Определение № 8 от 14.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 2028/2018 г.

Производството е по реда на чл.309 ал.1 изр.2-ро ГПК. Образувано е по молба на К. Д. К. с вх. на ВКС № 9477/05.11.2018 г. за спиране изпълнението в частта относно разноските на влязло в сила решение № 979/14.12.2015 г. по в.т.д. № 388/2015г. по описа на Варненски окръжен съд /ВОС/, което е било потвърдено с решение № 49/03.07.2018 г. по т.д. № 603/2016г. на І т.о. на ВКС. Настоящото дело е образувано по депозирана от К. Д. К. молба за отмяна по чл.303 ГПК на цитираното влязло в сила решение. Към настоящата молба по чл.309 ал.1 изр.2-ро ГПК молителят е представил и платежно нареждане/вносна бележка от 02.11.2018 г., удостоверяващо внесено по специалната сметка на ВКС, надлежно обезпечение по смисъла на чл.282 ал.2 изр.1-во ГПК, а именно –паричната сума 7000.40 лв. Внасянето на тази сума по сметката за обезпечения на ВКС е удостоверено и със служебна бележка от 05.11.2018 г., издадена от счетоводител при ВКС. Искането за спиране е основателно. С въззивното решение № 979/14.12.2015 г. по в.т.д. № 388/2015 г. на ВОС след частична отмяна на решение № 6068/17.12.2014 г. по гр.д. № 3980/2013 г. на Варненски районен съд са уважени предявените от „Ол Сийз Л.” срещу К. К. искове за прогласяване нищожността поради липса на представителна власт на договор от 08.11.2001 г. и договор от 15.05.2002 г., на основание чл.26 ал.2 предл.3-то ЗЗД, като молителят е осъден да заплати сумата 7000.40 лв. разноски за производството пред двете инстанции, на основание чл.78 ал.1 ГПК. С решение № 49/03.07.2018 г. по т.д. № 603/2016 г. състав на І т.о. на ВКС е потвърдил решение № 979/14.12.2015 г. по в.т.д. № 388/2015 г. на ВОС Молителят е подал молба за отмяна на решение № 979/14.12.2015 г. по в.т.д. № 388/2015 г. ВОС, потвърдено с решение № 49/03.07.2018 г. по т.д. № 603/2016 г. на І т.о. на ВКС, като така подадената молба за отмяна на влязлото в сила въззивно решение би могла да промени резултата по постановеното с това решение осъждане на молителя за заплащане на разноски, направени от ищеца пред двете инстанция, произнесли се по съществото на правния спор по делото. По изложените съображения, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.309 ал.1 изр.2-ро вр. чл.282 ал.2 т.1 ГПК за исканото от молителя спиране на изпълнението на влязлото в сила въззивно решение в частта, с която молителят К. К. е осъден да заплати разноски в общ размер на 7000.40 лв., направени от ищеца „Ол Сийз Л.” пред двете инстанции, произнесли се по съществото на правния спор по делото. Мотивиран от горното, съдът: