Определение № 175 от 27.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4000/2021 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 12 406/24.06.2021 година, подадена от „Българска изолационна компания“ ООД [населено място], срещу определение № 1735/20.05.2021 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, ІVа състав, постановено по ч. гр. д. № 956/2021 година. С обжалваното определение е оставено без уважение направеното от „Българска изолационна компания“ ООД [населено място] с молба вх. № 7646/21.04.2021 година искане по чл. 248 от ГПК за допълване на определение № 1411/19.04.2021 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, ІVа състав, постановено по ч. гр. д. № 956/2021 година в частта му за разноските като П. Х. А. бъде осъден да заплати на дружеството сумата от 1560.00 лева направени по делото разноски. В частната си жалба „Българска изолационна компания“ ООД [населено място] излага твърдения, че обжалваното определение е поставено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необоснованост на същото. Поискано е същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което искането за допълване на определение № 1411/19.04.2021 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, ІVа състав, постановено по ч. гр. д. № 956/2021 година в частта му за разноските да бъде уважено. Ответникът по частната жалба П. Х. А. е подал отговор на същата с вх. № 15 605/04.08.2021 година, с който е изразил становище, че жалбата е неоснователка и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея определение да бъде потвърдено. „Българска изолационна компания“ ООД [населено място] е било уведомено за обжалваното определение на 18.06.2021 година, а подадената от него частна жалба с вх. № 12 406/24.06.2021 година. Поради това частната жалба е подадена в предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: При постановяване на обжалваното определение съставът на Окръжен съд Варна е приел, че в производството по ч. гр. д. № 956/2021 година по описа на съда е бил сезиран с частна жалба на П. Х. А., срещу решение № 260 074/11.01.2021 година на Районен съд Варна, гражданско отделение, Х-ти състав, постановено по гр. д. № 10 347/2019 година (по същността си определение с преграждащ развитието на производството характер), с което била отхвърлена молбата на А. по чл. 250 от ГПК за допълване на решение № 3838/11.08.2020 година на Районен съд Варна, гражданско отделение, Х-ти състав, постановено по гр. д. № 10 347/2019 година. С определение № 1411/19.04.2021 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, ІVа състав, постановено по ч. гр. д. № 956/2021 година въззивният съд се бил произнесъл, като бил оставил без уважение подадената частна жалба. Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключвало делото в съответната инстанция, съдът дължал произнасяне и по искането за разноски. Същите можели да бъдат претендирани от страните по реда на чл. 78 от ГПК. В настоящия случай искането за присъждане на разноски било направено своевременно от „Българска изолационна компания“ ООД [населено място] с подадения отговор на частната жалба. В срока по чл. 276 от ГПК не обаче бил представен списък, нито доказателства за извършването на разноски от дружеството. Такива били представени едва с молбата по чл. 248 от ГПК. Затова въззивният съд намирал, че макар и да установявали заплащането на адвокатско възнаграждение за защита по подадена жалба срещу допълнително решение № 260 074/11.01.2021 година на Районен съд Варна, гражданско отделение, Х-ти състав, постановено по гр. д. № 10 347/2019 година, приложените доказателства били несвоевременно представени, поради което на „Българска изолационна компания“ ООД [населено място] разноски не се следвали. Съгласно т. 24 от ТР № 6/06.11.2013 година, постановено по тълк. д. № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС подадената от „Българска изолационна компания“ ООД [населено място], срещу определение № 1735/20.05.2021 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, ІVа състав, постановено по ч. гр. д. № 956/2021 година, частна жалба с вх. № 12 406/24.06.2021 година подлежи на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Разпоредбата обаче има предвид не всеки съдебен акт, с който приключва съдебното производство, а само този, с който съответната инстанция се произнася по съществото на спора между страните. В случая спорът между П. Х. А. и „Българска изолационна компания“ ООД [населено място] е за това дължи ли дружеството обезщетение на Атанасов въз основа на изложените в исковата молба твърдения. В рамките на производството по този спор се развива и производството по спора по чл. 250 от ГПК-дали с решение № 3838/11.08.2020 година на Районен съд Варна, гражданско отделение, Х-ти състав, постановено по гр. д. № 10 347/2019 година първоинстанционният съд се е произнесъл по цялото искане на ищеца, по който е постановено решение № 260 074/11.01.2021 година на Районен съд Варна, гражданско отделение, Х-ти състав, постановено по гр. д. № 10 347/2019 година. Именно последното е било предмет на обжалване по ч. гр. д. № 956/2021 година по описа на Окръжен съд Варна. Същевременно срещу основното решение № 3838/11.08.2020 година на Районен съд Варна, гражданско отделение, Х-ти състав, постановено по гр. д. № 10 347/2019 година е подадена въззивна жалба въз основа, на която е образувано гр. д. № 3054/2020 година, по което не е налице произнасяне, тъй като то е прекратено и делото е върнато на първата инстанция за произнасяне по молбата по чл. 250 от ГПК, след което е трябвало да бъде върнато за произнасяне по въззивната жалба. Съгласно чл. 250, ал. 3 от ГПК постановените в това производство съдебни актове подлежат на самостоятелно обжалване, отделно от първоначално постановените такива и не представляват част от тях. Затова ако искането за допълване на съдебното решение се окаже неоснователно то направилата го страна дължи на насрещната такава, направени в производството по въззивно обжалване на отказа за допълване разноски, независимо от изхода на спора по първоначалното решение. В случая поп делото е установено, че „Българска изолационна компания“ ООД [населено място] е направила такива в размер на 1560.00 лева, поради което същите са дължими се. Наистина списък на разноските по чл. 80 от ГПК и доказателства за реалното извършване на разноските не са представени с отговора на подадената от П. Х. А. срещу решение № 260 074/11.01.2021 година на Районен съд Варна, гражданско отделение, Х-ти състав, постановено по гр. д. № 10 347/2019 година въззивна жалба. Следва обаче да се има предвид, че първоинстанционният съд е администрирал тази жалба по реда на чл. 263 от ГПК-като въззивна такава, а не по реда на чл. 276 от ГПК-като частна. В първия случай „Българска изолационна компания“ ООД [населено място] е можело да представи доказателствата в откритото съдебно заседание, което обаче не е проведено тъй като въззивният съд е разгледал жалбата в закрито заседание. Поради това в случая е налице изключението при което списъкът за разноски по чл. 80 от ГПК и доказателствата за извършването им могат да бъдат представени с молбата по чл.248 от ГПК. Изложеното налага обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде допълнено определение № 1411/19.04.2021 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, ІVа състав, постановено по ч. гр. д. № 956/2021 година, в частта му за разноските като П. Х. А. бъде осъден да заплати на „Българска изолационна компания“ ООД [населено място] сумата от 1560.00 лева направени по ч. гр. д. № 956/2021 година по описа на Окръжен съд Варна разноски. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение