Определение № 7452 от 03.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6621/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. Г. К., чрез адв. И. Еленков като процесуален представител, против определение № 23691 от 12.06.2026 г., постановено по адм. дело № 6932/2026 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлено искането му за спиране на предварителното изпълнение на заповед № GРАМ-1260555/09.05.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към Отдел „Пътна полиция“ - СДВР, с която му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. "з", "гг" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). В частната жалба се навеждат съображения за неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че на 11.05.2026 г. е сключена валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и регистрацията на автомобила е възстановена по служебен ред, с оглед на което се счита, че незаконосъобразно съдът не е отчел тези допълнителни обстоятелства, които водят на извод за липса на увреден обществен интерес и отпадналата фактическа необходимост от предварително изпълнение на наложената ПАМ. Прави се искане за отмяна на оспореното определение и постановяване на друго, с което да бъде спряно предварителното изпълнение на заповедта за ПАМ. Ответникът - младши автоконтрольор към Отдел „Пътна полиция“ - СДВР, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира частната жалба за процесуално допустима - подадена е срещу подлежащо на обжалване определение съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 вр. чл. 166, ал. 3 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: За да постанови оспореното определение съдът е приел, че съгласно чл. 166, ал. 4 АПК, допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт може да бъде спряно при наличието на основанията по чл. 166, ал. 2 АПК, а именно ако в резултата на предварителното изпълнение за жалбоподателя могат да настъпят значителни или труднопоправими вреди, като доказателствената тежест за установяването им е в негова тежест. В тази връзка е констатирал, че в случая твърденията на жалбоподателя за настъпване на значителна или трудно поправима вреда не са подкрепени от доказателства, а обстоятелството, че с отнемането на СУМПС ще бъде затруднен да упражнява трудовата си дейност, освен недоказано, но и не обуславя наличието на вреди, които да са противопоставими на презюмирания обществен интерес от предварителното изпълнение на приложената ПАМ. Сочи се и отсъствие на данни и твърдения за нови обстоятелства по см. на чл.166, ал.2, изр. последно АПК. По горните съображения е отхвърлено искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на ПАМ. Определението е неправилно. Както се посочи, с процесната заповед, по отношение на П. Г. К. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "з", "гг" от ЗДвП – "временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца“. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че на 09.05.2026 г., в гр. София, жалбоподателят е управлявал лек автомобил с рег. № [рег. номер], собственост на Ц. К., който не е регистриран по надлежния ред – регистрацията му е прекратена служебно на 05.05.2026 г., на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП поради липса на сключена застраховка "Гражданска отговорност", с което водачът е нарушил чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП. Предвид основанието на издадения административен акт и в съответствие с разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, правилно съдът е констатирал, че подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка, тъй като предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона. В ЗДвП не са предвидени основания за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите норми на чл. 166, ал 2 и 4 от АПК. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон /какъвто е случая – чл. 172, ал. 6 от ЗДвП/, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия, да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК. Съгласно последната разпоредба съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране на актове по чл. 172, ал. 1 ЗДвП, преценява дали незабавното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, а и дали са налице нови обстоятелства за спиране на изпълнението. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства, както и за въздействието им върху правната сфера на адресата на акта, е на оспорващия. В случая първоинстанционният съд директно е подложил на проверка дали оспорващият е доказал твърдението си за конкретни вреди, които биха могли да му бъдат причинени от предварителното изпълнение на обжалваната заповед и дали същите са с висока степен на значимост, без да прецени представените по преписката релевантни доказателства и да анализира установеното деяние като основание на акта за допуснатото по закон предварително изпълнение от гледна точка на вида и характеристиката на приложената принудителна мярка и дали е постигната защитимата от закона цел. Безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт може да причини неудобства и да засегне законни права и интереси на адресата. Разпореждането за предварително изпълнение (в т. ч. и допуснатото по закон) не може да съществува самостоятелно – то обслужва ефикасността на основния акт, като позволява той да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила. Целта на допуснатото предварителното изпълнение е защитата на обществения интерес, а именно когато е наложително същият да бъде изпълнен, да породи последиците си преди влизането в сила, като при допуснато предварително изпълнение по силата на самия закон, законодателят е презюмирал наличието на такъв надделяващ обществен интерес, който следва да бъде охранен. Видно е, че в първоинстанционното производство е представена полица за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена на 11.05.2026 г., т.е. два дни след издаване на заповедта, с което са отстранени неблагоприятните последици от извършеното нарушение. Предвид това и на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП прекратената регистрация на пътното превозно средство е възстановена служебно след извършване на нарушението, за което е приложена процесната ПАМ. След като регистрацията на МПС е възстановена, предварителното изпълнение на мярката, до решаване на спора по същество, единствено уврежда правната сфера на жалбоподателя, а не допринася за защита на обществения интерес. Изложеното води до извод, че предварителното изпълнение на оспорения акт, при установяването, че застраховката е направена два дни след издаването на заповедта, и при възстановена регистрация на МПС, би могло да доведе до настъпването за жалбоподателя на значителна или трудно поправима вреда, несъразмерна с противопоставимия й защитен обществен интерес по силата на законово допуснатото предварително изпълнение. Налице е основание по чл. 166, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 166, ал. 2 АПК за спиране предварителното изпълнение на акта. Като е достигнал до извод за неоснователност на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което предварителното изпълнение на заповедта да бъде спряно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение