Определение № 3571 от 29.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2236/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. И. Г., А. И. К., Р. М. М. и А. М. М., чрез процесуалния им представител адв. П. М., срещу определение № 575/09.02.2026 г., постановено по гр. д. № 274/2026 г. на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Второ гражданско отделение, в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от тях молба с вх. № 25010263/24.07.2025 г. за отмяна на влязло в сила решение № 260096/06.02.2024 г. по в. гр. д. № 5477/2021 г. на Софийския градски съд, потвърждаващо решение № 20024374/27.01.2021 г. по гр. д. № 18989/2019 г. на Софийския районен съд, и е прекратено производството по молбата. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалвания акт. Жалбоподателите поддържат, че са наследници и правоприемници на Н. Р. Г. и Г. Р. М. — наследници по закон на общия наследодател Р. Й. В. и посочени като ответници в исковата молба, поради което имат качеството на трети заинтересовани лица и необходими (задължителни) другари. Твърдят, че не са били конституирани като страни в първоинстанционното производство въпреки наличните по делото доказателства — искова молба, актове за смърт и удостоверения за наследници, поради което са лишени от участие в нарушение на служебното начало и съдопроизводствените правила. Поддържат, че са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението, което засяга наследствените им дялове върху процесния имот, а отмяната по чл. 304 ГПК е единственото средство за защита, тъй като решението не е допуснато до касационно обжалване. С оглед на изложеното искат отмяна на обжалваното определение и разглеждане на молбата им по чл. 304 ГПК по същество. Ответникът по частната жалба Г. А. В., чрез процесуалния си представител адв. Р. С., оспорва същата. Поддържа, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и че решаващият състав основателно е приел липсата на основание по чл. 304 ГПК, тъй като с оглед характера на спорното правоотношение и предявения иск по чл. 108 ЗС жалбоподателите нямат качеството на необходими другари в процеса. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следните съображения: За да остави без разглеждане молбата за отмяна и да прекрати производството, предходният състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, е приел следното: Молбата за отмяна е подадена на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и чл. 304 ГПК. С решение № 260096/06.02.2024 г., постановено по гр. д. № 5477/2021 г. на Софийски градски съд, е потвърдено решение № 20024374 от 27.01.2021 г. по гр. д. № 18989/2019 г. на Софийски районен съд, с което е признато за установено на основание чл. 108 ЗС по отношение на ответника С. Р. Й., че ищецът Г. А. В. е собственик по силата на договор за дарение на недвижим имот с идентификатор *** по КК и КР на район „Л.“, С. община, с площ от 427 кв.м., съставляващ част от парцел *,* в кв. 46 по регулационния план на м. „кв. Ф.“, район „Л.“-С. община от 1984 г., и ответникът е осъден да предаде на ищеца владението върху имота. По отношение на жалбоподателите С. Г., А. К., Р. М. и А. М. - наследници на Н. Р. Г. и Г. Р. М., съставът е констатирал, че те не са били конституирани като страни, тъй като производството спрямо техните наследодатели е прекратено с влязло в сила определение от 30.07.2019 г. по гр. д. № 18989/2019 г. на Софийски районен съд и за тях не е приложимо основанието по чл. 227 ГПК; доколкото не са били страни, правото им на участие в процеса не би могло да бъде накърнено по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. По основанието по чл. 304 ГПК съставът е приел, че легитимирани да искат отмяна са третите лица, обвързани от силата на пресъдено нещо като необходими другари в неделимо спорно правоотношение. Посочил, че наличието на съсобственост не обуславя необходимо другарство между съсобствениците при иск по чл. 108 ЗС. Поради това е приел, че жалбоподателите не са обвързани от силата на пресъдено нещо, решението не засяга твърдените от тях права, а молбата за отмяна е процесуално недопустима. Настоящият състав намира, че по същество частната жалба е неоснователна. Мотивите за това са следните: Производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения е извънинстанционно, а основанията за отмяна и кръгът на лицата, легитимирани да я искат, са изчерпателно определени в чл. 303 и чл. 304 ГПК. Право да иска отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК има страна по делото, чието право на участие е било накърнено, а по чл. 304 ГПК -третото лице (необходим другар), спрямо което решението има сила, без то да е било страна по делото (чл. 216, ал. 2 ГПК). Жалбоподателите не попадат в нито една от тези хипотези. Те не са участвали като страни в процеса по предявения иск по чл. 108 ЗС – производството спрямо Н. Р. Г. и Г. Р. М. е прекратено с влязло в сила определение от 30.07.2019 г. по гр. д. № 18989/2019 г. на Софийски районен съд, тъй като към момента на сезиране на съда последните са починали, а техните наследници не са били конституирани в процеса. Същевременно, както правилно е приел съставът на ВКС в съответствие със съдебната практика, наличието на съсобственост – каквато жалбоподателите извеждат от наследственото правоприемство с общия им наследодател Р. Й. В. – не обуславя необходимо другарство между съсобствениците при иск по чл. 108 ЗС (определение № 2179/29.04.2025 г. по ч. гр. д. № 1172/2025 г. на ВКС, I г. о.). Те не са участници в неделимо правоотношение с конституирания ответник и тяхното материалноправно положение може да бъде различно, което означава, че е възможно и допустимо постановеното решение да бъде различно за всеки от тях. При обикновеното другарство, за разлика от необходимото, силата на пресъдено нещо на решението не се разпростира спрямо третото лице - обикновен другар, което не е било конституирано като страна в процеса, поради което неучаствалият не е легитимиран да иска отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 304 ГПК. Предвид изложеното обжалваното определение, с което молбата за отмяна е оставена без разглеждане като процесуално недопустима и производството по нея е прекратено, е правилно и следва да бъде потвърдено в обжалваната част. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ г. о.