Определение № 9994 от 25.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8674/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив, чрез процесуален представител юрк. Калева, против протоколно Определение от 19.06.2024 г., постановено по адм. дело № 87/2020 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на наказателното производство по досъдебно производство № 55/2020 г. по описа на ОД на МВР – Смолян, прокурорска преписка № 576/2020 г. на Окръжна прокуратура - Смолян. В частната жалба се твърди, че оспореното определение е неправилно, поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Ответникът – З. З., чрез процесуалния си представител адв. Сейменска, оспорва частната жалба, по съображения, изложени в депозирн в срока по чл. 232 от АПК писмен отговор. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството пред Административен съд - Смолян е образувано по жалба на З. З. против Ревизионен акт № Р-16002119002491-091-001 от 12.11.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 47 от 30.01.2020 г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив, с който спрямо З. З. са установени задължения по ЗДДС, ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО за внасяне, ведно с лихви за забава, за конкретно индивидуализирани данъчни периоди. С обжалваното протоколно определение е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на наказателното производство по досъдебно производство № 55/2020 г. по описа на ОД на МВР – Смолян, прокурорска преписка № 576/2020 г. на Окръжна прокуратура - Смолян. За да постанови това определение, съдът след като се е запознал с доказателствата по делото и приел, че производството по делото е преждевременно възобновено, с аргументи че досъдебно производство № 55/2020 г. по описа на ОД на МВР – Смолян, прокурорска преписка № 576/2020 г. на Окръжна прокуратура - Смолян, водено срещу С. Р. З. и З. Г. З. от гр. Чепеларе за извършено престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, не е приключило с влязъл в сила акт, поради което и основателно било искането на оспорващия за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Обжалваното определение е неправилно. Съгласно приложената от съда разпоредба на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК се изисква наличие на преюдициална връзка между две дела, образувани пред съдилища, решението на едно от които ще има значение за правилното решение на спора по другото дело, производството по което се спира. Настоящият съдебен състав констатира, че принципно атакуваното определение е немотивирано, като липсват конкретно изложени както от фактическа така и от правна страна съображения, мотивирали първоинстанционният съд да приеме посочената „връзка между делата“, но съобразно правилото на чл. 235 ал. 5 от АПК правният спор следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция. Противно на твърденията на оспорващия, възприети очевидно от първоинстанционния съд, не може да се че фактът, че оригиналите на доказателства, необходими за разрешаването на правния спор, са част от материалите по коментираното досъдебно производство, покрива изискването за „преюдициалност“ по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК на образувано досъдебно производство, по отношение на спряното съдебното производство. Няма никаква пречка същите да бъдат представени вкл. и като официално заверени преписи от страната, чиято е доказателствената тежест за това, както и съдът да разпореди вещо лице при необходимост да работи по оригиналите, находящи се по досъдебното производство. Най-сетне следва да се подчертае и че автономността и независимостта на двете производства – административно (в частност ревизионно) и наказателно в областта на данъчните задължения, изрично е постановена и с Тълкувателно Решение № 1 от 7.05.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСНК, в който смисъл липсва каквато и да било връзка на преюдициалност. По изложените съображения, Административен съд - Смолян е постановил неправилно определение, което следва да се отмени, а делото следва да бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното, състав на Върховния административен съд, осмо отделение