Определение № 2 от 04.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2219/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Палас Е. Валеславин“ АД със седалище в [населено място], Република Чехия - чрез адв. Ж. Я. от Адвокатска колегия Варна, срещу разпореждане № 662 от 23.01.2020 г., постановено от съдията - докладчик по т. д. № 110/2016 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е върната подадената от дружеството молба вх. № 4007/07.02.2018 г. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на протоколно определение от 18.04.2016 г. за прекратяване на делото поради одобрена съдебна спогодба в производство по Регламент (ЕО) № 805/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 21.04.2004 г. за създаване на Европейска заповед за принудително изпълнение. В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно. Навеждат се оплаквания, че указанията на съда за отстраняване на нередовности на молбата не са съобщени надлежно на дружеството - молител, поради което не са съществували основания за връщане на молбата. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника „БГЛ Маркет“ ЕООД със седалище в [населено място], който изразява становище, че частната жалба е недопустима, тъй като е подадена от адв. Ж. Я. в лично качество, а по същество е неоснователна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение, което подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК пред Върховния касационен съд (т.12 от Тълкувателно решение № 7/2017 от 31.07.2014 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС). Възражението на ответника за недопустимост на частната жалба е неоснователно, тъй като с молба от 30.06.2020 г. адв. Ж. Я. е заявил, че подава жалбата от името на „Палас Е. Валеславин“ АД с цел да защити интересите на дружеството като страна по делото, в хода на което е постановено определението, предмет на молбата за отмяна. За да постанови обжалваното разпореждане, съдията - докладчик от Окръжен съд - Пловдив е приел, че не са изпълнени указанията в разпореждане № 10757 от 12.12.2019 г. за представяне в едноседмичен срок на пълномощно за адв. Ж. Я. с клауза за осъществяване на процесуално представителство на дружеството - молител в извънинстанционното производство за отмяна и за потвърждаване на извършените от адв. Я. действия във връзка с подаване на молбата. Разпореждането е правилно. В депозираната пред Окръжен съд - Пловдив молба за отмяна е посочено, че молбата се подава от адв. Ж. Я., който е представлявал дружеството - молител в производството по т. д. № 110/2016 г., приключило с постановяване на определението, предмет на поисканата отмяна. Адресът на кантората на адв. Я. е посочен и като съдебен адрес за връчване на съобщения и съдебни книжа. С разпореждане от 08.02.2018 г. съдията - докладчик от Окръжен съд - Пловдив е указал на молителя да представи доказателства за внесена по сметката на ВКС държавна такса за производството по отмяна. Препис от разпореждането е изпратен на посочения в молбата съдебен адрес и в разписката за връчването му е отразено, че е получено лично от адв. Я., който своевременно е представил по делото доказателства за внасяне на таксата. С разпореждане № 10757 от 12.12.2019 г. съдията - докладчик е оставил молбата за отмяна без движение и е предоставил нов едноседмичен срок на молителя за представяне на пълномощно за адв. Ж. Я., съдържащо клауза за процесуално представителство в производството за отмяна, и за потвърждаване на извършените от последния процесуални действия във връзка с подадената молба за отмяна. Изпратеният на адреса на адв. Я. препис от разпореждането е върнат като невръчен с отбелязване от длъжностното лице - връчител от 14.01.2020 г., че адресът е посетен четири пъти в периода 20.12.2019 г. - 17.01.2020 г. (по един път седмично), но адв. Я. не е намерен, не е отговорил на позвъняванията по мобилен телефон и не се е явил в съда за получаване на разпореждането, въпреки оставените съобщения. Въз основа на удостоверените от длъжностното лице - връчител обстоятелства съдията - докладчик е приел, че разпореждането следва да се счита за редовно връчено редовно и след изтичане на едноседмичен срок, считано от 14.01.2020 г., е върнал молбата. Правилата и редът за връчване на съобщения и съдебни книжа на търговци и юридически лица в гражданския процес е уреден в чл.50 ГПК. В качеството си на страна в процеса търговецът/юридическото лице може да посочи адвокат, чрез когото да се осъществява връчването, като в този случай се прилагат правилата и реда за връчване по чл.51 ГПК. Съгласно чл.51, ал.1 ГПК, връчването на адвокат става лично в неговата кантора или на всяко място, където той се намира по служба. Когато в адвокатската кантора не може да бъде намерено лице, което да получи съобщението, връчителят залепва уведомление по чл.47, ал.1 ГПК еднократно - чл.51, ал.2 ГПК. Предвид препращането към чл.47, ал.1 ГПК, редовността на връчването по реда на чл.51, ал.2 ГПК е обусловено от наличието на визираните в чл.47, ал.1 ГПК предпоставки за залепване на уведомление със съдържанието по чл.47, ал.2 ГПК. По аргумент от чл.47, ал.5 ГПК съобщението се смята за връчено на адвоката с изтичане на срока за получаването му от канцеларията на съда. При администриране на молбата за отмяна съдията - докладчик от Окръжен съд - Пловдив е процедирал съобразно правилата на чл.51 ГПК като е изпращал съобщенията за отстраняване на нередовности на молбата на посочения в нея адвокат - адв. Ж. Я., който е осъществявал процесуалното представителство на дружеството - молител в производството по т. д. № 110/2016 г. От данните по делото се установява, че адв. Я. е приел първото съобщение с указанията за внасяне на държавна такса и е изпълнил указанията, представяйки доказателства за внесена от дружеството - молител такса за производството по отмяна. Второто съобщение с указанията за отстраняване на недостатъци във връзка с представителната власт е изпратено също до адв. Я. на посочения в молбата съдебен адрес. В разписката за връчване на съобщението длъжностното лице е удостоверило с подписа си, че адресатът не е открит на адреса при четири последователни посещения в рамките на един месец и поради невъзможност да се осъществи връчването е оставено съобщение за явяване в съда с цел получаване на разпореждането, на което адв. Я. не е реагирал до 14.01.2017 г. Отразените в разписката обстоятелства за отсъствие на адв. Я. от адреса в продължение на един месец дават основание да се приеме, че са били налице предпоставките за връчване на съобщението по реда на чл.51, ал.2 вр. чл.47, ал.1 ГПК. В частната жалба адв. Я. признава, че е бил извън страната към датата 14.01.2020 г., когато длъжностното лице - връчител е удостоверило неявяването му в съда за получаване на разпореждането с указанията за отстраняване на нередовности на молбата за отмяна. С оглед правилото на чл.47, ал.5 ГПК указанията следва да се считат за съобщени с изтичане на срока за получаване на разпореждането в канцеларията на съда и тъй като в предоставения едноседмичен срок те не са изпълнени, връщането на молбата за отмяна е законосъобразно. По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,