Определение № 136 от 15.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 933/2014 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК, във вр. с чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молбата на Х. П. Д. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Плевенския районен съд № 612 от 05.04.2013 год., по гр.д.№ 2108/2012 год.. Със същото решение е осъден ответника ТД [фирма], гр.П. да заплати на Х. П. Д. от [населено място] сумата 4200 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на задължение по договор за изработка, като за разликата до 5 000 лв. исковата претенция е отхвърлена. С решение на Плевенския окръжен съд № 441 от 24.07.2013 год., по гр. д. № 644/2013 год. първоинстанционния съдебен акт на ПРС, в неговата осъдителна част е отменен и иска за сумата от 4 200 лв. - обезщетение за неизпълнение на задължение по договор за изработка е отхвърлен, като неоснователен. В останалата отхвърлителна част решението на първостепенния съд, като необжалвано е влязло в сила с изтичане срока по чл.259, ал.1 ГПК. Следователно обстоятелството, че и с подадената по реда на чл. 260,т.2 ГПК, във вр. с чл.306, ал.1 ГПК молба, вх. на ВКС № 3371/04.04.2014 год. молителят, при съобразяване на дадените му от ВКС указания за уточняване на съдебния акт, чиято отмяна се иска, е конкретизирал, че това е първоинстанционното решение на ПРС № 612/05.04.2012 год., по гр. д. № 2108/2012 год., обосновава правен извод, че молбата за отмяна е процесуално недопустима, поради следното: Решение № 612/05.04.2012 год., по гр. д. № 2108/2012 год. на Плевенския районен съд, в частта му, предмет на молбата за отмяна не съществува в правния мир, тъй като е отменено с решение на Плевенския окръжен съд № 441 от 24.07.2013 год., по гр. д. № 644/2013 год., което последно, както изрично е уточнил и настоящият молител с молбата си вх. на ВКС № 3371/04.04.2014 год., не е предмет на исканата по реда на чл.303, ал.1 т.1 ГПК отмяна. Що се касае до първоинстанционния съдебен акт на ПРС по горепосоченото гр.д.№2108/2012 год., в останалата му част, с която исковата претенция на настоящия молител Х. П. Д. срещу „ ИН К.”Е. е отхвърлена за разликата над сумата 4 200 лв. да пълния предявен размер от 5000 лв. - обезщетение за неизпълнение на задължение по договор за изработка и в която част той единствено има правен интерес от търсената по реда на извънинстанционното производство защита, той с оглед изложеното в обстоятелствената част на молбата за отмяна не е предмет на същата и като необжалван е влязъл в сила още с изтичане на срока по чл.259 ГПК, който за ищцовата страна, броен по правилото на чл.60, ал.6, във вр. с ал.4 ГПК, от датата на съобщаването му на 18. 04. 2013 год. е 7.05. 2013 год.. Отделен в тази вр. остава и въпросът, че според последователната и трайно непротиворечива практика на касационната инстанция твърденията или знанието на факти от страна на трети лица, чиито показания в качеството им на свидетели биха имали връзка с доказателствен факт от значение за възникналия правен спор, разрешен с влязлото в сила решение, нямат правната характеристика на нови писмени доказателства, нито на новооткрити обстоятелства. В тази насока са и задължитлените за съдилищата в страната постановки в т.4 на ППВС № 2/77 год., съгласно които не са нови писмени доказателства, нито нови обстоятелства писмените декларации на лицата, които могат да бъдат разпитани като свидетели след отмяната на влязлото в сила решение. Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.307, ал.1 ГПК, във вр. с чл.303, ал.1, т.1 ГПК