Решение № 239 от 6.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 81/2011 г.

Решение № 239 от 6.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 81/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Г. П. и адв. Ст. Л. в качеството им на пълномощници на В. Н. П. против решение № 265 от 20.10.2010 г. по в. гр. д. № 697/2010 г. на Великотърновския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че при постановяване на решението въззивният съд неправилно е приложил постановките на ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. В писмен отговор на касационната жалба ответницата Г. Н. Й. чрез своя пълномощник адв. Т. Т. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Обжалвано е въззивното решение, постановено от Великотърновския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 394 от 23.04.2010 г. по гр. д. № 1859/05 г. на Великотърновския районен съд, в частта, с която е изнесен на публична продан недвижим имот, находящ се в [населено място], представляващ първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда на [улица] града, при пазарна стойност 38 800 лв., който е допуснат до делба между Г. Н. Й. и В. Н. П.. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че в конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), защото съсобствеността между двете съделителки е възникнала по силата на повече от един юридически факт - прекратена съпружеска имуществена общност, наследяване и сделка. Имотът е бил собственост на техните родители в режим на съпружеска имуществена общност. След смъртта на общия наследодател Н. Г. Н. неговите наследници - съпруга и две деца, са придобили по наследяване по 1/6 ид. част от имота, а майката е придобила на собствено основание 1/2 ид. част. Впоследствие майката на съделителките е прехвърлила на своята дъщеря Г. Н. Й. собствените си 2/3 ид. части. Оттук е направен извод, че е налице комбинирана съсобственост, поради което процесният имот не може да бъде възложен на съделителката В. Н. П. по реда на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) и единственият способ за извършване на делбата се явява изнасянето на жилището на публична продан. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса приложима ли е разпоредбата на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), когато смесената съсобственост е възникнала от един и същ юридически факт. Понятието "смесена съсобственост" се употребява в съдебната практика във връзка с приложението на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), за да се означи съсобствеността, при която някои от съсобствениците са придобили право на собственост върху вещта по наследяване, а останалите - на друго основание. Когато вещта е била в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг, не възниква смесена съсобственост, освен в хипотезата на чл. 14, ал. 7 от СК от 1968 г., при която преживелият съпруг, ако наследява заедно с деца на починалия, не получава дял от неговата част от общото имущество. Когато са извършени разпоредителни сделки между сънаследниците също не е налице смесена съсобственост, а следователно - и пречка за възлагане на имота по реда на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), ако, разбира се, са налице и останалите предпоставки, тъй като разпоредителната сделка не променя наследствения характер на имота, а само уголемява квотата в съсобствеността на някой от наследниците. Обемът на правата на сънаследника не е след критериите за възлагане на имота по чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), поради което извършената в негова полза разпоредителна сделка не го поставя в привилегировано положение и не злепоставя интересите на останалите сънаследници. Разясненията, дадени в т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС са приложими в случаите на придобиване чрез правна сделка на част от наследствения имот от лице, извън кръга на наследниците. В този смисъл са и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 86 от 9.03.2012 г. по гр. д. № 1100/2011 г. на II г. о. на ВКС и решение № 148 от 7.04.2010 г. по гр. д. № 437/09 г. на I г. о. на ВКС. При дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение се явява необосновано и незаконосъобразно, постановено в противоречие с ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Съпругата на починалия наследодател - Ц. Н., е и негов наследник по закон. Извършената от нея след откриване на наследството разпоредителна сделка е в полза на нейната дъщеря Г. Й. - също наследник по закон на Н. Н., поради което, с оглед посоченото по-горе, не е възникнала смесена съсобственост и не са налице пречки за извършване на делбата по реда на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.). Като е достигнал до друг извод въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като претенцията на касаторката за възлагане на делбения имот по реда на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) не е разгледана по същество, делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане. Водим от гореизложеното съдът