Определение № 3695 от 01.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3072/2026 г.

Образувано е по частна жалба на Б. Б. М., подадена чрез пълномощника адвокат Б. Иванова, против определение № 331 от 12.02.2026 г., постановено по адм. дело № 593/2025 г. по описа на Административен съд Кюстендил. Частният жалбоподател навежда доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че същото съдържа диспозитив по съществото на спора, който следва да бъде предмет на окончателното съдебно решение. Оспорва вида на произнесения съдебен акт - определение вместо решение. Изразява съгласие с мотивите на съда, че е допустимо обжалването на акта по отношение на поземлен имот с идентификатор (ПИ) 04354.16.12, като спорът е следвало да бъде разгледан единствено по отношение на този имот, а не да се оставя без разглеждане жалбата му за имоти които не са негова собственост, с оглед направено уточнение, че не е предявявал жалбата от името на техните собственици. Възразява и на посочването, че засегнатата площ от имота му е 1,304 дка, както и че адресати на акта са починали лица, а наследственото правоприемство е установено след издаването му. Счита, че съдът не му е предоставил възможност да направи възражения по същество, а е поискал от него да ангажира доказателства за надлежното му конституиране като страна. Прави и други възражения по съществото на спора, като излага съображения за нищожност на акта, допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването му, без да оспорва обезщетението. Иска отмяна на определението. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното адвокатско от другата страна или присъждане на разноски в негова полза, съгласно представен списък. Ответникът, чрез процесуалния представител адвокат Е. Малоселски, в срока по чл. 232 АПК представя писмен отговор с който оспорва частната жалба и пледира за отхвърлянето й. Не претендира разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд Кюстендил е оставил без разглеждане жалбата на Б. М. против решение по протокол № 1/ 17.09.2025 г. на комисия по чл. 210 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), назначена със заповед на кмета на Община Дупница, в частта за имотите, които не са собственост на М. и е прекратил съдебното производство в тази част. От имотите за които е прекратено производството е изключен [ПИ], представляващ земеделска територия, нива, в [заличен текст], с площ 8,002 дка, със засегната площ от 1,304 дка, собственост на наследниците на Г. В. П., включен в регистъра на имотите, засегнати от трасето и сервитута на газопровода в землището на [населено място], общ. Дупница по решението на комисията. За този имот е посочено, че производството ще продължи след влизане в сила на обжалваното определение. В мотивите си съдът се е позовал на собствените си указания към жалбоподателя за уточняване предмета на оспорване и изпълнението на същите от М. с изявленията му, че поддържа оспорването на решението в неговата цялост, че не предявява жалба от името на собствениците на останалите засегнати имоти, но счита, че решението следва да се отмени изцяло, тъй като е част от фактическия състав по учредяване на енергиен сервитут на основание чл. 64а, вр. чл. 64 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Поради това е намерил, че жалбоподателят може допустимо да оспори решението само в частта относно съсобствения му [ПИ] и за него не е налице правен интерес да иска отмяна, изменение или нищожност на решението в останалата част на определените обезщетения за другите имоти, поради което е постановил определението си на основание чл. 159, т. 4 АПК. Определението е валидно, допустимо и правилно. Участници в производството по чл. 210, ал. 3 ЗУТ са заинтересованите страни и общината, чийто кмет е назначил комисията по чл. 210 ЗУТ, определила оценките на засегнатите имоти. Заинтересовани страни са собствениците на имотите, предмет на оценките, извършени от комисията. В случая Б. М., като съсобственик на [ПИ], е заинтересован да оспори оценката досежно неговия имот, направена от комисията по чл. 210 ЗУТ и съответно правилно административния съд е включил това оспорване в предмета на делото. М. не е заинтересована страна поради липса на правен интерес, да обжалва оценките извършени от комисията по чл. 210 ЗУТ на останалите имоти, които не са негова собственост. Такова право имат само собствениците и носителите на вещни права на съответните имоти. Въпреки това, както в петитума на жалбата си, така и в уточненията, той е поискал решението на комисията да бъде отменено изцяло. Ето защо, като не е определил за предмет на делото оспорването на Б. М. досежно всички останали имоти по решението на комисията по чл. 210 ЗУТ, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. По възраженията на частния жалбоподател следва да се отбележи, че атакуваното определение не съдържа диспозитив по същество, с който се отхвърля жалбата, обявява се нищожност, отменя се или се изменя атакуваното решение на комисията. Правилно е определен видът на постановения акт, съгласно чл. 160, ал. 1 АПК. По отношение засегнатата площ от имота съсобствен на М., индивидуализиране адресатите на акта, наследственото правоприемство, другите възражения свързани с твърдени нищожност, респ. незаконосъобразност на акта, допуснати процесуални нарушения при издаването му, както и дали се оспорва размера на обезщетението, същите следва да бъдат обсъдени в хода на продължаващото съдебно производство и при произнасянето на съда по същество. При този резултат на делото право на разноски има ответната страна, но тя не е поискала присъждането на такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение