Определение № 496 от 04.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2923/2024 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от М. С. Ф., чрез адв. И. П. Д., за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на влязло в сила решение № 5198 от 20. 12. 2023 г. по гр. д. № 7230/2023 г. по описа на РС – Пловдив, 9 състав, с което М. С. Ф. е осъден, на основание ч. 31, ал. 2 ЗС, да заплати на К. С. К. сумата 21564 лв. обезщетение за лишаване на ищеца от правото му да ползва, в периода 21. 09. 2020 г. – 28. 02. 2023 г., собствените си 2/3 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място], представляващ обект за търговска дейност (магазин) с площ от 65 кв.м., ведно със законната лихва считано от 22. 05. 2023 г. до окончателно изплащане на сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата 3409, 28 лв. разноски за първоинстанционното производство. Твърди се, че молителят узнал за постановеното решение на 21. 03. 2024 г., когато му била връчена покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 202482204000233 по описа на ЧСИ М. С.-Ц., ведно с изпълнителен лист № 697/08. 02. 2024 г., издаден въз основа на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. Твърди се, че след като се запознал с гр. д. № 7230/2023 г. по описа на РС – Пловдив, молителят установил, че не му е бил връчен препис от исковата молба и не е бил призоваван за проведените открити съдебни заседания. В съобщение от 23. 05. 2023 г., с приложени към същото преписи от исковата молба и приложенията, е удостоверено от връчителя Т. Ат. К., призовкар от ПРС, на дата 25. 06. 2023 г., че „лично лицето М. Ф. отказва да получи документите“. Съобщението е прието за редовно връчено, при отказ. В призовката, изпратена до молителя за първото заседание е отбелязано от връчителя на 16. 10. 2023 г.: „При посещения на 15. 08., 28. 08., 11. 09., 26. 09., 5. 10., 14. 10., 16. 10. Лицето и други живущи не бяха открити.“ За първото съдебно заседание, проведено на 23. 10. 2023 г., съдът е приел, че ответникът М. Ф. е редовно призован на основание чл. 41, ал. 2 ГПК. В съобщението от 21. 12. 2023 г. за връчване препис от решението е записано от връчителя Т. Ат. К., призовкар при ПРС/, на дата 23. 01. 2024 г., че „при посещенията на 29. 12., 07. 01., 23. 01. лицето и други живущи не бяха открити“. Решението е прието за връчено на основание чл. 41, ал. 2 ГПК. Молителят твърди, че изявленията на лицето М. Ф., призовкар при ПРС, на призовките и съобщенията, не отговарят на истината. В резултат на неистинското удостоверяване, същият бил лишен от възможността да участва по делото лично или чрез упълномощен от него процесуален представител. Иска отмяна на влязлото в сила решение. С писмен отговор, подаден от ответника по молбата К. С. К., чрез адв. И. Н., е изразено становище за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, извършвайки преценка за допустимост на молбата, прие следното: Молбата за отмяна е допустима. Същата е подадена срещу съдебен акт, подлежащ на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК – влязло в сила съдебно решение, постановено по иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, и от легитимирана страна – молителят е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението, неблагоприятно за него. Спазен е преклузивният тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Молбата за отмяна е подадена на 17. 06. 2024 г., молителят твърди да е узнал за решението на 21. 03. 2024 г. и липсват данни да е узнал за същото преди тази дата. Молбата за отмяна отговаря на изискванията на чл. 306, вр. чл. 260 и 261 ГПК и съдържа изложение на основанията за отмяна. Като процесуално допустима, молбата ще следва да бъде допусната до разглеждане в открито съдебно заседание. Следва да бъдат приети като писмени доказателства приложените към молбата документи. Доказателственото искане на молителя за събиране на гласни доказателства не следва да бъде уважавано предвид забраната на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК, доколкото удостоверяванията на съдебния призовкар и съдебния деловодител представляват официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение