Решение № 14218 от 27.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1866/2014 г.

Решение № 14218 от 27.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1866/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно - процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. Велико Търново срещу решение № 664 от 20.12.2013 г. на Административен съд (АС) гр. Велико Търново, постановено по адм. д. № 970/2013 г., с което е отменен ревизионен акт (РА) № 151300512 от 25.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с решение № 478/18.10.2013 г. на ДОДОП гр. Велико Търново, относно определени данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 100.20 лв. и лихви в размер на 73.87 лв. и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 2512.46 лв. и лихви в размер на 317.81 лв., вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО за 2006 г. и 2011 г. в размер на 6957.60 лв. и лихви върху тях в размер на 2286.66 лв. /в това число погасени по давност ЗОВ в размер на 701.80 лв. и лихви в размер на 962.12 лв./. Касаторът претендира отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на закона и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК поради значително отрицателно годишно салдо - превишение на разходите над приходите за 2006 г. и 2011 г. при покупки на недвижими имоти и вноски по банкови сметки. Изтъква липса на мотиви в решението относно невъзприемане на оценителна експертиза, изготвена в хода на ревизионното производство за определяне на оценка на недвижим имот по нотариален акт № 167/26.05.2011 г. по методите по Наредба № Н-9/2006 г. Оспорва реално предаване на сума в размер на 10 000 лв. по договор за дарение от покойния баща на ревизираното лице Нешко Янков. Оспорва погасяването по давност на задълженията за ЗОВ в размер на 701.80 лв. и лихви в размер на 962.12 лв., които можели да бъдат предмет на доброволно изпълнение, респ. прихващане по чл. 128 ДОПК. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АС гр. Велико Търново и по същество на потвърди РА, като му присъди разноски. Ответницата по касационната жалба Силвана Нешкова Христова от гр. Левски оспорва жалбата в писмен отговор от 8.10.2014 г. чрез адв. Гено Генов от АК гр. Плевен. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения пред АС РА № 151300512 от 25.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с решение № 478/18.10.2013 г. на ДОДОП гр. Велико Търново, са определени допълнителни задължения за данък върху доходите по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 100.20 лв. и лихви в размер на 73.87 лв. и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 2512.46 лв. и лихви в размер на 317.81 лв., за вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО за 2006 г. и 2011 г. в размер на 6957.60 лв. и лихви върху тях в размер на 2286.66 лв. /в това число приети в РА за погасени по давност ЗОВ в размер на 701.80 лв. и лихви в размер на 962.12 лв./. Органите по приходите са приели, че за 2006 г. и 2011 г. са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - получените приходи не съответстват на имущественото и финансово състояние на лицето. Приходите са от трудово възнаграждение за периода от м. 08.2006 г. до м. 01.2007 г., обезщетение за безработица от НОИ за периода от м. 02.2007 г. до м. 12.2007 г., превеждани суми от Дирекция "Социално подпомагане" гр. Левски /теглени чрез АТМ/ за отглеждане на малолетното дето Мима Борисова Маринова, родено на 10.03.2007 г., заплатена от бащата издръжка и продажба на МПС за сумата от 900.00 лв. през 2006 г. Разходите са за закупена през 2006 г. нива с площ от 10.696 дка за сумата от 939.00 лв. и за закупен през 2011 г. недвижим имот за сумата от 8400.00 лв. Разликата е приета като доход с неустановен произход, който е обложен по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. На основание чл. 124а ДОПК превишението е квалифицирано като доход от дейност на самоосигуряващо се лице, за който са определени вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО, като дължимите авансови и годишни изравнителни вноски са определени на база общия годишен осигурителен доход, равен на годишната данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Приходните органи не са възприели твърденията на лицето за получено дарение в размер на 10 000.00 лв. от покойния баща Нешко Янков, както и вписаната в нотариален акт № 167/26.05.2011 г. стойност на имота от 8400.00 лв., като посредством експертиза са установили пазарна му стойност. За да отмени РА административният съд е приел, че задълженията на лицето за месечни авансови вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО за периода 1.01.2006 г. - 31.12.2006 г. са погасени по давност на основание чл. 171, ал. 1 ДОПК. Решаващият съд не е възприел доводите на ревизиращите органи за наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК поради превишение на разходите над приходите за 2006 г. със сумата 2499.61 лв. и за 2011 г. със сумата от 31 316.61 лв., които суми представлявали облагаем доход от стопанска дейност на самоосигуряващо се лице. Съдът е изложил мотиви, че за 2006 г. превишението се формира основно от статистически данни на НСИ за средни парични разходи на едно лице, което превишение не е явно и съществено с оглед трудовите доходи на лицето, липсата на установени в хода на ревизията реално извършени от лицето разходи за живот и продажбата на лек автомобил на стойност 900.00 лв. За ревизираната 2011 г. съдът е приел, че лицето е получило дарение от 10 000 лв., предвид достоверността на датата на договора за дарение от 20.05.2011 г., неоспорен от приходната администрация и смъртта на дарителя Янко Нешков през 2011 г. Кредитирал е свидетелските показания на св. Йорданка Янкова и св. Луиза Христова, за да приеме за неуспешно оспорването по реда на чл. 193 ГПК на подписа на Силвана Христова под разписка от 20.05.2011 г. за полученото дарение. За да не възприеме направената в хода на ревизията пазарна оценка на имота по НА № 167/26.05.2011 г. съдът е посочил, че същата е изготвена при липса на пазарни аналози по смисъла на чл. 18 от Наредба № Н-9/2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Видно от процесния РА за 2006 г. ревизиращите са констатирали, че превишението на разходите над приходите в размер на -2499.61 лв. е формирано към 31.10.2006 г. на база общ потребителски разход по данни на НСИ и покупка на нива на стойност 977.39 лв. Крайното салдо за годината е положително в размер на 1058.17 лв., т. е. не е налице недостиг. Независимо, че ревизията е по реда на чл. 122 от ДОПК, при формиране на данъчната основа за облагане следва да бъдат изпълнени изискванията на материалния закон, който предвижда с данък върху дохода да се облага годишния доход. Основата за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК следва да се определи като се установят общо получените парични средства за годината, общо разходваните парични средства за същия период и само превишението на разхода над прихода може да се приеме като основа за облагане по реда на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК. В своята последователна практика по този въпрос ВАС многократно е посочвал, че по аргумент от чл. 3 от ЗОДФЛ (отм.) облагаем е общият годишен доход, а съгласно от чл. 35 от същия закон сумата на данъка за данъчната година се определя на базата на годишната данъчна основа. Определящо е крайното годишно салдо, което за 2006 г. е положително, поради което основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за извършване на облагане по аналог е необосновано. Като е достигнал до идентичен правен извод и е намерил основание за отмяна на РА, решаващият съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Обжалваното съдебно решение е правилно и обосновано и в частта на установените задължения за 2011 г., постановено при правилна преценка на събрания по делото доказателствен материал. Превишението на разходите над приходите за 2011 г. идва основно от закупен недвижим имот с нотариален акт № 167/26.05.2011 г. По повод насрещна проверка в хода на ревизията продавачът Деян Кръстев Кръстев е декларирал, че на 26.05.2011 г. е продал собствения си наследствен недвижим имот, състоящ се от полумасивна къща и двор, находяща се в гр. Левски, ул. "Софроний Врачански" № 4 за сумата от 8400 лв., платена в брой при подписването на нотариалния акт. В нотариалния акт е записано, че сумата от 8400.00 лв. /близка до данъчната оценка на имота/ е получена от продавача изцяло и в брой. Обясненията на ревизираното лице се поддържат в хода на цялата ревизия, възложена със заповед от 29.09.2012 г. по идентичен начин - произходът на средствата е от дарена от бащата Нешко Янков сума в размер на 10 000 лв., за което са представени договор за дарение и разписка. В хода на ревизията са представени бланков договор за дарение от 20.05.2011 г. на сумата от 10 000 лв. с дарител Нешко Христов Янков и надарен Силвана Нешкова Христова, както и разписка, подписана от Силвана Христова за същата сума. Правилно е преценена достоверността на датата по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК на договора за дарение, неоспорен от приходната администрация, с оглед смъртта на Нешко Янков на 10.09.2011 г. По повод откритото производство по оспорване истинността на разписката от 20.05.2011 г. по реда на чл. 193 и сл. ГПК при правилно разпределение на доказателствената тежест по оспорването, решаващият съд е приел, че същото не е доказано, а документът е истински. Обосновано са кредитирани показанията на свидетелите Йордана Събева Янкова и Луиза Златанова Христова, които са се подписали на разписката от 20.05.2011 г. Независимо от близката роднинска връзка на свидетелките, съдът не е допуснал твърдяната необоснованост при преценка на показанията им, които са взаимно свързани, житейски логични и последователни, както и съответстващи на писмените доказателства по делото. Видно от адресната регистрация на цялото семейство в гр. Левски, ул. "Софроний Врачански" № 1 закупената къща е точно срещу имота им, което се подчертава като мотив на покупката и от двете свидетелки. При правилна съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал първостепенният съд е приел, че договорът за дарение от 20.05.2011 г. е действителен, ревизираното лице реално и фактически е получило дарената сума от 10 000 лв., която следва да бъде взета предвид в паричния поток на лицето. Логични са поддържаните в хода на ревизията твърдения на лицето, че получената по дарение сума е похарчена за покупката на имота по нотариален акт № 167/26.05.2011 г. Правилно са съобразени близките дати на дарението и покупката на имота, както и последователността на показанията на свидетелите относно мотивите на сделките. Административният съд не е допуснал твърдяната в касационната жалба необоснованост и немотивираност на решението във връзка с невъзприемане на оценката, дадена от назначена в хода на ревизията експертиза, определена от експерта на 28 545 лв. Съдът е изложил мотиви, че оценката не съответства на понятието за пазарна оценка по смисъла на чл. 18 от Наредба № Н-9/2006 г. с оглед липсата на пазарни аналози, което напълно се споделя от касационната инстанция. Посочено е в експертизата, че търсене и предлагане на имоти в гр. Левски почти липсва и в шестмесечен период преди и след датата на покупката 26.05.2011 г. няма информация за други реализирани сделки. Експертизата е изготвена по офертни цени, поради което не може да се приеме, че методът на сравнимите неконтролирани цени е приложен правилно по смисъла на чл. 18, ал. 1 от Наредба № Н-9/2006 г. По идентични съображения не може да се приеме за коректна и оценката по метода на увеличената стойност по чл. 29-30 от Наредба № Н-9/2006 г. Правилно е съобразено състоянието на закупения имот. Сградата е описана като строена в началото на 60-те години на миналия век, необитаема и зле поддържана, със значителни пукнатини по мазилката на стените и таваните и слабо развити инженерна и социална инфраструктура. При обоснована и правилно съвкупна преценка на всички гореизложени обстоятелства и доказателства по делото решаващият съд е формирал законосъобразен извод за липса на превишение на разходите на приходите за 2011 г., предвид полученото дарение в размер на 10 000 лв. и покупка на недвижим имот на близка стойност. Обжалваното решение и в тази му част следва да бъде оставено в сила. При липса на съществено превишение на разходите над приходите за 2006 г. и 2011 г. изцяло неоснователни са правните доводи на ревизиращите органи за наличие на основание по чл. 124а ДОПК за определяне на задължения за осигурителни вноски за ДОО и ЗО по КСО и ЗЗО като самоосигуряващо се лице. "Осигурено лице" по смисъла на § 1, т. 3 от КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Самоосигуряващо се лице съгласно чл. 5, ал. 2 КСО е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. На основание чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са: лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители. Тези лица са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 7 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/. Задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване /чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ/. Тълкуването на горепосочените разпоредби налага извод за регулярност и периодичност при получаване на доходи от самоосигуряващите се лица, даващи основание да се говори за трудова дейност на тези лица. Очевидно намереното превишение на разходите над приходите в паричния поток на лицето и то поради отчитане на статистически данни на НСИ за разходи за живот и издръжка, при категорични данни, заявени от лицето още в декларациите по чл. 124, ал. 3 ДОПК, че е било на издръжка на родителите си, по никакъв начин не може да се квалифицира като "трудова дейност", за която се дължи осигуряване по КСО и ЗЗО като "самоосигуряващо се лице". Като са намерили основание за определяне на задължения за ДОО, за ЗО и за ДЗПО - УПФ за ревизираните периоди на основание чл. 5, ал. 2, вр. чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО, ревизиращите органи са допуснали неправилно приложение на материалния закон. Като е достигнал до идентичен правен извод и е намерил основание за отмяна на РА в тази му част, решаващият съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК ответницата по касационната жалба има право на разноски, но същата не е заявила искане в тази насока. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение