Определение № 1040 от 06.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 354/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. А. А. против определение № 2590 от 14.10.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 2688 по описа за 2024 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частна жалба с вх. № 77901 от 9.07.2024 г. против определение от съдебно заседание на 28.11.2023 г. по гр. д. № 1879/2023 г. на Софийски градски съд. Касационният съдебен състав приема, че частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С частна жалба с вх. № 77901 от 9.07.2024 г. е обжалвано определение от съдебно заседание на 28.11.2023 г. по в. гр. д. № 1879/2023 г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането на И. А. А. за приемане на писмени доказателства и и допускане на съдебно-техническа експертиза по задачата, формулирана в молба от 24.11.2023 г. Софийски апелативен съд е приел, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като определението на Софийски градски съд не е преграждащо развитието на производството, нито процесуалния закон предвижда обжалваемостта му. Посочил е, че незаконосъобразността на отказа да се допуснат посочените доказателства подлежи на проверка при евентуално производство по обжалване на въззивното решение. Атакуваното определение е правилно. Инстанционният контрол на определенията на съда е допустим само в посочените в чл. 274, ал. 1 ГПК хипотези – когато се прегражда по-нататъшното развитие на делото и ако изрична правна норма предвижда обжалване. Чл. 157 ГПК задължава съда да се произнесе по исканията за събиране на доказателства с определение, но нито тази, нито друга норма от ГПК предвижда самостоятелно обжалване на това произнасяне. Същевременно определенията на съда по доказателствата не препятстват развитието на процеса и приключването му с решение по съществото на правния спор. Доводите на жалбоподателя (за значението на доказателствата и липсата на вина на страната) са неотносими към процесуалната уредба на обжалваемост на определенията, спрямо която се преценява и допустимостта на частната жалба.