Определение № 12537 от 05.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11395/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от В. С. Г., чрез адв. М. Милкова, против Определение № 8134/18.07.2025 г., постановено по адм. дело № 1111/2025 г. по описа на Административен съд – Варна. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение с оглед неговата незаконосъобразност, поради което е поискана и отмяната му. Претендира се присъждане на разноски. Ответната страна – кметът на Община Аксаково, чрез пълномощник И. Добрева, оспорва частната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Отправено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение, намира частната жалба, като подадена в преклузивния срок по чл. 230 АПК и от страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен, за процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред съда се е развило по подадена от страна на В. С. Г. жалба против мълчалив отказ на кмета на Община Аксаково за извършване на административна услуга по заявление с вх. № ОС68-27/29.04.2025 г. С Определение № 6634/17.06.2025 г., постановено по делото на АС - Варна, жалбата на Г. е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. С обжалваното в настоящото производство определение, съдът е отхвърлил молбата на В. С. Г. от 01.07.2025 г. за изменение на постановеното по делото Определение № 6634/17.06.2025 г. в частта, с която е отхвърлено искането на жалбоподателката за присъждане на направените от нея разноски. В мотивите си първоинстанционният съд е посочил, че исканата административна услуга е изпълнена на 27.05.2025 г. и поради това обстоятелство, по заявлението на В. Г. не е формиран мълчалив отказ, който да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност. Кметът на Община Аксаково, който не е станал причина за сезиране на съда от страна на жалбоподателката, не следва, в качеството си на административен орган, да понесе отговорността за сторените от нея разноски, възлизащи на общо 1 010 лева, от които 1 000   лева заплатено адвокатско възнаграждение и 10 лева платена държавна такса. Определението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на обжалваното определение не са допуснати нарушения, съставляващи отменителни основания. Към момента на подаване на жалбата на В. С. Г., мълчалив отказ от страна на кмета на Община Аксаково не е бил налице. Съдът е установил, че срокът за извършване на исканата административна услуга е бил до 29.05.2025 г.;услугата е извършена на 27.05.2025 г., след подаване на жалбата, с което, на практика, административният орган не е формирал мълчалив отказ, който да засяга неблагоприятно правната сфера на жалбоподателката. По въпроса относно липсата на мълчалив отказ е налице влязло в сила определение, поради което е недопустимо обсъждането на доводите на частната жалбоподателка в тази връзка. При тези данни настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че органът, със своето поведение, не е дал повод за завеждане на дело, поради което не следва да понесе отговорността за разноските. Въз основа на изложеното, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Разноски в настоящото производство, което касае отговорността за разноски, не се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение,