Решение № 6204 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3755/2014 г.

Решение № 6204 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3755/2014 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на председателя на Общинския съвет-Благоевград, подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 203 от 11.02.2014 г. на Административния съд-Благоевград по адм. д. № 939/2013 г. С обжалваното решение съдът е отменил решение № 319 от 27.09.2013 г., взето по протокол № 12 от заседанието на 27.09.2011 г. на общинския съвет, ведно с потвърдилото го решение № 378 от 25.10.2013 г., взето по протокол № 14 от проведеното заседание на същата дата от общинския съвет. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевира необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея касаторът моли, съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да отхвърли оспорването на областния управител. От ответната страна по касация - областния управител на област с административен център -Благоевград е постъпил писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. В него са изложени твърдения противни на тези на касатора. Моли, съдът да остави в сила съдебното решение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът сочи, че при установената според правилата за разпределение на доказателствената тежест - чл. 170 АПК - фактическа обстановка и извършената задължителна служебна проверка по чл. 168 във връзка с чл. 146 АПК на оспореното от областния управител решение на общинския съвет, съдът е установил отклонение от Правилника за организация и дейността на общинския съвет - чл. 69, ал. 3, което се изразява в приемане на решение извън предвидения дневен ред. Прокурорът сочи освен това, че са установени разминавания между акта за публична общинска собственост върху имота и издадената скица за същия, относно начина и вида на ползването му. Според него е останало неизяснено дали имотът представлява част от земите по чл. 19 ППЗСПЗЗ както и дали собствениците на земеделски земи са обезщетени. Прокурорът счита, че не са спазени изискванията на чл. 45и, ал. 1 във връзка с чл. 45з ППЗСПЗЗ, защото липсват мотиви за какви други селскостопански нужди ще се използва имотът, което обосновава и извод за нарушаване на целта на закона. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че областният управител на Благоевградска област е оспорил пред съда решение № 319 от 27.09.2013 г. на Общинския съвет-Благоевград, взето по протокол № 12 от същата дата, което е потвърдено от общинския съвет с негово решение № 378 от 25.10.2013 г., взето по протокол № 14 от същата дата. С оспореното решение № 319 общинският съвет: 1) на основание чл. 6, ал. 1 ЗОС е обявил поземлен имот с идентификатор № 889007 по КВС, целият с площ от 2 582 кв. м, намиращ се в местността "Парчето" - землището на село Бистрица, община Благоевград, с начин на трайно ползване: "друга селскостопанска територия" за частна общинска собственост; 2) на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА и чл. 35, ал. 1 ЗОС е дал съгласие този имот да се продаде чрез публичен търг; 3) на основание чл. 41, ал. 2 ЗОС е одобрил доклада за пазарната оценка на имота, представляваща първоначалната му тръжна цена в размер 30 464 лв. и с т. 4) от същото решение е упълномощил кмета на община Благоевград да издаде заповед за провеждането на публичен търг по реда на чл. 83 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, да одобри тръжната документация, да назначи тръжната комисия, да проведе търга, да издаде заповед и да сключи договор за продажба. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил, че за същия имот е издаден акт за публична общинска собственост № 2409 от 29.01.2013 г., като имотът по предназначение представлява "пасище и мера", а в издадената за него скица - лист 57 от делото, същият имот е записан като частна общинска собственост, с начин на трайно ползване "друга селскостопанска територия". На следващо място съдът е установил, че взетото решение от общинския съвет е в нарушение на Правилника за организацията и дейността на общинския съвет - чл. 64, ал. 7, чл. 63, ал. 1, чл. 69, защото решението по т. 1) и 3) не е било включено предварително или допълнително в дневния ред за провеждане на заседанието. Съдът е установил, че са липсвали обсъждания на предложението на кмета, а такива не са могли да се установят и от предходно решение № 80, прието с протокол № 6 от 26.04.2013 г., според което същият имот е включен в Годишната програма за управление и разпореждане с имоти, общинска собственост, приета с решение № 46 по протокол № 3 от 27.02.2013 г. предложение № 7 под № 45. С това решение общинският съвет е дал принципно съгласие за промяна на начина на трайното ползване на имота на основание чл. 45 и ППЗСПЗЗ. При това установяване съдът е направил извод, че не може да установи за какви други земеделски нужди се променя предназначението на имота, поради което е приел, че решението е без мотиви. При така установеното е направил и крайния си правен извод, че решението, предмет на оспорване е незаконосъобразно, защото е прието при допуснато нарушение на административно производствените правила и освен това не съответства на целта на закона, който поставя изискване при промяна на предназначението за други земеделски нужди да се посочат какви са те, да се установят и докажат, пред общинския съвет, който гласува решението с квалифицирано мнозинство. По така изложените съображения съдът е отменил решението на общинския съвет и като взето в нарушение на целта на ЗСПЗЗ. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че решението на съда е необосновано. Съдът е изследвал изцяло фактите по спора, които е съпоставил към приложимото материално право и е извел обосновани и правилни правни изводи. Неоснователно в касационната си жалба касаторът се позовава на предходното решение на общинския съвет № 80, взето по протокол № 6 от 26.04.2013 г. По това решение е дадено принципно съгласие за промяна на предназначението на имота, но решението за това е взето с № 319 от 27.09.2013 г. Решението на общинския съвет е решение на колективен орган и вземането му се установява чрез начина на гласуване на всеки един от членовете на съвета. Мотивите за взетото решение се съдържат в предложението на кмета до общинския съвет за вземането му и направените изказвания, обсъждания и разисквания. В конкретния случай липсва предложение на кмета за промяна на вида на собственост върху имота от публична в частна, включително и за промяна на начина му на трайно ползване. Имотът с предназначение пасище и мера е променен с предназначение "друга селскостопанска територия", различно от визираното в чл. 45 и, ал. 1 ППЗСПЗЗ - "други земеделски нужди", към който препраща ЗСПЗЗ в чл. 25, ал. 6. В ЗСПЗЗ чл. 25, ал. 3 лимитативно са изброени обстоятелствата, при наличието на които може да се промени предназначението на мерите и пасищата, като по делото не е доказано нито едно от тези обстоятелства. Включването на земеделския имот в Годишната програма за управление и разпореждане с имоти общинска собственост не е доказателство за наличието на което и да е от изчерпателно изброените в чл. 25, ал. 3 ЗСПЗЗ обстоятелства, разписани в пет отделни точки. Не следва да се забравя, че ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ относно мерите и пасищата са специални нормативни актове, които намират приложение, а само при липсата на уредена хипотеза може да се приложи общ нормативен акт, каквито се явяват ЗОС и ЗПСК. Поради това, правилни са изводите на съда, че взетото решение е немотивирано, както и че е в нарушение на целта на закона. Отделно от това оспореното решение на общинския съвет не е породило и последиците си, защото няма издаден акт за частна общинска собственост, а отразеното в скицата за имота е различно от акта за публична общинска собственост. Поради това и оплакването за материална незаконосъобразност е също неоснователно. Настоящият състав намира, че следва да отбележи, че в мотивите на съда неправилно е възприето, че за имота нямало установяване, дали е част от земите по чл. 19 ППЗСПЗЗ, както и че липсвали данни относно обезщетяването на собствениците на земеделските земи. След като за имота е съставен акт за публична общинска собственост, то той е част от общинския поземлен фонд, а мерите и пасищата са обявени за публична общинска собственост и не могат да служат за обезщетяване, защото са собственост на общината. Общинският поземлен фонд е различен от земите по чл. 19. Тази констатация не се отразява по никакъв начин на правилността на решението, а и в тази му част липсват касационни оплаквания. По изложените съображения решението на съда като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение