Решение № 4839 от 04.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11432/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ – София област против Решение 1181/02.10.2025 г., постановено по адм. дело № 500/2025 г. на Административен съд – София област, с което по жалба на Г. В. Г. е отменено Решение № 9001-40-255#2/24.03.2025 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) – София област и потвърдените с него разпореждане [номер]/30.09.2022 г., разпореждане [номер]/30.06.2023 г. и разпореждане [номер]/30.06.2024 г. на Ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – София област за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст като преписката е върната на органа за ново произнасяне. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Счита, че неправилно съдът приема, че към пенсията на Г. В. Г. следва да се заплаща и добавка по ПМС № 479/30.12.2021 г., въпреки че след преизчисляване на пенсията, считано от 01.10.2022 г., е определено същата да се изплаща в по- висок размер. Претендира присъждане на разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Ответникът - Г. В. Г., чрез адв. Николова, в писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна. Излагат се доводи за правилност и законосъобразност на съдебното решение. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на разглеждане в първоинстанционното производство е Решение № 9001-40-255#2/24.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ – София област, с което е отхвърлена жалбата на Г. В. Г. срещу разпореждане [номер]/30.09.2022 г., разпореждане [номер]/30.06.2023 г. и разпореждане [номер]/30.06.2024 г. на Ръководител на ПО при ТП на НОИ – София област за определяне размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя. АССО е установил, че Г. Г. получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната по чл. 2, ал. 1 от ЗП (отм.) във вр. с чл. 40 ПМС от 1968 г., считано от 04.07.1990 г. На лицето е зачетен трудов стаж 10 г. 11 м. и 11 д. от трета категория, 4 г. 9 м. и 14 д. от втора категория и 7 г. 7 м. и 7 д. като подземен миньор в радиоактивна и силикозоопасна среда. Пенсията на жалбоподателя към 30.09.2022 г., след преизчислението от 01.07.2022 г. е 886,12 лв. Считано от 01.10.2022 г., след преизчислението, тя е в размер на 1147,04 лв. За изплащане остава сумата от 1147,04 лв. Към нея продължава да се изплаща добавката по чл. 46, ал. 4 от ЗП (отм.) в размер на 33,30 лв. От 01.07.2023 г. на основание чл. 100 от КСО пенсията на Г. е осъвременена с 12 %, съгласно разпореждане [номер]/30.06.2023 г. Считано от 01.07.2024 г. на основание чл. 100 от КСО пенсията е осъвременена с 11%, съгласно разпореждане [номер]/30.06.2024 г. Към пенсията на лицето продължава да се изплаща добавката по чл. 46, ал. 4 от ЗП (отм.) в размер на 33,30 лв. Разпорежданията от 30.09.2022 г., от 30.06.2023 г. и от 30.06.2024 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - София област са обжалвани от Г. Г. по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО като в тази връзка е постановено и процесното Решение № 9001-40-255#2/24.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ – София област, оспорено пред административния съд. В първоинстанционното производство, за изясняване на релевантните по делото обстоятелства, е назначена съдебно счетоводна експертиза, заключението по която съдът е кредитирал като компетентно и обективно дадено. При анализа на относимите материалноправни норми първоинстанционният съд, съобразно приетите за установени фактически обстоятелства по делото, достига до извод за материална незаконосъобразност на решението на директора на ТП на НОИ – София област. Приел, че добавката от 60 лв. се изплаща към пенсията или сбора от пенсиите заедно с добавките и компенсациите към тях, независимо от размера на пенсията. Позовавайки се и на чл. 1, ал. 2 от ПМС № 479 от 30.12.2021 г., съдът е обосновал извод, че волята на законодателя относно добавката от 60,00 лв. е тя да не бъде автоматично изчислявана при определяне на размера на пенсиите, а след като размерът на пенсията бъде определен по реда на КСО, към него да се добави сумата от 60 лв. С оглед така приетото от фактическа и правна страна е отменил решението на административния орган и върнал делото като преписка на органа за ново произнасяне. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. При вярно установена фактическа обстановка, административният съд е приложил неправилно материалния закон. Между страните не е спорно, че административният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 1 от КСО, в предвидената от закона писмена форма и при излагане на фактическите и правни основания, послужили за издаването му. Спорът е правен и се свежда до това дали сумата от 60 лв., представляваща т. нар. ковид- добавка, изплащана на основание Постановление № 479/ 30.12.2021 г. за одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г., както и сумата по § 7, ал. 1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване ЗБДОО/2022 г. – 30,74 лв., т. нар. Индивидуална допълнителна разлика (ИДР), следва да се прибавят към определения размер на пенсията. Със Закона за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г., в сила от 01.07.2022 г., е създадена специална разпоредба в Кодекса за социално осигуряване (КСО) относно начина на увеличение на пенсиите, свързани с трудова дейност, считано от 1 юли 2022 г. Нормата на § 7ж, ал. 2 от ПЗР на КСО, гласи, че размерът, определен по реда на този кодекс към 30 юни 2022 г., на пенсиите, свързани с трудова дейност, отпуснати с начална дата до 31 декември 2021 г., се увеличава от 1 юли 2022 г. с 10 на сто. След увеличението по изречение първо в размера на пенсията се включва сумата от 60 лева, изплащана на основание Постановление № 479 на Министерския съвет от 2021 г. за одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. (ДВ, бр. 1 от 2022 г.), и сумата по § 7, ал. 1 от ПЗР на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г., когато има такава. Със същия Закон за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. са извършени промени, съгласно които, считано от 01.07.2022 г. минималният размер на базовата пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО се увеличава от 370 лв. на 467 лв. (увеличение с 26,22 на сто), вместо първоначално предвиденото увеличение от 370 лв. на 392,57 лв. (увеличение с 6,1 на сто). Новият минимален размер от 467 лв. е формиран по описания в § 7ж от ПЗР на КСО начин за увеличение на трудовите пенсии от 01.07.2022 г., а именно като минималният размер от 370 лв. на базовата пенсия към юни 2022 г. първо е увеличен с 10 на сто и след това към така получения размер са прибавени 60 лв. – сумата от „ковид- добавката“. От анализа на посочената нормативна уредба следва изводът, че от 01.07.2022 г. ковид- добавката вече е включена към размера на минималната базова пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това се отчита всяка година при определянето на новия минимален размер на основната пенсия за осигурителен стаж и възраст, който продължава да съдържа ковид- добавката. Съгласно новата разпоредба на § 7з от ПЗР на КСО, пенсиите за трудова дейност, отпуснати с начална дата до 31.12.2021 г. вкл., се преизчисляват от 01.10.2022 г. при съответното прилагане на чл. 70, 75 и 79 КСО, като: 1. Средномесечният осигурителен доход за страната, с който е отпусната пенсията, се умножи с индивидуалния коефициент на лицето към 30.09.2022 г. и с продължителността на осигурителния стаж на лицето, зачетен към 30.09.2022 г., умножен със съответния процент за годините и месеците осигурителен стаж, който е определен съобразно действащото законодателство към датата на отпускане на пенсията; 2. Определеният по реда на т. 1 размер на пенсията се увеличава за всяка календарна година, следваща годината на отпускане на пенсията, с процент, който е равен на по- високия от процента на нарастване на осигурителния доход или процента на нарастване на индекса на потребителските цени през предходната календарна година. За пенсиите, отпуснати с начална дата до 31.12.2007 г. вкл., размерът се увеличава с процентите по изречение първо за всяка календарна година след тази дата. На основание § 7з от ПЗР на КСО, за целите на преизчисляването се определя условен, базов размер на съответния вид пенсия за трудова дейност, след което той се увеличава с процентите, определени съобразно разпоредбата на § 7з, ал. 1, т. 2 от ПЗР на КСО. За определяне на базовия размер се използва установената пенсионна формула при прилагане на разпоредбите на КСО. Средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца, предхождащи месеца на отпускане на пенсията е в такъв размер, какъвто е бил при отпускане на пенсията, докато индивидуалният коефициент и продължителност на осигурителния стаж участват в преизчислението с последните им актуални стойности към 30.09.2022 г. Определеният условен размер на пенсията по реда на чл. 70 от КСО, въз основа на описаните по- горе параметри, се увеличава за всяка календарна година, следваща годината на отпускане на пенсията, с процент, който е равен на по- високия от процента на нарастване на осигурителния доход или процента на нарастване на индекса на потребителските цени през предходната календарна година. С цел недопускане намаляването на размерите на някои пенсии за трудова дейност от 01.10.2022 г. в КСО изрично е предвидено, че се извършва съпоставка на размерите на всяка пенсия преди и след преизчисляването й и когато преизчисленият размер на пенсията и размерът към 30.09.2022 г. не са равни, пенсията се определя и изплаща в по- високия от тях. В конкретния случай, считано от 01.10.2022 г., на лицето е изчислен размер на пенсията по новия ред на § 7з от ПЗР на КСО, като съобразно ал. 2 от посочената разпоредба, с разпореждане [номер]/30.09.2022 г. ръководителят на ПО при ТП на НОИ е определил размер на пенсията от 1 147,04 лв., който е по- високият, в сравнение с размера й към 30.09.2022 г. В съответствие с чл. 100 от КСО осъвременяването на пенсиите от 01.07.2023 г. е с 12%, съобразно Решение на Надзорния съвет на НОИ по протокол № 7 от 05.06.2023 г. като се извършва върху действителния или запазен размер на пенсията към 30.06.2023 г. без изплащаните към нея добавки. В случай, че в размера на личната пенсия преди прилагането на чл. 100 от КСО е включена сумата по ПМС № 479/ 30.12.2021 г., считано от 01.07.2023 г. тази сума също се обхваща в осъвременяването с 12%. Тъй като в размера на личната пенсия на Г. Г. преди прилагането на посочената разпоредба не е включена сумата по ПМС № 479/ 30.12.2021 г. от 60 лв., която да се осъвремени с 12 %, по изложените дотук съображения, а именно, че прилагайки правилото на § 7з от ПЗР на КСО, от органа е определен по- високият размер в сравнение с размера към 30.09.2022 г. с включени в него сума по ПМС № 479/ 30.12.2021 г. и ИДР, както и предвид факта, че към 30.06.2023 г. пенсията е била 1147,04 лв., то правилно с разпореждане [номер]/30.06.2023 г. е определен нов размер на пенсията на касатора от 1284,68 лв. (1147,04 по 1,12). Аналогично, с разпореждане [номер]/30.06.2024 г. надлежно е определена пенсия в размер на 1425,99 лв. (1284,68 по 1,12). Ако се приеме за вярна тезата, застъпена в оспореното съдебно решение, че към/над минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст (с вече включени в него 60 лв.) следва да се прибавят още 60 лв., това би довело до двойно добавяне на така наречената „ковид-добавка“ към размера на пенсията, предвид начина на определянето му от 01.07.2022 г., което е в противоречие с целта на закона. В контекста на горното, процесното Решение № 9001-40-255#2/24.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ - София област и потвърдените с него разпореждания са правилни като издадени в съответствие с приложимите материалноправни норми и целта на закона. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон, което е довело до необоснован правен извод за незаконосъобразност на оспореният пред него административен акт. Поради наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото делото е изяснено от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба от Г. В. Г. против първоинстанционното решение следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на спора основателно е своевременно заявеното от касатора искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, включително юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на НОИ – юридическото лице, към чиято структура се числи органът, постановил оспорения административен акт, следва да се присъди сумата от 102, 26 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и сумата от 102, 26 евро, представляваща държавна такса за касационно оспорване или общо 205, 52 евро (двеста и пет евро и петдесет и два евроцента) разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ от АПК и чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,