Определение № 21 от 01.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4621/2016 г.

Подадена е молба вх.№432/16.01.2017г. от Б. А. Г., чрез пълномощника му адв. С. Н., с искане да бъде освободен от внасяне на държавна такса, дължима по подадената от него частна жалба вх.№12672/16.12.2016г. против определение №181 от 22.11.2016г. по гр.д.№4621/2016г. на ВКС, II г. о., с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от Б. Г. молба вх. № 4888 от 09.05.2016 г. за отмяна на Постановление за възлагане на недвижим имот от 18.12.2015г. по изпълнително дело №20127180400701 по описа на ЧСИ С. Д., рег.№718, с район на действие ОС-В.. При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, II г. о., констатира следното: Към молбата си молителят е представил декларация за материално и гражданско състояние, в която под страх от наказателна отговорност е декларирал, че не получава месечни доходи от трудово правоотношение, доходи от наеми или дивиденти от акционерни дружества и от дялово участие в други търговски дружества, както и че има две непълнолетни деца, които издържа. От данните в декларацията е видно, че молителят няма доходи и за издръжката си разчита на роднини. Дължимата държавна такса за частната жалба е в размер на 15 лева, но като взе предвид декларираните от молителя обстоятелства, настоящият състав намира, че с оглед на неговото материално положение, и този минимален размер би създал за него финансово затруднение. С оглед изложеното, налице са предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на молителя Г. от внасяне на държавна такса по подадената от него частна жалба. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд.