Определение № 3957 от 20.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3705/2025 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от П. В. Н., ЕГН-[ЕГН] и З. П. Т., ЕГН-[ЕГН] срещу определение № 549 от 09.06.2025 г. по гр.д.№ 57/2025 г. на Ловешки окръжен съд, с което са оставени без уважение като неоснователни исканията по молба вх. № 2841/22.04.2025 г. от П. В. Н. и З. П. Т., представлявани от адв. С. Л., за изменение на Решение №49/14.03.2025 г. на ЛОС в частта за разноските и по молба вх. №3074/30.04.2025 г. от П. З. П., представлявана от адв. С. Ч., за изменение на въззивно решение №49/14.03.2025 г. по гр.д.№ 57/2025 г. на ЛОС чрез извършване на компенсация на вече присъдени суми за разноски на страните. В частната жалба се изразява оплаквания за неправилност на определението, тъй като съдът не е съобразил, че иска по чл. 64 ЗС е уважен и от първа и от въззивна инстанция, макар по различни варианти, че следва да се съобрази разходите за експертизи кой иск обслужват и защото съдът не се е произнесъл по искането за прекомерност на присъденото възнаграждение. Ответницата по частната жалба я оспорва с доводи, че са предявени общо седем иска, като исковете по чл. 109 ЗС са неоценяеми, че от предявените искове е уважен пред първа инстанция само един от исковете на ищците-частни жалбоподатели, събрани са множество доказателства и че делото е с фактическа сложност. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба, е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение е, което подлежи на обжалване, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1, във вр. с ал.1 т. 2 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна, но по други съображения. С обжалваното определение, въззивният съд се е произнесъл по две молби по чл. 248 ГПК: молба вх. № 2841/22.04.2025 г. от П. В. Н. и З. П. Т., представлявани от адв. С. Л., за изменение на въззивно решение №49/14.03.2025 г. по въззивно гр.д.№ 57/2025 г. на на Ловешки ОС в частта за разноските и по молба вх. №3074/30.04.2025 г. от П. З. П. за изменение на същото въззивно решение, за извършване на компенсация на вече присъдени суми за разноски между страните. И двете молби са оставени без уважение. На основание чл. 278, ал.4 във вр. с чл. 269 ГПК, съдът извършва служебно проверка за валидността и допустимостта на обжалваният съдебен акт. При тази проверка съдът констатира, че обжалваното определение е постановено в единичен състав - само от съдия П. Д.. Разпоредбата на чл. 248, ал.3 ГПК разпорежда, че по молба по ал.1 от този текст, съдът се произнася с определение. Съгласно чл. 20 ГПК, в състав от един съдия се разглеждат само първоинстанционните дела, а въззивните и касационните дела се разглеждат в състав от трима съдии. Следователно определенията по чл. 248, постановени от въззивен съд по въззивно дело се постановяват в тричленен състав. Разясненията в т.24 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК са в смисъл, че въззивният съд за първи път се произнася по молба по чл. 248 ГПК, поради което реда за обжалване е по чл. 274, ал.2 ГПК пред ВКС, т.е. обжалването не е касационно. Това обаче не означава че определението по чл. 248 ГПК, постановено по въззивно дело се постановява в едноличен състав. Делото е въззивно и съгласно чл. 20 ГПК, съдебните актове – решения и определения се постановяват в състав от трима съдии. Само разпорежданията, дори да са постановени по въззивно или касационно дело се постановяват в едноличен състав, но с такъв акт въззивната инстанция се произнася при администриране на касационна или частна касационна жалба – т.10 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно трайно установената съдебна практика (включително задължителната такава на ВКС – ТР № 1/2011г. от 10.02.2012 г. на ОСГТК на ВКС), за да е валиден съдебният акт, следва да е постановен от надлежен съдебен орган, в надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, да е подписан и изразената в него воля на съда да е разбираема. Когато не са спазени тези изисквания към него, той е нищожен. В случая обжалваното определение по чл. 248 ГПК, постановено по въззивното дело в едноличен състав от въззивния съд вместо в тричленен състав е нищожно и ще се прогласи за такова. Делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по молбите по чл. 248 ГПК в надлежен тричленен състав. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение