Определение № 5919 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3595/2026 г.

Производството е образувано по частна жалба на „Виваком България“ ЕАД, чрез адв. Вътов, както и по частна жалба на „Юнайтед Файбър България“ ЕООД, чрез адв. Гигова срещу определение № 316/12.03.2026 година на Административен съд – София-област по адм.д. № 861/2025 година. С последното, съдът е уважил искането на заинтересованата страна "Йеттел България" ЕООД за предоставяне на достъп на страната, съответно на неин процесуален представител, до материалите, определени като "Търговска тайна" по делото, а именно: до представените 58 на брой от страна на "Виваком България" ЕАД длъжностни характеристики, обособени в Папка 1, 2 и 3, както и до длъжностни характерстики, представени от "Юнайтед Файбър България" ЕООД (Папка 4), както и до Споразумение № 58320 от 13.08.2024 год. между "Юнайтед Файбър България" ЕООД и "Виваком България" ЕАД със заличени данни в частта му по чл. 3 от същия "Цена" и Приложение № 1 "Цена". Релевира възражения за неправилност в няколко насоки: 1.Заявява, че в рамките на съдебното следствие по адм.д. № 861/2025г. по описа на АССО неправилно съдът по искане на заинтересованата страна Йеттел задължил „Виваком България“ ЕАД и „Юнайтед Файбър България“ ЕООД (Виваком) да представят като доказателства по делото 58 на брой длъжностни характеристики (представени от „Виваком България“ ЕАД и обособени в Папка 1, 2 и 3), както и длъжностни характеристики, представени от "Юнайтед Файбър България" ЕООД (ЮФБ, Папка 4), както и Споразумение № 58320 от 13.08.2024 год. между "Юнайтед Файбър България" ЕООД и "Виваком България" ЕАД. Те не били част от административната преписка, не били обсъждани в мотивите на административния акт, предмет на съдебен контрол за законосъобразност, но въпреки това, поради задължаване от страна на съда, били представени от двете дружества като доказателства по делото, с отбелязване за съдържание, представляващо търговска тайна. 2. С процесното определение неправилно съдът позволявал разкриването на търговската тайна в тези документи, без да аргументира относимостта както на самите документи, така и на частта представляваща търговска тайна, към решаване на спора по същество и при опасност от засягане на нормативно защитени права и интереси на двете дружества, едното от които е в конкурентна среда с искателя. 3.Според частните жалбоподатели, предвид неотносимостта на документите, и на търговската тайна в тях, към решаване на спора по същество, искането за достъп до нея било злоупотреба с право и можело да представлява разкриване с цел неправомерно използване на търговска тайна на пряк конкурент, и с оглед на това целяло придобиване на предимство в преговорния процеси чрез незаконосъобразен достъп до информация свързана с организация на конкурент, ползване на външни услуги и лица наети по граждански договори, вътрешна йерархия, процедурни взаимодействия и прочие. Излагат се и съображения за домогване до цели свързани с отправяне на директни оферти към ключови служители с цел намаляване на цената на услугата и лишаване на Виваком от нужния човешки потенциал. Говори и за цели свързани с „изкривяване на конкуренцията“ чрез търсене на аналогични или по-благоприятни клаузи, както и за цели свързани с натиск за оттегляне на жалбата поради отказ да се предоставя информация, представляваща търговска тайна. 4. Частните жалбоподатели поддържат, че неправилно съдът се позовава на чл.12, ал.4 от Закона за защита на търговската тайна (ЗЗТТ). Излагат съображения за неприложимост на реда по този закон. 5.Също така съдът не съобразил баланса между интересите на двамата конкуренти, в резултат на което се накърнявала конкуренцията на пазара на електронни услуги. Излага съображения за сериозна опасност от засягане и вреда на интересите на Виваком и ЮФБ на пазара. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да се отхвърли искането за достъп до търговска тайна.

Комисията за регулиране на съобщенията чрез юрк. Вълчанова в представяния отговор на частната жалба заявява, че в рамките на административното производство КРС е третирала като търговска всяка информация отбелязана като такава от Виваком и ЮФБ, като не е предоставяла достъп до същата на Йеттел.

„Йеттел България“ ЕАД, чрез юрк. Михайлов изразява становище за неоснователност на частните жалби. По аргументите за неотносимост на доказателствата заявява, че с определението се предоставя достъп до вече събрани по делото доказателства, а не се обжалва събирането им като такива. Не ставало ясно защо заличената информация се тълкувала като търговска тайна. Ако информацията не представлявала търговска тайна по смисъла на чл. 3 ЗЗТТ, то тя не можела да се ползва от тази защита.

При извършена служебна проверка за допустимост на частните жалби, съставът на Върховния административен съд приема, че същите са подадени в срока по чл. 230 АПК, от страни с правен интерес.

По допустимостта на производството и основателността на частните жалби, съставът на Върховния административен съд излага следните съображения от правна страна:

1.Предмет на контрол за законосъобразност пред АССО е Решение № 226/10 юли 2025 година на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), с което на основание Закона за електронните съобщения (ЗЕС) се дават задължителни указания на „Виваком България“ ЕАД и на „Юнайтед Файбър България“ ЕООД в срок от три месеца от уведомяване за решението да изпратят оферта на „Йеттел България“ ЕАД за виртуален достъп до абонатна линия, която да урежда техническите, финансови и други относими условия, необходими за реализацията на достъпа. Решението на КРС е постановено по искане на „Йеттел България“ ЕАД, като искането на дружеството е удовлетворено и то не е обжалвало постановения акт на регулатора. Изрично в становище по частната жалба, Комисията за регулиране на съобщенията чрез юрк. Вълчанова заявява, че в рамките на административното производство КРС е третирала като търговска всяка информация отбелязана като такава от Виваком и ЮФБ, като не е предоставяла достъп до същата на Йеттел.

2. Основателно е възражението на частните жалбоподатели в насока, че процесните длъжностни характеристики и Споразумение № 58320 от 13.08.2024 год. между "Юнайтед Файбър България" ЕООД и "Виваком България" ЕАД са изискани от Йеттел и представени от „Виваком България“ ЕАД и „Юнайтед Файбър България“ ЕООД след определение на АССО, с което е задължил жалбоподателите да ги представят като доказателства по делото, т.е. същите не са част от административната преписка по обжалвания административен акт. С процесното определение АССО е уважил искането на заинтересованата страна "Йеттел България" ЕООД за предоставяне на достъп на страната, съответно на неин процесуален представител, до материалите, определени като "Търговска тайна" по делото, а именно: до представените 58 на брой от страна на "Виваком България" ЕАД длъжностни характеристики, обособени в Папка 1, 2 и 3, както и до длъжностни характеристики, представени от "Юнайтед Файбър България" ЕООД (Папка 4), както и до Споразумение № 58320 от 13.08.2024 год. между "Юнайтед Файбър България" ЕООД и "Виваком България" ЕАД със заличени данни в частта му по чл. 3 от същия "Цена" и Приложение № 1 "Цена". За да постанови този резултат, съдът е приел, че: Понятие за „търговска тайна“ дават чл.3 ЗЗТТ и пар. 1, т. 9 от ДР на ЗЗК, като понятията не са идентични. Отчел е, че предоставянето на достъп на трети лица до информацията, представляваща търговска тайна, крие възможен риск от причиняване на щети за притежателите й особено в условията на конкурентна среда, но страните имат право на справедлив съдебен процес, равнопоставеност и законност в процеса. Като е отчел, че в Закон за електронните съобщения (ЗЕС) липсва легална дефиниция на понятието "търговска тайна", както и разпоредби аналогични на тези в ЗЗК и в ЗЗТТ за защитата й, съдът е обосновал приложимост на чл.12, ал.4 ЗЗТТ, като е заявил, че приложението е в „светлината“ на Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския Парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване. По съществото на спора, АССО не е изложил съображения по какъв начин разкриването на търговската тайна в сочените длъжностни характеристики ще доведе до разкриване на обективната истина в процеса и защо тази информация е необходима да достигне до Йеттел, за да се установи справедливост и законност в процеса (т.е. изводът на съда е декларативен, без обосновка). По отношение на процесното Споразумение, съдът е приел, че само в частта по чл. 3 същото няма отношение към доказване или оборване тезата на "Юнайтед Файбър България" ЕООД притежава ли същото електронна съобщителна мрежа, съответно възможно ли всеки от жалбоподателите самостоятелно или не да изпълнят разпореденото им от КРС. Крайният извод на съда е, че съотношението между принципа на състезателност и принципа на защита на поверителната информация, включваща и търговските тайни, изисква съгласуване между ефективната правна защита и спазването на правото на защита на страните по спора, така че да се гарантира, че производството в своята цялост спазва правото на справедлив процес.

3. При анализ на характеристиките на това определение, съставът на ВАС приема следното:

3.1.Определението на съда, предмет на контрол за законосъобразност в настоящото производство не е такова по чл. 229, ал.1, т.1 АПК, нито такова по чл. 229, ал.1, т.2 от същия нормативен акт.

Правилен е изводът на АССО, че в ЗЕС няма дефиниция на понятието „търговска тайна“, нито този специален закон регламентира достъпа до такава в производствата пред този регулатор. Т.е. специалният ЗЕС не въвежда ред за защита във връзка с ограничаването, съответно предоставянето на достъп до информацията, съдържаща се в доказателствата от административната преписка и съставляваща търговска тайна.

Еднопосочна е практиката на ВКС в насока неприложимост на чл.12, ал.3 и ал.4 ЗЗТТ в хипотези близки до настоящата. Съгласно становището по същата практика: Предвидените в чл. 12, ал. 3 и 4 ЗЗТТ мерки за поверителност са приложими само в съдебното производство за защита на търговската тайна, уредено в специалния Закон за защита на търговската тайна, но не и в другите съдебни производства. Основание за този извод е систематичното място на разпоредбите на чл. 12 ЗЗТТ в глава трета „Производство за защита на търговската тайна“, тъй като от съдържащия се в същата глава чл. 10 се установява, че това е производството пред съда, образувано по изрично посочените в чл. 10, ал. 1 ЗЗТТ специални искове, които притежателят на търговска тайна може да предяви срещу всеки нарушител на търговската тайна. Освен това, чл. 12, визиращ налагането на мерки за поверителност, се намира систематично след чл. 10, посочващ какви искове могат да бъдат предявени за защита на търговската тайна. Относимостта на мерките именно към това производство следва и от самото заглавие на чл. 12 ЗЗТ (Мерки за поверителност в съдебното производство) и по-конкретно поради членуването на прилагателното „съдебно“ (в този смисъл Определение № 322 от 20.07.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1081/2022 г., II т. о., ТК). В тази насока неправилно и в противоречие с правилното прилагане на закона е изводът на АССГ за приложимост на чл. 12, ал.3 и ал.4 ЗЗТТ.

Въпреки това, предвид факта, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по спор за защита на търговска тайна в съдебното производство, образувано по оспорване на издадения от регулатора административен акт, който акт е неблагоприятен за притежателя на тайната, а разкриването й се иска в рамките на съдебното производство от негов конкурент на пазара на електронните услуги, съставът на ВАС приема, че разрешаването на определения с обжалваното определение въпрос е значим за правилното решаване на спора и защита на интересите на страните в процеса, тъй като при разкриването на търговската тайна следва да се съблюдава балансът между интересите на двамата конкуренти, а също така и общественият интерес от достъпност на електроните услуги. В тази насока съставът прави извод, че определението е от категорията съдебни актове по чл. 274, ал. 3, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим на основание чл. 144 АПК. Аргумент в тази насока е даденото тълкуване на същността и характеристиките на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК в Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 5/2015 г., ОСГТК. В т. 1 от посоченото тълкувателно решение се приема, че определенията, с които се дава разрешение по съществото на други производства по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, са тези, с които съдът се произнася по молба за защита и съдействие на лично или имуществено право в самостоятелно производство с обособен предмет, което се развива извън или в рамките на исковия процес и няма привременен характер. В мотивите по т. 1 се посочва, че при определяне обхвата на актовете по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК следва да се отчита и значимостта на въпроса, разрешен в самостоятелно обособеното производство - значимостта на ефекта на приключващия го акт и доколко невъзможността за обжалване би осуетила следващите стъпки за защита на съответното право. Следва да се отчита и невъзможността да се получи защита и съдействие по друг ред извън съответното производство.

Предвид изложеното в т.3.1 от настоящия съдебен акт, въпреки че съдът неправилно е посочил като основание чл. 12, ал. 3 и 4 ЗЗТТ, правилно е допуснал решаването на поставения спор по същество.

3.2. По същество така постановеният съдебен акт обаче е неправилен, при следните съображения от правна страна:

3.2.1. АССО не е изложил никакви аргументи по въпроса, защо след като изброените в определението документи не са били част от административната преписка, попълнени в хода на съдебното производство, разкриването на търговската тайна на конкурент в съдържанието на същите ще е от значение за правилното решаване на спора за законосъобразността на административния акт. Липсата на обосновка за такова значение, прави общият извод за баланс между разкриването на търговската тайна при баланс между интересите на двамата конкуренти и разкриване на обективната истина и справедливост в процеса, немотивиран и бланкетен.

3.2.2. Йеттел не е обжалвал решението на регулатора. В качеството му на заинтересована страна в производството пред съда, същият иска разкриване на търговска тайна на документи, които нито са послужили за постановяване на позитивен за него акт от регулатора, нито разкриването на търговската тайна в съдържанието на същите е обосновано за постигане на справедлив извод за законосъобразен административен акт.

3.2.3. И не на последно място, разкриването и използването на информация представляваща търговска тайна следва да бъде само при доказано застрашаване ефективността на защитата при неразкриването на тази информация. В случая в рамките на административното производство Йеттел не е имал достъп до тази търговска тайна. Позитивният за него акт е постановен в рамките на това производство и без тази информация. Изискването й на етап съдебен контрол върху акта по жалба на конкурент не сочи на застрашена защита при неразкриване на тази информация.

Водим от горното Върховният административен съд, седмо отделение намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли молбата за достъп до търговска тайна, поради което и