Определение от 20.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11681/2024 г.
ВАСПърво отделение20.01.2025 г.докладчик Румяна Лилова
Диспозитив
СПИРА съдебното производство по адм. д. № 11681 по описа на Върховния административен съд за 2024 г. до приключване с краен акт на тълк. д. № 2/2024 г. по описа на Върховния административен съд. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ Членове: /п/ РУМЯНА ЛИЛОВА /п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д "ОДОП") – София при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), чрез главен юрисконсулт Б. Аврамова, срещу Решение № 1798 от 16.10.2024 г., постановено по адм. д. № 367 по описа на Административен съд - Перник (АС - Перник) за 2024 г. С обжалваното съдебно решение, по жалба на „Аксема-Б“ ЕООД, с ЕИК 200125290 e обявена нищожността на Ревизионен акт (PA) № Р - 22001423004343-091-001 от 11.03.2024 г., издаден от Г. В. В., на длъжност главен инспектор по приходите, възложил ревизията, и С. Г. К., на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден изцяло с Решение № 735 от 30.05.2024 г., издадено от директора на Д „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, като на основание чл. 173, ал. 2 АПК преписката е изпратена на компетентната ТД на НАП - София със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Наред с това, НАП е осъдена да заплати на настоящия ответник по касация сума в размер на 13521,00 лв. за сторените по делото разноски. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно като постановено при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се направеният от първоинстанционния съд извод за нищожност на спорния РА поради липса на компетентност на неговите издатели. Поддържа се становище, че неправилно съдът е възприел този извод, основавайки се на липсата на надлежно представени заповеди за компетентност и с липсата на мотиви, обуславящи необходимостта ревизията да се възложи от орган по приходите съгласно чл. 10, ал. 9 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) и чл. 12, ал. 6 ДОПК. Във връзка с изложеното в касационната жалба се представят доказателства и се иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът - „Аксема-Б“ ЕООД, не представя писмен отговор на касационната жалба. Като съобрази предмета на касационното оспорване и това, че с Разпореждане от 27.09.2024 г. на председателя на Върховния административен съд е образувано тълк. д. № 2/2024 г. по описа на този съд за приемане на Тълкувателно решение от Общото събрание на съдиите от колегиите на съда по въпроса: „Нищожен ли е ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите - служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП), определен със заповед по чл. 112, ал. 1, т. 1 ДОПК на директора на друга ТД на НАП въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо от ДОПК и чл. 10, ал. 9 Закона за НАП (ЗНАП), по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 от ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция?“, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира, че решението, което ще бъде постановено по тълк. д. № 2/2024 г. по описа на този съд ще има значение за правилното решаване на спора по настоящото дело. Ето защо, са налице предпоставките за спиране на производството по делото до приключване с краен акт на посоченото тълкувателно дело. Воден от горното, на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и чл. 292 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение
Цитирани разпоредби
12- чл. 10, ал. 9
- чл. 144 АПК
- чл. 173, ал. 2 АПК
- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 292 ГПК
- чл. 112, ал. 1, т. 1 ДОПК
- чл. 12, ал. 6 ДОПК
- чл. 8 ДОПК
- чл. 12, ал. 6
- чл. 160, ал. 7
- чл. 208
- чл. 229, ал. 1, т. 7