Определение № 990 от 01.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3773/2014 г.

Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П.на Р. Б., чрез прокурор от Апелативна прокуратура Пловдив, срещу решение №174 от 19.03.2014г по гр.дело № 123/2014г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с което е потвърдено първоинстанционното решение №486 от 01.11.2013г на Пазарджишки окръжен съд по оспорвания от Прокуратурата размер на присъдено обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, определен на 20 000 лв ,както и относно присъдените имуществени вреди в размер на 6062 лв. В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на П. се посочва, че Пловдивски апелативен съд се е произнесъл по материалноправен въпрос за дължимост на обезщетение по критериите за справедливост, разрешен в противоречие с практиката на ВКС за необходимостта от задължителна преценка на всички обстоятелства и по въпрос за изследването на причинна връзка, която следва да е пряка. Без въпросът да е ясно формулиран и свързан с конкретни съображения на съда в тази връзка, т.е да е привързан към съдържанието на обжалваното съдебно решение и конкретно приетото от съда, се изтъква противоречие с указанията по т.3 и т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК и т.19 от ТР №1/2001г ОСГК относно начина, по който е определено обезщетение по справедливост. Приложени са решения № 981 от 2008г І .г.о ,,р№504 от 2009г ІV г.о от по- старата практика на ВКС Сочи се, че липсват мотиви защо претендираните неимуществени вреди от обвинението и имуществени вреди от задържането под стража са пряка и непосредствена последица, не е изследвана причинно следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди. Като основание са посочени критериите на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, изтъква се решение №449 от 2009г по гр.д № 3696/2007г ІV г.о по въпроса кога вредата е пряка и непосредствена След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1т. 1 или т.2 от ГПК по въпрос ,свързан с критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД в материалноправен или процесуален аспект, нито по въпрос, свързан с изследването на причинната връзка като елемент на фактическия състав. По кръга въпроси ,свързани с прилагане на критирия на чл. 52 ЗЗД, е дадено разрешение в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС ( реш. № 532 ат 2010 гр.д№ 1650/2009 ІІІ г.о ,реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о ,реш. от 06.04.2011 гр д.№951/2010 ІІІ г.о, реш.№ 149 от 2011 д.№574/10г ІІІ г.о ) ,на които обжалваното решение не противоречи. Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Тази преценка не липсва в обжалвания акт и въззивният съд е посочил кръга обстоятелства, от значение за определяне на обезщетението по размер ,съгласно практиката на ВКС .Това са на първо място тежестта на повдигнатото обвинение и конкретно фактът, че един млад човек е бил обвинен в опит за умишлено убийство, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до 20г., доживотен затвор и пр., същият е бил оправдан по всички обвинения .Преценяван е злепоставящият характер на обвинението, срокът и интензитета на процесуалната принуда, личността на засегнатия от незаконно наказателно преследване и негативните преживявания в тази връзка - както са били доказани. В изложението липсва ясна насоченост и формулиран въпрос, който да е изрично, конкретно привързан към изложената в мотивите на въззивния съд преценка, основана на конкретно установените и решаващо преценени от съда обстоятелства( стр 6-8 от решението), които съгласно указанията и в ППВС № 4/1968г и установената съдебна практика са от значение за размера на обезщетението в този случай. П. поставя въпрос по прилагането на критерия на чл. 52 ЗЗД без връзка с решаващите съображения на съда. Немотивирано е изтъкваното от страна на Прокуратурата противоречие на решението по отношение необходимостта да се формира извод за наличие или липса на причинна връзка. Изводът е направен, мотивиран съгласно установените по делото обстоятелства и обсъдените доказателства ,които в случая безспорно обуславят положителната преценка за нейното наличие. Решението е в съответствие с указанията по т.3 от ТР №3/2005г на ОСГК, а указанията по т. 11 ТР №3/2005г на ОСГК не се отнасят до настоящия случай, тъй като ищецът е бил оправдан по всички обвинения.В съответствие с тълкувателната практика извод за пряка причинна връзка е изграден и по отношение на присъдените имуществени вреди. Воден от горното, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.