Определение № 262 от 08.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 717/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на Д. Д. Д., В. Д. Д., Ц. Н. Ц., Н. А. Д., Емил А. Д. и Л. Г. Д., подадена чрез пълномощник адв. Св. Б. срещу определение от 30.10..2013г по в.гр.д. 11685/2013г на Софийски градски съд, ІІ- Д състав ,с което като просрочена е върната частна жалба вх. № 119975/28.10.2013г на същите жалбоподатели срещу определение, с което въззивният съд е върнал подадена въззивна жалба, като просрочена. Пълномощникът на частните жалбоподатели поддържа, че съдът неправилно е приложил чл. 46 ал.2 ГПК за част от жалбоподателите, а по отношение на Ц. Ц. жалбата е подадена от адв. Б. ,преупълномощена от извънпроцесуален представител Й. Н. ,съгласно приложено още към исковата молба нот. заверено пълномощно. Частната жалба е допустима, по същество е неоснователна. По отношение на частната жалбоподателка Ц. Ц., същата е върната, тъй като няма такава страна в процеса Обратното твърдение в частната жалба не намира опора в данните по делото, включително в цитираното пълномощно ,приложено към исковата молба .Видно от съдържанието му, лице Ц. Н. Ц. не е измежду упълномощителите, съответно ищци и въззивни жалбоподатели. Въззивна жалба е била постъпила от С. Ц., която е страна в процеса, нейната въззивна жалба е била върната с определение, постановено на 02.08.2013г. съобщението за което е прието за връчено от СГС едва на 17.01.2014г, при основанието на чл.41 ал.2 ГПК. По отношение на останалите частни жалбоподатели, с определието си за връщане на жалбата им от 30.10.2013г въззивният съд не е прилагал чл.46 ал.2 ГПК във връзка с редовно връчените съобщения на Д. Д. Д., В. Д. Д. и Н. А. Д. ,те са получили съобщенията си ( за постановеното преграждащо определение от 20.05.2013г) лично. Последният е получил и съобщенията за жалбоподателите Емил А. Д., който е негов брат и Л. Г. Д., която е негова майка, на същата дата – 27.05.2013г .При това положение постъпилата частна жалба от този кръг жалбоподатели е била просрочена, както е констатирал и Софийски градски съд. Не е имало основание съдът да съобразява разпоредбата на чл.46 ал.3 ГПК, а и оплакване в тази връзка не се изтъква. Оплакването ,че съдът е приложил неправилно чл. 46 ал.2 ГПК, е неоснователно. Страните са били редовно уведомени и частната жалба не е постъпила в срок. Пропускането на срока има за процесуална последица погасяване на правото на жалба, която последица Софийски градски съд законосъобразно е приложил с обжалваното определение. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІІ г.о