Определение № 487 от 27.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 1042/2023 г.

Производството е по чл.282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на „Планекс Инфраструктура“ ЕООД за спиране по реда на чл.282, ал.2 ГПК на изпълнението на невлязло в сила осъдително въззивно решение № 83 от 02.06.2023г. по в.т.д. № 297/2022г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което след отмяна на решение № 10/23.02.2022г. по т.д. № 218/2020г. на Окръжен съд – Велико Търново, е уважен предявеният от „БЕСТ ПЛАНТ“ ЕООД срещу настоящия молител осъдителен иск по чл.79, ал.1, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата от 55 370,71 лева, представляваща дължимо възнаграждение по договор от 06.10.2017г. за изработка, доставка и монтаж на бетонов център, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване исковата молба - 11.12.2020г. до окончателното й изплащане; както и на сумата 26 115,60 лева, представляваща неустойка за забавено изпълнение по чл.6,1 от договора. Върховният касационен съд, състав на Второ отделение, Търговска колегия, като взе предвид молбата и доказателствата към нея, приема следното: Молбата за спиране е основателна. Видно от данните по настоящото дело срещу въззивното решение е подадена в срок редовна касационна жалба. Съгласно чл.282, ал.1, т.1 ГПК размерът на обезпечението при поискано спиране на изпълнението на съдебен акт по решения за парични вземания се равнява на присъдената сума. Дружеството е внесло като гаранция сумата от 81 486,31 лева, като постъплението й по особената сметка за обезпечения на ВКС е потвърдено от специалист-счетоводител на ВКС на 27.06.2023г. Изложеното налага извода, че са налице предпоставките на чл.282, ал.1, т.1 ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение, поради което молбата следва да бъде уважена. Водим от горното, Върховният касационен съд