Решение № 409 от 15.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9851/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Созопол, представлявана от кмета Т. Янакиев, чрез процесуалния представител адв. И. Абаджиева, против решение № 5143/05.06.2025 г., постановено по административно дело № 2344/2023 г. по описа на Административен съд- Бургас, с което e отхвърлена като неоснователна жалбата на общината срещу решение №03-РД/3668 от 07.08.2023г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за определяне на финансова корекция в размер на 7 765 лв. без ДДС. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия процесуален и материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора - за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на разноски за двете съдебни инстанции, по представен списък. Представена е и писмена защита от процесуалния представител на касатора. Депозирана е и частна жалба от Община Созопол срещу горепосоченото решение в частта, с която е осъдена да заплати по сметка на АС- Бургас разноски в размер на 1 180 лв., съставляващи възнаграждение за вещо лице. Поддържа се, че възнаграждението е заплатено доброволно, за което се представят доказателства за извършено плащане. Допълнително са изложени и съображения, че сумата е недължима, тъй като експертизата е негодна да изясни спорни въпроси по делото. Иска се отмяна на решението в горепосочената част, имаща характер на определение. Ответникът - заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез пълномощника юрк. Ц. Петкова, в писмена молба излага подробно мотивирани доводи, с които оспорва касационната жалба като неоснователна. Отправя искане решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните приема касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за допустима. За да се произнесе по основателността на касационната жалба, настоящият съдебен състав съобрази следното: Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение №03-РД/3668 от 07.08.2023г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с което е определена финансова корекция по договор №02/07/2/0/00730 от 13.06.2018г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.2. "Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура" от ПРСР 2014-2020 в размер на 7 765 лв. без ДДС на основание чл. 20а ал.2 ЗПЗП, чл. 73 ал.1, чл. 72 ал.1 във връзка с чл.70 ал.1 т. 9 ЗУСЕФСУ във връзка с § 70 от ПЗР на ЗИД на ЗУСЕФСУ и т. 10 „б“ от Приложение 1 към чл. 2 ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансова корекция и процентните оказатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (наричана по нататък само Наредбата за посочване на нередности). Сумата представлява 10% от стойността на финансовата помощ по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет "Осъществяване на дейности по строителен надзор на строително монтажни работи за обект: "Реконструкция и рехабилитация на водопроводната система и съоръжения в с. Росен и с. Крушевец, община Созопол" с избран изпълнител ДЗЗД "ПГМ Консулт" за изпълнение на одобрен проект по договор № 02/07/2/0/00730 от 13.06.2018г. за предоставяне на БФП, сключен между Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция /ДФЗ – РА/ и община Созопол. Според административния орган са допуснати три нарушения, които следва да се квалифицират като нередности по смисъла на Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Първото касае неразделянето на предмета на поръчката на обособени позиции и е квалифицирано като нарушение на чл. 2 ал.2 ЗОП и чл. 46 ал.1 ЗОП, представляващо нередност по т.3 от Приложение 1 с предвиден размер на корекция от 5 %. Второто е квалифицирано като нередност по т. 10 „б“ от Приложение 1 с предвиден размер на корекция от 10 % и се отнася за въведени в нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП изисквания, изразяващи се в неправомерно въвеждане на ограничителни изисквания, свързани с неравното третиране на участниците в процедурата и ограничителни изисквания спрямо чуждестранните участници в обществената поръчка. Третото нарушение е на чл. 70 ал.7 ЗОП- незаконосъобразна методика за оценка на офертите, която не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта и не дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите, като указанията за определяне на оценката по всеки показател не осигуряват достатъчно информация на участниците за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката. Според решаващия административен орган методиката противоречи на чл. 70 ал.7 ЗОП и има разубеждаващ ефект за потенциалните участници в процедурата. Това нарушение е квалифицирано от административния орган като нередност по т.11, б.“б“ от Приложение № 1 с предвиден размер на корекцията 5%. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил оспорването против решението за определяне на финансова корекция. Приел е, че същото е издадено от компетентен орган - заместник изпълнителен директор на ДФЗ, на когото на основание чл. 20а ЗПЗП с изрична заповед от 22.08.2022г. са делегирани правомощия за издаване на решения за налагане на финансови корекции. Съдът е приел, че оспореният акт е издаден в предвидената от закона форма и отговаря на изискванията на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ вр. чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК. Спазена е и процедурата по чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ и представените от община Созопол възражения са обсъдени в решението. По- нататък съдът е приел, че административният орган е приложил правилно материалния закон. Счел е, че относимата редакция на разпоредбата на чл.70, ал.1, т.9 на ЗУСЕФСУ (загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), дава възможност финансовата подкрепа да бъде отменена изцяло или частично чрез финансова корекция на основание нередност, като тук влизат и нарушенията на правилата за провеждане на обществени поръчки и определяне на изпълнител. По отношение на всяко едно от установените нарушения съдът е изложил подробни доводи. Макар да е констатираната липса на две от нарушенията, за които е определена корекция в размер на 5%, формиран е изводът, че това обстоятелство не налага промяна в определената съобразно принципа за некумулиране на корекциите корекция от 10 %, която е в размер на 7 765 лв. без ДДС. Така, въз основа на възприетата фактическа установеност, съдът формира извод за материална законосъобразност на акта, сочейки, че при възлагане на обществената поръчка са допуснати две от визирани в акта за налагане на финансовата корекция нарушения на правилата на ЗОП, обуславящи определянето на финансова корекция за всяко едно от тях. Въз основа на тези констатации, жалбата на Община Созопол е отхвърлена изцяло. Обжалваното решението е правилно. Касационната инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд за наличие на първите две нарушения на ЗОП, описани в акта и представляващи нередности по смисъла на Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Както бе посочено по- горе в мотивната част на настоящия съдебен акт, първото се отнася до неразделянето на предмета на поръчката на обособени позиции и е квалифицирано като нарушение на чл. 2 ал.2 ЗОП и чл. 46 ал.1 ЗОП, представляващо нередност по т.3 от Приложение 1 с предвиден размер на корекция от 5 на сто. Разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ЗОП задължава възложителя при подготовката за възлагане на обществена поръчка да прецени възможността за разделянето й на обособени позиции и ако реши, че разделянето на обществената поръчка на обособени позиции не е целесъобразно, в решението за откриване на процедурата той следва да посочи причините за това. От своя страна, разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗОП забранява на възложителите при възлагането на обществени поръчки да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Така очертаната правна рамка води до извод, че предоставената с правилото на чл.46, ал.1 от ЗОП оперативна самостоятелност на възложителя има своите граници и това са установените в чл. 2, ал. 2 ЗОП изисквания. Наред с това, с императивната норма на чл. 46, ал. 1 ЗОП възложителят е задължен да мотивира решението си за неразделяне на поръчката на обособени позиции като изложи причините за това. При това, за да е спазено императивното изискване на закона за мотивиране на решението, изложените причини следва да са конкретни и относими към предмета на поръчката. Процесната поръчка е с предмет "Осъществяване на дейности по строителен надзор на строително- монтажни работи за обект: "Реконструкция и рехабилитация на водопроводната система и съоръжения в с. Росен и с. Крушевец, община Созопол". Изпълнението на предвидените СМР обхваща реконструкция и рехабилитация по водопроводната система на две различни населени места, въз основа на две отделни разрешения за строеж- РС № 16/14.01.2009г. и РС № 99/27.09.2016г., за два различни обекта. Както обосновано е приел и административният съд, посоченото обстоятелство действително е изисквало разделянето на обществената поръчка на две обособени позиции, поради което и с енразделянето й е допуснато нарушение на чл. 2 ал.2 ЗОП и чл. 46 ал.1 ЗОП. Основните аргументи на касатора, поддържани както пред административния съд, така и в жалбата пред настоящата инстанция, се основават на две групи твърдения, които са неоснователни, поради следното: На първо място, не намира опора в доказателствата по делото тезата, че неразделянето на обществената поръчка е обусловено от взаимната свързаност на дейностите /съгласно техническата спецификация/ на двата обекта. Както е констатирал и първостепенният съд, това твърдение е опровергано изцяло от изслушаната съдебно- техническа експертиза, съгласно което между дейностите по техническата спецификация на двата обекта, за които са издадени две разрешения за строеж, няма взаимна свързаност; по всяко отделно разрешение за строеж е следвало да бъдат извършени самостоятелни действия по наздора на изпълняваните СМР. Всички изложени доводи на касатора, включително и пред настоящата инстанция в открито съдебно заседание, чрез процесуалния представител, за негодността на изводите, материализирани в експертното заключение и за необходимостта същите да бъдат допълнени чрез нови задачи, за което не е дадена възможност на страната, са неоснователни и не се споделят от настоящия състав. На следващо място, поддържа се от жалбоподателя, че осигуреното финансиране на всички дейности, предмет на обществената поръчка, е било общо, поради което е възможно и целесъобразно разделянето на отделните дейности/ услуги в обособени позиции. И това възражение е неоснователно, тъй като разделянето на една обществена поръчка на обособени позиции е зависимо единствено от нейния предмет, не и от осигуреното финансиране. Само в допълнение към мотивите на първоинстанционния съд следва да бъде посочено още, че разпоредбата на чл. 46, § 1 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент сочи, че възлагащите органи могат да решат да възложат поръчка под формата на отделни обособени позиции и могат да определят размера и предмета на тези обособени позиции, като следва да посочат основните причини за решението да не разделят поръчката на обособени позиции. За тази цел и за засилване на конкуренцията възлагащите органи следва по-специално да се насърчават да разделят големите поръчки на обособени позиции. Подобно разделение според правилата на Директивата би могло да се направи въз основа на количествени параметри, като размерът на отделните поръчки се приведе в по-голямо съответствие с капацитета на малките и средни предприятия, или въз основа на качествени параметри - съобразно съответния сектор и област на специализация, като съдържанието на отделните поръчки се обвърже по-тясно със специализираните сектори на дейност или с различните последващи етапи на проекта. Съответно, налице е възможност за обединяване на определена съвкупност от дейности, чиято поделяемост на количествен или качествен признак е възможна, но същата е възприета като изключение, за което следва да бъдат изложени мотиви. Правилно и управляващият орган, а впоследствие и административният съд, са приели, че в настоящата хипотеза посочените от възложителя причини не обосновават решението му, тъй като са неконкретни, общи и бланкетни. Изложените в тази връзка мотиви от първоинстанционния съд се споделят изцяло и от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221, ал.2, предл. последно от АПК съдът препраща към тях Касационната инстанция споделя изцяло и изводите на административния съд, изложени по отношение на установените ограничителни изисквания в определените критерии за подбор. Възложителят е определил критерии за подбор във връзка с годността на участниците да упражняват дейности по строителен надзор, икономическо и финансово състояние и технически и професионални възможности. За доказване на съответствието с изискванията на етап подаване на оферти, възложителят е изискал участниците да попълнят приложимия раздел от Част IV "Критерии за подбор" на Единния европейски документ за обществени поръчки /ЕЕДОП/. В зависимост от формата на документа- формат от информационната система на Европейската комисия или формуляр, подготвен с текстообработващата система WORD, възложителят е определил различни изисквания за обхвата на декларираната информация ,които са подробно описани както в административния акт, така и в мотивите на обжалваното решение, поради което не следва да бъдат преповтаряни. Въз основа на тази констатация, обосновано първоинстанционният съд е споделил извода на решаващия административен орган, че установеното представлява отклонение от принципите за възлагане на обществени поръчки, посочени в чл.2, ал.1 ЗОП, и допуска неравно третиране на участниците, тъй като тези от тях, които попълват ЕЕДОП в WORD следва да предоставят повече информация от участниците, които предоставят ЕЕДОП през информационната система на Европейската комисия както по отношение доказването на притежаването на лиценз или удостоверение за упражняване на сторителен надзор, така и по отношение доказването на опит в изпълнението на една дейност/ услуга, идентичен или сходен с предмета на поръчката. Останалите установявания на административния орган са счетени за неправилни от първостепенния съд, но както правилно е прието в мотивите на обжалваното решение, това не влияе върху крайния решаващ извод за законосъобразност на акта, респективно- за неоснователност на жалбата, тъй като извършването на нарушението, за което е наложена финансова корекция в размер на 10% от поисканите за възстановяване разходи, е доказано. Спазвайки принципа за неакумулиране на санкциите, административният орган е наложил най- високата по стойност финансова корекция от 10 %. Констатираната липса на две от нарушенията, за които е определена корекция съответно в размер на 5% и 10%, не води до промяна в определената съобразно споменатция принципа за некумулиране на корекциите Предвид изложеното, въз основа на изложените по- горе мотиви, касационната инстанция намира, че решението като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С частна жалба е атакувана частта от решението с характер на определение, с която община Созопол е осъдена да заплати по сметка за вещи лица на Административен съд Бургас сумата 1 180 лв. Представени са и два броя платежни документи за внесени суми за вещо лице от общината съответно в размер на 700 лв. и 480 лв. При тези данни, необоснован се явава извода на първостепенния съд, че горепосочената обща сума от 1 180 лв. е дължима и съдебния акт в тази му част подлежи на отмяна. Предвид изхода на спора претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция е основателна съобразно чл.143, ал.3 предл. последно от АПК. Съдът определя същото в размер на 200 лева, съобразно размера на осъщественото представителство и сложността на спора. Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение