Определение № 18 от 23.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 95/2013 г.

Производството е по реда на чл. 43 от НПК. По внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик против подс. К. Г. В. и подс. В. П. Н., с обвинение за извършване на престъпления по чл. 283а, т. 1-ва във вр. с чл. 282, ал. 2 от НК и по чл. 220, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК /за подс. В./ и във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК /за подс. Н./, било образувано НОХД № 641 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – гр. Пазарджик. С разпореждане № 986 от 15. 12. 2012 год., постановено по НОХД № 641 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – гр. Пазарджик, съдебното производство по делото било прекратено, а същото изпратено на ВКС по компетентност, за определяне на друг, еднакъв по степен съд – чл. 43, т. 3 от НПК. Писменото становище на представителя на Върховна касационна прокуратура е за наличие на условия за приложението на разпоредбата на чл. 43, т. 3 от НПК. Като съобрази гореизложеното и след проверка на относимите обстоятелства, ВКС, първо наказателно отделение, намира искането с което е сезиран, за основателно. За част от работещите в ОС – гр. Пазарджик явно е налице хипотезата на чл. 29, ал. 1, т. 1, б. „а”, а всеки един от останалите, се е отвел от разглеждане на делото на основание чл. 29, ал. 2 от НПК /поради служебни контакти с подсъдимия Н. в качеството му на адвокат действащ в района на ОС – гр. Пазарджик/, поради които обстоятелства, този съд който е компетентен да разгледа делото по общите правила за подсъдността, не може да образува състав по смисъла на чл. 43, т. 3 от НПК и делото следва да бъде пренесено в друг, еднакъв по степен съд, извън съдебния район на Апелативен съд – гр. Пловдив, а именно – Окръжен съд – гр. Благоевград от съдебния район на Софийският апелативен съд. Воден от гореизложеното и на основание чл. 43, т. 3 от НПК, Върховния касационен съд, първо наказателно отделение