Решение № 5476 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1871/2015 г.

Решение № 5476 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1871/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационнa жалбa на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. при ЦУ на НАП, против Решение № 2822 от 17.12.2014 г. по адм. дело № 1018/2014 г. по описа на Административен съд П., в частта, в която е отменен изцяло РА № 131304989/27.12.2013 г., издаден от В. П. А., на длъжност началник сектор "Ревизии" - възложил ревизията и В. Г. Г., на длъжност - гл. инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 251 от 24.03.2014 г. на Директора на Д "ОДОП" гр. П. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната му част поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло жалбата срещу РА. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - В. Ст. Т. от гр. П. оспорва жалбата в писмен отговор и писмено становище. В. Ст. Т. от гр. П. е подал частна жалба срещу решението само в частта имаща характер на определение с което е оставена без разглеждане жалбата по адм. дело № 1018/2014 г. на Административен съд гр. П. Излага доводи за неправилност на определението. Иска отмяната му и връщане в тази част на първоинстанционния съд за разглеждане и произнасяне по същество. Ответникът по тази частна жалба - директор дирекция "ОДОП" П. - не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита частната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № 131304989/27.12.2013 г., издаден от В. П. А., на длъжност началник сектор "Ревизии" - възложил ревизията и В. Г. Г., на длъжност - гл. инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 251 от 24.03.2014 г. на Директора на Д "ОДОП" гр. П. С решението си АССГ е отменил изцяло РА относно определените му допълнителни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г., ведно с прилежащите лихви, определеният данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г., ведно със съответните лихви, както и допълнително установените задължения за вноски за ДОО и лихви, ДЗПО-УПФ и лихви, вноски за ЗО със съответните лихви. За да отмени РА първоинстанционният съд е приел, че от страна на жалбоподателя са събрани релевантни доказателства, а именно свидетелските показания и на тримата свидетели, относно начина му на живот, съответно приетите за извършени статистически разходи не следва да се съотнесат към конкретното лице. Съдът е приел за фактически установено, че жалбоподателят, през годините на активно действащ адвокат, предхождащи ревизираните периоди, при начина му на живот, е бил в състояние да спести процесните суми, които е съхранявал у приятели /у св. Ч./ във валута, а впоследствие в банкова касета, съответно същият, посредством осъщественото от него пълно насрещно доказване, оборва направените от приходната администрация констатации за наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение като правилно, законосъобразно, обосновано и без допуснати процесуални нарушения следва да бъде оставено в сила. Правилно е приел първоинстанционният съд, че жалбоподателят е бил в състояние да спести процесните суми, които е съхранявал у приятели, а впоследствие в банкова касета. Правилно е посочил съдът, че самият факт, че на една и съща дата е освободена банковата касетка и на същата дата е внесена сумата от 23 750 лева по банковата сметка на жалбоподателя води до логичен житейски извод за съхраняване на въпросната сума в банковата касетка, изнасянето й оттам и внасянето й по банковата сметка. Въпросният извод следва и от разпита на двете свидетелки, чиито показания правилно са кредитирани от съда като безпристрастно дадени, логични и безпротиворечиви. Според св. Ч., същата е съхранявала в дома си суми пари на жалбоподателя в чужда валута, тъй като нейната майка си стои постоянно вкъщи и имат две кучета, а жалбоподателят се е притеснявал от обир в собствения му апартамент. Впоследствие, тя сочи, че му е дала парите, за да ги съхрани в банкова касетка. Св. Н. от своя страна пък сочи, че е съхранявала в касата на Радио "Ф.", където е работела, сумата от 12 000 лева от вземането й от банковата касетка до внасянето й по сметка, тъй като жалбоподателят междувременно се отказал от планувана покупка на жилище. Правилно е приел първостепенният съд, че и двете свидетелки безпротиворечиво и под страх от наказателна отговорност сочат, че жалбоподателят е разполагал с парични суми от собствени спестявания от адвокатските му хонорари и вследствие водения от него начин на живот. И тези две свидетелки, и третият свидетел Ст. свидетелстват за изключително скромния и здравословен начин на живот на жалбоподателя, приближаващ се до степен на аскетизъм, благодарение на което същият твърди, че е направил процесните спестявания и сумите са били налични към началото на ревизирания период, съответно същите не представляват укрит доход за 2009 г. Настоящият състав споделя изводите първоинстанционният съд, че има неправилно приложение на т.нар. статистически способ за определяне на разходите на живот. Статистически данни не са абсолютни и подлежат на корекция при наличие на събрани доказателства, които ги променят спрямо конкретното лице какъвто е конкретният случай. В тази връзка, правилно е прието, че от страна на жалбоподателя са събрани релевантни доказателства, а именно свидетелските показания и на тримата свидетели, относно начина му на живот и съответно приетите за извършени статистически разходи не следва да се съотнесат към конкретното лице. Видно от свидетелските показания и на тримата свидетели, жалбоподателят води начин на живот съществено различаващ се от "средностатистическия" до степен на аскетизъм - изключително здравословен, включително без приемане на каквито и да било лекарства, с активно спортуване и без да се ползва от достиженията на съвременното технологично общество. Във връзка с горното правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е отменил РА относно допълнителни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. Относно допълнително установени задължения за 2010 г. в размер на 1,03 лева ведно със съответните лихви в размер на 0,28 лева, настоящата инстанция счита, че РА правилно е отменен и в тази му част поради наличие на надвнесен данък. С подробни и последователни мотиви, които се споделят от касационната инстанция, съдът е обосновал незаконосъобразност на оспорения пред него РА и го е отменил изцяло. Като правилно и законосъобразно решението следва да бъде оставено в сила в тази част. По съществото на частната жалба на В. Ст. Т. се приема следното: Първоинстанционният съд е приел, че относно искането на жалбоподателя за извършване на прихващане с надвнесени според него суми за данъци и осигуровки, същото е недопустимо за разглеждане в първоинстанционното производство, чийто предмет е единствено процесния РА в потвърдената му с Решението на Директора на Д "ОДОП" гр. П. част - чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Търсеното от жалбоподателя прихващане не е било предмет на процесния РА, съответно същото не подлежи на разглеждане и от страна на съда в това производство. Частната жалба е основателна. С Решение по жалба срещу акт за прихващане и възстановяване № 752/30.07.2013 г. на Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. при ЦУ на НАП e отменил изцяло акт за прихващане или възстановяване № 1317180 от 11.06.2013 г. и е върнал преписката по искане с вх. № 14801#2 от 15.05.2013 г., подадено от В. С. Т. за възстановяване на надвнесени данъци и ЗОВ, на органа за извършване на проверка за издаване на нов акт, съобразен с изискванията на ЗДДФЛ, КСО, ЗЗО и ДОПК. В последствие е издаден процесният РА, в който е инкорпориран и акт за възстановяване или прихващане по направеното искане предвид съвпадащите периоди и предмет с периода и предмета на образуваното ревизионно производство. В РА са установени за възстановяване суми на по-ниска стойност от заявената от лицето. Ревизионният акт в цялост е отменен с първоинстанционното решение, което се потвърждава от настоящата касационна инстанция. Във връзка с горното следва в тази част решението, имащо характер на определение да се отмени и да се изпрати останалото висящо искане с вх. № 14801#2 от 15.05.2013 г., подадено от В. С. Т. за възстановяване на надвнесени данъци и ЗОВ за произнасяне от компетентния административен орган, като се вземе предвид, че РА № 131304989/27.12.2013 г., издаден от В. П. А., на длъжност началник сектор "Ревизии" - възложил ревизията и В. Г. Г., на длъжност - гл. инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 251 от 24.03.2014 г. на Директора на Д "ОДОП" гр. П. е отменен изцяло. Съдът не е орган, който може да извърши прихващане или възстановяване и съгласно чл. 129.