Решение № 7991 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2287/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на младши полицейски инспектор при РУ-Карлово към ОДМВР–Пловдив, чрез процесуален представител срещу решение №11738 от 29.12.2025г., постановено по адм. дело №1912 от 2025 год., по описа на Административен съд-Пловдив /АС-Пловдив/, с което по жалба на Й. Р. П. е отменено полицейско разпореждане №р-11043 от 15.08.2025г. на младши полицейски инспектор при РУ-Карлово към ОДМВР–Пловдив. С цитираното разпореждане на осн. чл.64, ал.1 от ЗМВР е разпоредено на Й. Р. П., да изпълнява стриктно следното: да не поставя сергията си в района на кръстовището на бул.Байкал и ул.Роза в гр.Баня в ден петък когато се провежда кооперативния пазар, с което пречи на извършването на инкасовата дейност на пощата и създава предпоставки за престъпни посегателства над специализирания автомобил. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение като неправилно. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът – Й. Р. П., чрез процесуален представител в писмен отговор и в писмена молба оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспореното пред него разпореждане е издадено от компетентен административен орган по смисъла на чл.64, ал.1 от ЗМВР, но в случая не е спазено изискването за форма, като липсват правни и фактически основания за издаването му, както и срок за изпълнението. Съдът е счел, че в акта не е посочено защо се е наложило издаването му, и такива основания не се съдържат в друг документ, изхождащ от органа, издал разпореждането, нито е налице препращане към други документи, установяващи извършени от П. действия, които да налагат издаването на разпореждането. Според съда разпореждането е издадено и в нарушение изискването на чл.64, ал.5, т.4 ЗМВР, като предвид данните за обслужване на пощенската станция в [населено място] два пъти на ден от инкасо автомобил в определен часови интервал, не е посочен срок, за който следва П. да не поставя сергията си в района на кръстовището на бул.Байкал и ул.Роза в гр.Баня, като се поражда въпроса доколко е в правомощията на полицейските органи да разпореждат безсрочно конкретното задължение. Решението е правилно като краен резултат. Неправилен е извода на съда, че в оспорения акт не са налице правни основания. В същия е посочена разпоредбата на чл.64, ал.1 ЗМВР, според която полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. Независимо от горното, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че разпореждането не съдържа фактически основания. В случая както от съдържанието на оспорения акт, така и от приетите по делото като доказателство документи - част от административната преписка по издаване на акта, не се установяват причините, имащи за резултат необходимост от упражняване правомощията на полицейски орган по чл.64, ал.1 ЗМВР вр. с дейностите по чл.6, ал.1, т.8 ЗМВР. Този извод се налага, защото приетите по делото доказателства, свързани с фактически основния за издаване на акта, вкл. представени от АО с писмо УРИ281000-10629/16.09.2025г. са издадени след приключване на административното производство с издаване на оспорения АА на 15.08.2025г., като фактите, съдържащи се в тях не са отразени в оспорения акт или в документ - част от преписката, съставен преди издаване на акта, към който документ този акт да препраща. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, поради което съдебното решение на АС-Пловдив трябва да бъде оставено в сила. При този изход на делото предвид претендираните и доказани разноски пред настоящата инстанция, следва Главна дирекция „Национална полиция“ да бъде осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 400 евро, при претендирана сума от 600 евро, представляващи възнаграждение за един адвокат, платено по договор за правна защита и съдействие от 05.03.2026г. с адвокатско дружество „Демерджиев, Петров и Баев“, при уважено възражение за прекомерност на касатора предвид приложимата разпоредба на чл.8, ал.2, т.3 вр. §1а, ал.2 от ДР на Наредба №1 от 09 юли 2004г. за възнагражденията за адвокатска работа. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение