Решение № 4760 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7450/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Р. Б. М. от [населено място], община Радомир в качеството й на ЕТ „Магнум Хит- Р. М.“ със седалище [населено място], срещу решение № 883 от 19.02.2025 г., постановено по адм. д. № 289/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено, и, вместо него, ВАС да постанови друго, с което да върне делото на първоинстанционния съд за изясняване на всички обстоятелства по правния спор и събиране на относими доказателства. Редовно призован за съдебно заседание, касационен жалбоподател, Р. Б. М. от [населено място] в качеството й на ЕТ“Магнум Хит –Р. М.“, не се явява и не се представлява. Ответникът по касация, Министерство на земеделието и храните, редовно призован, не изпраща представител.От същия чрез процесуалния му представител юриск. К.Петков по делото е депозирано писмено становище с подробно развити в него доводи за неоснователност на касационната жалба, съответно – за правилност на обжалваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която подлежащото на инстанционен съдебен контрол съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е изцяло неоснователна по следните съображения: Производството по адм.д. № 289/2024г. по описа на Административен съд – Благоевград е образувано, след като с Решение № 2449 от 01.03.2024г., постановено по адм.д. № 7590/2023г. по описа на ВАС, трето отделение е обезсилено решение № 868 от 15.05.2023 г., постановено по адм. дело № 26/2022 г. по описа на Административен съд – Благоевград и делото е върнато за ново произнасяне от друг състав на същия съд. След поредни уточнения на исковите претенции с т.нар. поправена искова молба от 19.04.2024 г. и нова искова молба от 29.04.2024 г, АС-Благоевград е приел, че е сезиран със следните искове, предявени от Р. Б. М. в качеството й на ЕТ „МАГНУМ ХИТ – Р. М.“ със седалище и адрес на управление: [населено място], община Радомир, област Перник против Министерство на земеделието и храните с посочено правно основание чл. 4, Пар. 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) във връзка с чл. 7 от Конституцията на Република България, а именно: иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 175 269,64 лева и иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 52 580,89 лева, причинени от съществено нарушение на правото на Европейския съюз, вследствие на което неправомерно е отхвърлено заявление за подпомагане на ЕТ „МАГНУМ ХИТ – Р. М.“ по Стратегията за местно развитие на МИГ „Радомир-Земен-Ковачевци“. Имуществените вреди се изразяват в изгубена възможност за печалба, която напразно е била очаквана - загубената възможност за одобрение на проектното предложение на ЕТ „МАГНУМ ХИТ – Р. М.“ и получаване на финансово подпомагане, т.е. в „пропусната възможност“ по смисъла на правото на ЕС и практиката на СЕС, претърпени в периода 01.02.2013 г. - 10.03.2014 г., ведно с мораторна лихва в размер на 2 000 лева, считано от датата на подаване на заявлението по мярка 312 от Стратегията за местно развитие на МИГ „Радомир-Земен-Ковачевци“ до датата на предявяване на иска, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Неимуществените вреди се изразяват в загуба на доверие в Министерство на земеделието и храните, нерви, безпокойство, загуба на време, претърпени в периода от 30.01.2013 г. - 01.11.2014 г., ведно с мораторна лихва в размер на 2 000 лева, считано от датата на подаване на заявлението по мярка 312 от Стратегията за местно развитие на МИГ „Радомир-Земен-Ковачевци“ до датата на предявяване на иска, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Ищцата твърди, че са нарушени основни принципи на правото на ЕС, а именно – нарушаване на правото на равно третиране, нарушаване на принципа на недискриминация, нарушаване принципа на прозрачност, като конкретно се сочи нарушение на чл. 52, ал. 2 от Регламент ЕО 1605/2002; чл. 20 (равенство пред закона), чл. 21 (недискриминация), чл. 23 (равенство между жените и мъжете) и чл. 41 (право на добра администрация) от Хартата на основните права на ЕС. Обезщетенията се претендират от неправомерното поведение на ответника, изразяващо се в одобряване и допускане за изпълнение на некачествена стратегия на Местна инициативна група „Радомир – Ковачевци – Земен“ със заложен праг на общодопустимите разходи за проект по мярка 312, значително по-нисък от максимално определения в чл. 5 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г., послужил като основание за отхвърляне на проектното предложение на ищцата от МИГ в нарушение принципите, целите и задачите на ДФЕС и Хартата на основните права на ЕС; декларирани са към стратегията неверни обстоятелства, проверка на които не е извършена от служителите на Министерство на земеделието и храните – не са проверени всички декларирани данни по заявлението № 41-04-64/07.11.2011 г., с което е одобрена Стратегия за местно развитие, изпълнявана от УС, нарушена е равнопоставеността на представителността на стопанския, неправителствения и публичния сектор, в това число и наличие на фиктивно такова за стопанския сектор; наличие на конфликт на интереси, т.е. привидно изпълнение на задължение от УС на МИГ ”Радомир- Ковачевци-Земен” за съгласуване на промени на общодопустимите разходи по Стратегията за местно развитие с местната общност и изпълненението й при условията на наличие на конфликт на интереси при хипотезата на чл. 52, ал. 2 от Регламент ЕО 1605/2002 в нарушение принципите, целите и задачите на ДФЕС и Хартата на основните права на ЕС; не е изпълнено задължението да се въведе методика за техническа оценка на МИГ и стратегия за местно развитие, с което е допуснат субективизъм в оценителния процес при втория прием на стратегии по ос 4 подхода Лидер мярка 431-1 от ПРСР 2007-2013 г.Според ищцата одобряването на некачествена стратегия за местно развитие на МИГ „Радомир-Ковачевци-Земен“ е довело до нарушаване на равните възможности и неравнопоставеност на кандидат-бенефициентите от шивашкия сектор спрямо останалите кандидати от другите стопански сектори по отношение оборудване за по-добри условия на труд; одобрени са заявления с проекти за новосъздадени работни места, заемани приоритетно от мъже, което е нарушило равенството между половете; нарушени са принципите на конкуренция, доколкото кандидат-бенефициентите по същата мярка, но прилагана по Стратегията за местно развитие на СНЦ МИГ „Разлог“ са могли да заложат разходи, т.е. да инвестират в същата или подобна икономическа дейност до 200 000 евро в сравнение с кандидатите по Местна инициативна група „Радомир – Ковачевци – Земен“, ограничени до 90 000 евро при равни други условия; за нейното проектно предложение определеният в стратегията праг от 90 000 евро се явявал дискриминационен и по този начин същата като кандидат е била поставена в по-неблагоприятно положение. Доколкото по отношение на проектното предложение на ищцата не е посочен друг мотив за отхвърлянето му ,освен надвишаването на допустимите разходи от 90 000 евро, при наличието на достатъчно финансов ресурс по мярката и одобрението на заявления на бенефициенти, намиращи се в конфликт на интереси при хипотезата на чл. 52 ал. 2 от Регламент ЕО 1605/2002, ищцата е имала реална възможност нейното проектно предложение да бъде одобрено и субсидирано по мярка 312 от Стратегията за местно развитие на СНЦ МИГ „Радомир-Ковачевци-Земен”, но тя е загубила тази реална възможност вследствие допуснатите грешки от страна на служители на Министерство на земеделието и храните. С обжалваното съдебно решение АС-Благоевград е отхвърлил изцяло така предявените от Р. М. в качеството й на ЕТ срещу Министерство на земеделието и храните искове с произтичащите от това правни последици. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че предявените по чл. 2в, ал. 1, т.1 от ЗОДОВ искове са допустими като предявени от лице с правен интерес и насочени срещу надлежен ответник по смисъла на чл. 205 от АПК. След подробен анализ на събраните по делото доказателства –поотделно и в тяхната цялост, и установяване на фактическа обстановка по спора, която настоящият касационен състав приема изцяло, съдът е заключил, че по делото не се установява наличието на която и да било от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ :1. Не се установява наличието на правна норма от първичното или вторично право на ЕС, предоставяща пряко права на частноправни субекти, която да е нарушена; 2. Нарушението на такава правна норма да е достатъчно съществено и 3. Да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между съществено нарушената правна норма на ЕС и евентуално претърпените от ищцата вреди, чиято обезвреда се търси. АС-Благоевград е заключил, че, доколкото установяването на всички тези елементи от сложния фактически състав на отговорността по чл.2в от ЗОДОВ е в доказателствена тежест на ищцата и същата неуспешно е провела пълното им и главно доказване, то исковете й остават недоказани, съответно – неоснователни. АС-Благоевград е заключил, че сочените за нарушени от ищцата разпоредби на чл.52, ал.1 и ал.2 от Регламент/ЕО, Евроатом/ № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности /Регламента/, чл.20/равенство пред закона/, чл.21/ недискриминация/, чл.23 / равенство между половете/ и чл.41, ал.1 и ал.2 / право на добра администрация/ от Хартата на основните права на ЕС действително съставляват правни норми от правото на ЕС, установяващи основни принципи. Според административния съд обаче ответникът, при одобряването и привеждането в изпълнение на Стратегията за местно развитие на МИГ „Радомир- Земен –Ковачевци“ не е нарушил съществено правни норми на ЕС, които да създават за Р. М. в качеството й на ЕТ конкретни права и задължения. АС-Благоевград, базирайки се практиката на СЕС, е посочил ,че „достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза“ би било налице тогава, когато е налице явно и значително неспазване от държавата-членка на ограниченията, които са наложени на нейната дискреция, като факторите които следва да бъдат преценявани в случая,са :степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, както и обхватът на свободата на преценка, която нарушената норма предоставя на държавата-членка. Доколкото ищцата сочи като съществено нарушени от страна на ответника само основни принципи от Хартата за основните права на ЕС, както и разпоредбата на чл.52 от Регламента, която също е обща, административният съд е заключил, че позоваването на тези разпоредби пред съд е допустимо само за тълкуване и проверка на законността на административни актове, издадени в рамките на административната процедура по одобряване и прилагане на Стратегията за местно развитие на МИГ“ Радомир- Земен- Ковачевци“ по мярка 312/ по която ищцата в качеството си на ЕТ е кандидатствала за подпомагане. . Анализирайки подробно всички доказателства по делото и разпоредбите на приложимата Наредба№23 от 18.12.2009г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка“ Прилагане на стратегиите за местно развитие“ и по мярка /Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за МИГ, прилагащи стратегии за местно развитие“ по Програмата за развитие на селските райони за периода :2007-2013г. /Наредбата/, административният съд е заключил, че ищцата, въпреки че е имала възможност за това, не е оспорила по реда на чл.146 от АПК, нито е поискала възобновяване на административното производство по издаването им по реда на чл.99 от АПК, нито един административен акт, издаден в рамките на законосъобразно проведената процедура по допускане и класиране на заявлението й за финансиране по мярка 312 - нито Заповед № РД-09-1074/16.04.2011г. на министъра на земеделието и храните, нито Правилата за работа на Комисията, нито Заповед № РД 09-571/23.04.2012г., с която заявление № 41-04-64/07.11.2011г. на МИГ“ Радомир- Ковачевци – Земен“ е одобрено. Проектът на ЕТ „МАГНУМ ХИТ – Р. М.“ не е одобрен от комисията за оценка към СНЦ „МИГ Радомир-Ковачевци-Земен“ с мотиви, че проектното предложение не съответства на изискването за максимален размер на общо допустимите разходи по мярка 312 от 176 024,70 лева, за което ищцата е получила уведомление изх. № СМР50-89/08/312/01/23.05.2013 г. на председателя на УС на СНЦ „МИГ Радомир-Ковачевци-Земен“ и уведомително писмо изх. № СМР50-89/20/312/03/3/04.03.2014 г. (л. 614 и л. 615 от адм.д. № 26/2022 г. Стратегията за местно развитие на сдружение „Местна инициативна група Радомир -Ковачевци-Земен“ е одобрена в съответствие с разпоредбите на Наредба № 23 от 2009 г. и при спазване на принципите на подхода ЛИДЕР, залегнали в европейското право и Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Условието за определения максимален размер на общо допустимите разходи по мярка 312 от стратегията за местно развитие на сдружение „Местна инициативна група Радомир – Ковачевци - Земен“ в размер на 90 000 лв в съответствие с правомощието по чл.11 от Наредба № 23, се прилага за всички потенциални бенефициенти на територията, за която е разработена и одобрена тази стратегия. АС-Благоевград е заключил, че в рамките на развилото се административно производство е осигурена публичност и достъпност за всички потенциални бенефициенти на територията, за която е разработена и одобрена стратегията, осигурена им е възможност за депозиране на проектно предложение, за разглеждането му от орган с необходимата компетентност в нормативно предвидените срокове и ред, на участниците е осигурено право на възражение и жалба, в резултат на което на ищцата са били осигурени защитените с разпоредбите на чл. 20, чл. 21, чл. 23 и чл. 41 от Хартата на основните права на ЕС права. На М. е бил осигурен достъп до документацията, необходима за подготовка на предложението й, осигурено й е било равенство с останалите участници в процедурата. Както решението за отхвърляне на проектното предложение, така и отговорът по направено от М. възражение, са подробно мотивирани от фактическа и правна страна. Ето защо съдът, противно на твърдяното от ищцата, приема, че не е налице нарушение на правата на ищцата, произтичащи от горепосочените разпоредби от Хартата. Наред с неналичието на допуснато съществено нарушени на правото на ЕС, административният съд е развил съображения и за липсата на доказани реално настъпили за ищцата вреди от вида на твърдените. По отношение на претендираните имуществени съдът е изложил доводи за недоказаност на същите поради неналичието на пряка и непосредствена причинно-следствен връзка между претендираните суми и евентуалното одобряване и прилагане на некачествена стратегия от една страна, а от друга – поради това, че липсва сигурност за това, че заявеният проект не се е реализирал само поради неодобряването му от МИГ. По отношение претенцията за неимуществени вреди, съдът е приел, че, доколкото вредите се претендират от ищцата в качеството й на ЕТ, то тези вреди са винаги имуществени. Отделно от горното настъпването им остава недоказано. По горните съображения АС- Благоевград е отхвърлил изцяло предявените срещу Министерство на земеделието и храните искове като неоснователни и недоказани. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилен е решаващият извод на АС-Благоевград за недоказаност на исковете по чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, доколкото посочените за нарушени от страна на ищцата разпоредби от правото на СЕС не създават за нея пряко в качеството й на частноправен субект – ЕТ, материални права – от една страна, а от друга страна - не се установява достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС по критериите и стандартите, установени от СЕС за прилагане извъндоговорната отговорност на държавите –членки за нарушаване правото на ЕС. ВАС, трето отделение споделя изцяло развитите от административния съд съображения за съотношението допустимост – основателност на исковете за търсене на отговорност за вреди, причинени от нарушаване правото на ЕС, както и тези за критериите и начина за определяне нарушаването на каква правна норма от правото на ЕС може да ангажира отговорността на държавата по чл.2в, ал.1 от ЗОДОВ, съответно – кога се приема,че подобно нарушаване е „достатъчно съществено“ според практиката на СЕС, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт при упражняване на правомощието си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. Обосновано първоинстанционният съд е заключил, че всички, сочени за нарушени от представители на ответника разпоредби от правото на ЕС- както чл.52, ал.2 от Регламента, така и чл.20,чл.21,чл.23 и чл.41 от Хартата за основните права на ЕС, макар приложими към обществените отношения по кандидатстване и получаване на финансиране по мярка 312, съдържат и закрепват само основни принципи на ЕС, а не създават пряко материални права за частноправните субекти, нарушаването на каквито пряко уредени материални права биха могли валидно да ангажират отговорността на държавата по чл.2в от ЗОДОВ. Отделно от гореизложеното не е налице и „достатъчно съществено нарушение“ според стандартите на СЕС за извъндоговорната отговорност на държавите –членки от нарушаване правото на ЕС, тъй като в конкретния случай самото право на ЕС, уреждащо обществените отношения по кандидатстване и отпускане на финансиране по мярка „ Управление на местни инвестиционни групи, придобиване на умения и постгане на обществена активност на съответната територия на местните инвестиционни групи, прилагащи стратегии за местно развитие“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. предоставя на националните власти достатъчна свобода на преценка при определяне максималния и минималния размер на отпусканата помощ. Не могат да бъдат споделени развитите от Р. М. в касационната й жалба оплаквания за постановяване на съдебното решение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в несъобразяване с мотивите на решението на ВАС по адм.д. №7590/2023г. по описа на ВАС- от една страна, а от друга – поради липсата на доклад по делото с отделяне на спорно от безспорно, както и поради нарушаване от страна на съда на принципа на равнопоставеност на страните в процеса при събирането на доказателства. Обжалваното в настоящото производство решение на АС-Благоевград е съобразено изцяло с мотивите на решението по адм.д. 7590/2023г./ВАС, доколкото с него ВАС обезсилва предходно решение на АС-Благоевград по същия спор поради обстоятелството, че предявените искове са квалифицирани неправилно като такива по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а не както са предявени –по чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ. При връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда в производство по ЗОДОВ не се дължи доклад.Неотделянето на спорно от безспорно от страна на съда не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да води до незаконосъобразност на съдебния акт. По делото не се установява неравнопоставеност на страните по отношение исканията им за събиране на доказателства, причинена от поведението на съда. Р. М. нееднократно е отправяла искания за събиране на доказателства, които са били уважавани от съда и за събирането им делото е било отлагано за друга дата, дори е бил отменен вече даден ход по същество. Друг е въпросът ,че ищцата сама се е отказвала от събирането на допуснати й доказателства. По отношение искането за назначаване на психо-неврологична експертиза, такава първоначално е била допусната, но впоследствие заличена поради становището на назначеното вещо лице за невъзможния й предмет предвид изтеклия дълъг период от време. Въпреки това в мотивите на обжалваното съдебно решение съдът се е мотивирал с приетата при първото разглеждане на делото психологическа експертиза. По горните съображения касационната жалба е неоснователна. Същата следва да бъде отхвърлена, а обжалваното с нея съдебно решение ,като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 51,13евро, равностойни на 100 лв за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение