управление“ за сумата 94415.19 лева. С оспореното УП не са оторизирани суми по подаденото от земеделския производител /ЗП/ „ММ Агрохолдинг“ООД заявление за подпомагане с УИН 16/310518/89824 и Приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2018г. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Съображения излага в касационната жалба и в писмена защита. Иска отмяната му. Претендира разноски. Ответникът - заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АС-Пловдив е приел, че отнемането на документ по см. на чл.29, § 1 от Регламент (ЕО) 834/2007 на оператора „ММ Агрохолдинг“ООД е безспорно установено по делото, което е единствения релевантен факт за законосъобразността на процесния отказ за изплащане на финансово подпомагане. Съдът е достигнал до извод, че предвид наличието на предпоставките по чл.14, ал.3, т.3 от Наредба №4/24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. /Наредбата/, правилно не е предоставена финансова помощ на жалбоподателя. Решението е правилно. Оспореното УП е издадено в процедура след връщане на административната преписка при отмяна на предходно УП с №02-160-2600/1221 от 02.06.2020г. от АС-Пловдив с решение №36/11.01.2022г. по а.д.№1165/2021г., и повторно произнасяне на АО по заявление за подпомагане с УИН 16/310518/89824 за Кампания 2018 на земеделския производител „ММ Агрохолдинг“ООД, а производството пред АС-Пловдив е проведено след постановяване на решение №8250 от 29.07.2025г. по адм.д.№11598/2024г. на ВАС на РБ, с което е отменено решение №8117/25.09.2024г. по адм.д.№1277/2024г. на АС-Пловдив в частта, в която е отменено УП с изх.№02-100-2600/1221#5, в частта на Таблица 4, Санкции и редукции на субсидията в лева, колона 16 „Неспазени изисквания за управление“ за сумата 94415.19 лева, и делото е върнато за ново произнасяне в тази част от друг състав на съда. При правилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка и спазени указания дадени в мотивите на решение №8250 от 29.07.2025г. по адм.д.№11598/2024г. на ВАС, настоящият състав споделя извода на АС-Пловдив, макар формиран с твърде пестеливи мотиви, че оспореният акт е издаден при спазване на материалния закон. В случая от ЗП в заявление за подпомагане от 31.05.2018г. с УИН 16/310518/89824 са посочени СМДП, вкл. Биологично земеделие (Мярка 11), направление Биологично растениевъдство (БР 10), по което за 2018г. е декларирана площ от 291.65ха, с контролиращо лице Институт за контрол на биологични продукти Био Хеллас АД, в хипотеза на четвърта поредна година при поет петгодишен ангажимент по мярката. При извършените административни проверки на заявлението (вкл. допълнителни) е установено, че ЗП е оператор, на който по данни от контролиращото лице е отнет документ по см. на чл.42, §1 от Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета. В тази връзка по делото не е спорно, че съгласно Протокол №129 от 01.06.2017г. от сертифициращия на оператора орган към дата 23.05.2017г. „Биоагричерт Италия България“ЕООД (договора с този сертифициращ орган е прекратен считано от 02.10.2017г.), е установено „Несъответствие – 4.9“ съгласно Наредба №1 от 07.02.2013г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането (отм., бр.75 от 11.09.2018г., в сила от 12.11.2018г.) - Употреба на неразрешени продукти за растителна защита, при което сертифициращият орган е разпоредил санкция по списъка от мерки при нередности и нарушения от Наредба №1 - мярка 5.4. Отнемане на документа (сертификата) по чл.29, параграф 1 от Регламент (ЕО) 834/2007 и налагане на забрана на оператора да извършва търговия с продукти. Тези обстоятелства са наложили Институт за контрол на биологични продукти Био Хеллас АД да въведе санкцията по мярка 5.4. в Системата за въвеждане на данни от външни институции, информация за която мярка е достъпна на АО при извършените административни проверки на процесното заявление за подпомагане, подадено от „ММ Агрохолдинг“ООД. Съгласно чл.14, ал.3 т.3 от Наредба №4/24.02.2015г. ( в приложимата редакция, ДВ, бр.18 от 27.02.2018г.), изплащането на финансовата помощ по направлението за календарната година на констатацията и за следващата календарна година може да се откаже, когато се установи, че контролиращото лице е уведомило министъра на земеделието, храните и горите при отнемане на документ по смисъла на чл. 29, параграф 1 от Регламент (EО) № 834/2007 на оператор, с който има сключен договор за контрол и сертификация. В конкретния казус след установения от АО в хода на административното производство на относимия за изплащането на заявената финансова помощ факт- отнет документ по см. на чл.42, §1 от Регламент (ЕС) 2018/848 за 2017г., на ЗП по заявлението за 2018г. (календарна година следваща 2017г.- годината на констатацията) с процесното УП е отказано изплащането на финансова помощ по заявлението на „ММ Агрохолдинг“ООД в съответния размер от 94415.19 лева поради неспазените изисквания за управление. Предвид изложеното, в съответствие с приложимите материалноправни норми е заключението на АС-Пловдив за законосъобразно извършено от АО намаление на исканата сума по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2018г., в частта, предмет на оспорване пред първостепенния съд. Не се кредитират доводите в касационната жалба. Същите са неотносими към предмета на настоящото съдебно производство, вкл. в частта относно констатациите в резултат на извършените лабораторни анализи на лаборатория „Приморис България“АД по взети проби от „Биоагричерт Италия България“ЕООД. Няма противоречия между влезли в сила решения на ВАС по предходни съдебни производства, касаещи заявления за подпомагане на ЗП за предходни кампании, свързани с процесното УП. В този смисъл няма пречка касатора да се запознае с мотивите на Решение №139 от 14.01.2026г., постановено по а.д.№–7618/2025г. на ВАС-Петчленен състав на Втора колегия. На основание горното касационната жалба трябва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК. Разноски от ответната по касация страна не са претендирани и не ес присъждат. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,