Решение № 3824 от 06.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7893/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Велико Търново, чрез процесуалния представител гл. юрк. Маринова, срещу решение № 2278 от 08.07.2025 г., постановено по адм. дело № 427/2025 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отменено решение № 1040-04-39/13.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ-Велико Търново. В касационната жалба и представено писмено становище касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Посочва, че решаващият съд неправилно е интерпретирал фактите и е формирал неправилни правни изводи. Счита, че лекарите, като членове на ТЕЛК, не са се съобразили с наличната медицинска документация и заболяванията на лицето, не са я разгледали обстойно и не са я отнесли правилно към заболяванията, поради което са определили неправилен процент ТНР. Касаторът иска да се отмени обжалваното решение изцяло и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се потвърди решение № 1040-04-39/13.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ-Велико Търново и да се отхвърли подадената жалба срещу него като неоснователна. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по делото, изразяващи се в заплатена държавна такса за касационното производство в размер на 102,26 евро и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 204,52 евро. Ответниците по касация - А. Х. и Н. А. Н., чрез пълномощника адв. Димитрова, с писмено становище и писмена молба оспорват касационната жалба като неоснователна и излагат съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Искат обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендират направените за касационната инстанция разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на атакуваното с нея решение, като предлага то да бъде отменено. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като провери решението съобразно изискванията на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна. От фактическа страна по делото е установено, че с експертно решение (ЕР) № 91711 от заседание № 165 от 28.07.2023 г. на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД, на П. Т. И. е определена оценка на работоспособността 100 % трайно намалена работоспособност (ТНР) без чужда помощ с водеща диагноза „[заличен текст]“ и придружаващи заболявания – [заличен текст], със срок на намалената работоспособност – пожизнен, и дата на инвалидизиране - 28.07.2023 г. Д-р Х. и д-р Н. са членове на ТЕЛК, постановила експертното решение. Посоченото експертно решение на ТЕЛК е разгледано от медицинска комисия в ТП на НОИ - Велико Търново, която е предложила експертното решение да бъде обжалвано пред НЕЛК по отношение на оценката на трайно намалената работоспособност/вида и степента на увреждане. Решението на ТЕЛК е оспорено и с експертно решение № 92114 от заседание № 139 от 15.11.2023 г. на НЕЛК - специализиран състав по нервни, очни болести и ССЗ, е отменено и медицинското досие е върнато за ново освидетелстване. Изложени са мотиви за липсата на документални данни за основното заболяване – [заличен текст], поради което преписката е върната за ново освидетелстване. В изпълнение на указанията на НЕЛК друг състав на ТЕЛК към ЕООД „МБАЛ Д-р Д. Павлович“ гр. Свищов издава експертно решение № 90426 от заседание № 64 от 02.04.2024 г., с което определя на същия пациент оценка на работоспособността 56 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ с водеща диагноза „[заличен текст]“ и придружаващи заболявания – [заличен текст], със срок на намалената работоспособност – пожизнен, и дата на инвалидизиране - 28.07.2023 г. Това експертно решение също е оспорено пред НЕЛК, като с експертно решение № 92165 от заседание № 106 от 24.10.2024 г. на НЕЛК - специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания експертното решение на ТЕЛК е отменено и е определен 40 % ТНР. Няма данни за оспорване на това решение. На П. И. е отпусната лична пенсия за инвалидност от 28.07.2023 г., която е спряна от 19.12.2023 г. Според документите в административната преписка надвзетата пенсия от И. за този период е в размер на 1 418,90 лв. главница. Във връзка с причинената щета на ДОО от отмененото ЕР на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД, със заповед № ЗР-5-04-01857560/17.02.2025 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Велико Търново е възложена частична ревизия на разходите на ДОО, приключила с ревизионен акт за начет (РАН) № РМ-5-04-01866426/06.03.2025 г., с който на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО на д-р Х. и д-р Н. е определен начет за сумата на неправомерно изплатената пенсия на П. Т. И. за периода 28.07.2023 г. - 31.12.2023 г. и лихви. Към ревизионния акт е приложен анализ, неразделна част от същия. Срещу ревизионния акт за начет е подадено възражение, което е прието за неоснователно и е издадено разпореждане № РО-5-04-01881509/04.04.2025 г. от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Велико Търново, с което на основание чл. 110, ал. 3 от КСО, на д-р Х. и д-р Н. е разпоредено да възстановят солидарно сумата по акта за начет. Разпореждането е обжалвано по административен ред пред ръководителя на ТП на НОИ – Велико Търново, който е отхвърлил жалбата с оспореното пред първоинстанционния съд решение № 1040-04-39/13.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ-Велико Търново. Първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване на процесуалните правила, но е постановено в нарушение на материалния закон. Съдът е посочил, че в решението на НЕЛК не са посочени конкретни нормативни разпоредби, които да са нарушени при издаване на ЕР на ТЕЛК, като например да не е взета предвид изобщо представената медицинска документация или да е нарушена процедурата по издаване на решението. Първата инстанция е намерила, че медицинската документация на освиделстваното лице е била налична в медицинското досие, същата не е игнорирана от членовете на ТЕЛК, като им е била достатъчна да оценят здравословното му състояние. Според съда процентът на трайна неработоспособност на П. И., дадена в отмененото ЕР на ТЕЛК за всяко едно от заболяванията й, съответства на посочения процент по приетата за приложима отправна точка, съгласно Приложение № 1, т.е. оцененият функционален дефицит, обусловен от заболяването, е подведен от органите на медицинската експертиза под правилната отправна точка от приложението и няма нарушение на разпоредби на Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). Посочено е, че НЕЛК и ТЕЛК действат в рамките на своята професионална компетентност при определяне на % трайна неработоспособност и в случая при интерпретация на наличната документация са имали различия в професионалните мнения относно оценката на здравословното състояние на освидетелстваното лице и неговите заболявания. Първоинстанционният съд е приел, че не са налице нарушения на нормативни разпоредби при издаването на отмененото експертно решение само защото ТЕЛК има различен субективен подход от НЕЛК при преценка на представената документация. В заключение съдът е обосновал извода, че не е налице хипотезата на чл. 110, ал. 1 от КСО, след като актът, за който се твърди, че е нанесъл щета на ДОО, не е бил отменен поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването му. Административният орган не е доказал и виновно поведение на двамата лекари-членове на ТЕЛК, даващи основание за реализиране на имуществената отговорност на членовете от състава му. В допълнение е посочил, че направените осигурителни разходи са извършени на основание законовата разпоредба на чл. 98, ал. 7 от КСО, при допуснато предварително изпълнение на невлязъл в сила административен акт, поради което изплащането на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е осъществено на правно основание и осигурителните разходи не са причинени пряко от отмененото ЕР на ТЕЛК. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. С разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО на контролните органи на Националния осигурителен институт е предоставена възможност да съставят на физическите лица или юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. В тези случаи отговорността е обективна (безвиновна) и възниква по силата на изрична правна норма, поради което намира приложение само в осигурителните правоотношения. Достатъчно за реализирането й е да се удостовери наличието на пряка причинна връзка между действията на членовете на ТЕЛК и причинената вследствие на тях щета за фондовете на ДОО от неправилно извършения осигурителен разход. Принципите и критериите на медицинската експертиза и редът за нейното извършване са определени в приетата, на основание чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето, Наредба за медицинската експертиза. Съгласно чл. 61 от НМЕ, за да е законосъобразно експертното решение на ТЕЛК, трябва да е налице точно установяване на здравословното състояние на лицето, съгласно действаща правна норма, каквото в случая не е направено. Според разпоредбата на чл. 62 от НМЕ в относимата ѝ редакция видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост - въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. Съгласно чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от НМЕ, установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловения функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно Приложение № 1, като при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в Приложение № 1, процентът на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно Приложение № 2. Несъобразяването с отправната точка, предвидена в Приложение № 1 "Отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждането в проценти" и с посочената Методика при експертизата на работоспособността, извършвана от орган на медицинската експертиза, представлява нарушение на материалноправните разпоредби при издаване на ЕР по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, което е основание за съставяне на ревизионен акт за начет, щом въз основа на незаконосъобразно експертно решение на ТЕЛК е била изплащана лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В тази връзка, при установяване степента на трайно намалената работоспособност участващите в колегиалния орган експерти не действат при условията на дискреция, а в рамките на обвързана компетентност. В настоящият случай спорният по делото въпрос е допуснато ли е "нарушаване на нормативните разпоредби по издаване на актове на медицинската експертиза" при издаване на отмененото ЕР на ТЕЛК, за да се ангажира отговорността на ответниците по касация по реда на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Когато членовете на ТЕЛК са постановили решението си без да съобразят медицинската документация или липсата на такава, която е относима и задължителна към оценката на ТНР, когато са направили изводи в колизия с правилата на медицинската логика и начин за оценка на трайно намалената работоспособност, както и когато не са спазени административнопроизводствените правила по отношение формата и съдържанието на решението, тогава се констатира нарушение на нормативни разпоредби по издаването му. В случая такива нарушения се констатират, като няма изискване в решението на НЕЛК да са посочени конкретно нарушените нормативни разпоредби при издаване на ЕР на ТЕЛК. Видно от мотивите на ЕР № 92114/15.11.2023 г. на НЕЛК, специализиран състав по нервни, очни болести и ССЗ, в обжалваното ЕР на ТЕЛК № 91711/28.07.2023 г. е приета водеща диагноза „[заличен текст]“, за която не са приложени обективни изследвания и медицинска документация, включително периодични прегледи от офталмолог с отразени степен, стадий, наблюдение и лечение на очно заболяване. От състава на НЕЛК е прието, че [заличен текст] е оперативно лечимо заболяване, неводещо до трайно намалена работоспособност. В мотивите на решението на НЕЛК също така е прието от специализирания състав по хирургични, ортопедични и ССЗ, че в решението на ТЕЛК абсолютно неаргументирано е определена оценка по ч.1, р. 9, т. 31.2 – 60 %, която е [заличен текст], и по ч.1, р. 9, т. 32 – 10% за [заличен текст], като няма приложена рентгенография на [заличен текст] и няма описан [заличен текст], по която се определя оценката за ФД, една година след оперативната интервенция. Последващите ЕР на ТЕЛК и ЕР на НЕЛК (което не е оспорено) са с друга водеща диагноза, а за фрактурата на [заличен текст], в съответствие с мотивите на ЕР № 92114/15.11.2023 г. на НЕЛК, вместо първоначално определените от ТЕЛК 60 % т.н.р по ч.1, р. 9, т. 31.2 в ЕР № 90426/02.04.2024 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Д. Павлович“ гр. Свищов са определени 40 % ВСУ по ч.1, р. 9, т. 31.1, а в ЕР № 92165/24.10.2024 г. на НЕЛК, специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания, като е прието, че от приложените в МЕД рентгенографии не се установява стабилна [заличен текст], като „[заличен текст]“. НЕЛК е отменил решението на ТЕЛК в частта на определените 40 % ВСУ по ч.1, р. 9, т. 31.1 и вместо това е определил 20 % ВСУ по ч.1, р. 9, т. 36.2 от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ. В случая НЕЛК е приела, че преценката на членовете на ТЕЛК във връзка с определената диагноза и процента ТНР е неправилна, констатирала е, че ТЕЛК се е произнесла при липса на медицинска документация и изследвания, което води на извода, че членовете на ТЕЛК са постановили решението си в разрез с правилата на медицинската логика при определяне на съответната отправна точка и процента ТНР и в разрез с нормативно заложените критерии за това. Приемайки обратното, първоинстанционният съд е формирал изводите си в нарушение на материалноправните разпоредби. Необходимо е да се посочи, че в развилото се пред първоинстанционния съд производство е недопустимо да се извършва преценка на констатациите, дадени в ЕР на НЕЛК, както и да се подлага под съмнение направената оценка на работоспособността. По отношение законосъобразността на ЕР на НЕЛК е нормативно установен самостоятелен ред за оспорване, разписан в чл. 112 от Закона за здравето. Отмененото незаконосъобразно решение на ТЕЛК, издадено от ответниците, е било законовото основание за изплащането на пенсия за инвалидност поради общо заболяване за периода 28.07.2023 г. – 31.12.2023 г., според определения по отношение на освидетелстваното лице процент на трайно намалена работоспособност, които средства представляват неправилно извършени осигурителни разходи и се явяват щета за ДОО. След като е налице изплатена пенсия на основание отменения акт на медицинската експертиза, издадено от ответниците по касация, то последните носят отговорност по чл. 110 от КСО. Имуществената отговорност, предвидена в посочената разпоредба, възниква по силата на закона. Тя се състои в заплащане на обезщетение за причинените от физически и юридически лица вреди на държавно обществено осигуряване от отменени актове на медицинската експертиза. Осигурителният орган е извършил неправомерно разходи за изплатената пенсия, от което са произлезли вреди, подлежащи на възстановяване. Когато експертното решение на ТЕЛК е отменено от НЕЛК, но е получена пенсия по това отменено експертно решение, за органите на ДОО се създава възможността да търсят възстановяване на изплатената пенсия от лекарите, издали отменено експертно решение на ТЕЛК. В тази връзка неправилен, и в разрез със законовите разпоредби и целта на закона, е и изводът на първоинстанционния съд, че осигурителните разходи за изплатената пенсия не са причинени пряко от отмененото ЕР на ТЕЛК. Налице е пряка причинно-следствена връзка между действията на лекарите, в качеството им на участници в състава на ТЕЛК, чието ЕР е отменено от НЕЛК, и отпуснатата неправомерно въз основа на тях лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Отмененото решение на ТЕЛК е породило правни последици, поради което е съставен ревизионен акт за начет и правилно е ангажирана имуществената отговорност на причинилите я лица. Лекарите от състава на ТЕЛК, чието решение е отменено, имат качеството на солидарни длъжници (по арг. чл. 53 от Закона за задълженията и договорите). Без значение е, че предварителното изпълнение на невлязъл в сила административен акт е предвидено в закона (чл. 98, ал. 7 от КСО), защото ако процесното ЕР на ТЕЛК не е било издадено с посоченото съдържание, тогава и личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на лицето не би била отпусната и изплащана недължимо. Предвид изложените съображения решението на първоинстанционния съд като неправилно следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, не са налице основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК досежно обжалвания акт на орган на НОИ, поради което оспорването срещу него следва да бъде отхвърлено като неоснователно. С оглед изхода на правния спор, на касационния жалбоподател следва да се присъдят направените по делото разноски общо в размер на 306,78 евро, от които 102,26 евро платена държавна такса за касационно обжалване на решението на Административен съд - Велико Търново и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на по 102,26 евро за всяка съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение