Решение № 672 от 18.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 823/2009 г.

Решение № 672 от 18.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 823/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ш. Х. Х. от гр. С., Пазарджишка област против решение от 14.04.2009 г. на П. окръжен съд, постановено по гр. д. № 194/2009 г. по описа на същия съд, с което е отменено решение по гр. д. № 272/2008 г. по описа на В. районен съд и вместо него е постановено: отхвърля иска по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, предявен от Ш. Х. Х. против О. гр. В. и ОСЗГ гр. В. за приемане за установено, че наследниците на Ф. Х. Х. имат право да им бъде възстановена собствеността върху две ливади в землището на с. С., м. "Г" с площ съответно 50,500 дка и 1,500 дка. Касационното обжалване е допуснато, поради наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК във връзка с произнасянето на съда по материалноправен и процесуалноправен въпрос относно кръга на писмените доказателства, посочени в разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ и липсата на практика на ВКС по дела по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение, като се иска неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба О. гр. В. моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение. Ответникът по касационната жалба О. служба "З" гр. Велинград не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на касатора и извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 от ГПК приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК и е процесуално допустима. Становището на настоящата касационна инстанция е, че при постановяване на въззивното решение П. окръжен съд е допуснал неправилно тълкуване на материалноправната разпоредба на чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ, свързано с обхвата на необходимите и допустими доказателствени средства за доказване правото на собственост, според тази разпоредба на закона. По предявения иск с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ релевантно е установяването принадлежността на правото на собственост върху имоти, попадащи в приложното поле на закона преди обобществяването им. Тази разпоредба на закона въвежда ограничение на допустимите доказателствени средства, изисквайки наличието само на писмени доказателства и изрично изключва писмени декларации и/или свидетелски показания. Примерно изброяване на допустимите писмени документи се съдържа в нормата на чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Тълкуването на двете разпоредби обосновава извода, че принадлежността на правото на собственост в административното производство или в производството по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ се установява с писмени документи, съдържащи данни за имота и собственика, включително и с декларации, подавани от лицата преди или във връзка с обобществяването на земята. Като доказателствено средство са изключени само декларациите, съставени с оглед доказване правото на собственост в производството по възстановяването на имота, както и свидетелските показания при липса на писмен документ, явяващ се индиция за придобиване на собствеността. По основателността на касационната жалба: Въззивното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон. За установяване правото на собственост на наследодателя на ищеца Ф. Х. Х.1984 г., е представен препис от Протокол за въвеждане във владение на недвижим имот /лист 4 от делото/, по изп. д. № 629/1940 г., съставен на 08.10.1940 г. в с. С., махала П., Доспатска об. от съдия - изпълнител М. Н. по издаден изпълнителен лист под № 208/1939 г. от Д. окол. съд против З. М., с който протокол се въвежда във владение Ф. Х. Х. на следните недвижими имоти: ливада в местн. "Г" от 50,5 дка при описани граници и ливада от 1,5 дка в землището на с. П., Доспатска община., които имоти съгласно отразеното в депозирано становище изх. № 546/24.11.2008 г. на О. с. по земеделие гр. В. от делото, не са заявявани в законоустановения срок и в цитираната в същото преписка, както и не са представени приложените към исковата молба документи. Съгласно данните по съдебно-техническата експертиза, депозирана по делото /лист 35 от делото/, местността "Г" се намира на около 1-2 км от гр. С., разположена от двете страни на пътя В. С. и представлява земеделска земя с начин на трайно ползване "ливада" и "нива", като за същата липсва наличен картен материал, по който да се индивидуализират имотите. При това положение представения писмен документ-протокол за въвеждане във владение от 1940 г. на имотите, за които се претендира, че са принадлежали на наследодателката на ищеца, е съставен преди обобществяването на земеделските земи, в достатъчна степен индивидуализира тези земеделски имоти към посочения момент и този протокол съответно съставлява писмено доказателство по смисъла на специалната разпоредба на чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ. В обобщение, атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо него, на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК, да бъде постановено друго, с което да се признае на наследниците на Ф. Х. Х., правото на възстановяване на собствеността върху процесните имоти, индивидуализирани в представения писмен документ по чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд