Определение № 12164 от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9999/2024 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба подадена от И. Г. П. чрез процесуален представител адв. Д. Марковски против Определение № 3312 от 26.08.2024 год. постановено по адм. дело № 1164/2023 год. по описа на Административен съд Пазарджик. По съображения за неправилност поради неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон се претендира отмяна на оспореното определение и приемане на касационната жалба за процесуално допустима. Ответникът директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Пазарджик чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Ц. Манева оспорва частната жалба като неоснователна по съображения изложени в писмен отговор. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в предвидения преклузивен срок, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличието на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване. Разгледана по същество е неоснователна. С Определение № 3312 от 26.08.2024 год. по адм. дело № 1164/2023 год. Административен съд Пазарджик е оставил без разглеждане касационната жалба на И. Г. П. срещу Решение № 2402 от 18.06.2024 год. по адм. дело № 1164/2023 год. по описа на същия съд позовавайки се на чл. 119, във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „б“ от КСО и чл. 215, т. 4 от АПК. Определението е правилно. Обжалваното първоинстанционно съдебно решение е било постановено в производство по чл. 118 от КСО по жалба на П. против Решение № 1012-12-237#1 от 07.11.2023 год. на директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1268-5 от 14.09.2023 год. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е отменено Разпореждане № 122-00-1268-3 от 01.09.2020 год. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО и Разпореждане № 122-001268-7 от 19.09.2023 год. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на г-жа П. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 08.05.2020 год. – 07.09.2020 год. в размер на 9 лева месечно. Съгласно чл. 119 от КСО (изм. - ДВ, бр. 94/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г.), решенията на административния съд по чл. 118 от КСО подлежат на касационно обжалване по реда на АПК с изключение на постановените по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква "б", буква "д" – за суми до 1000 лева, букви "е" и "ж". В чл. 117, ал.1, т.2, б. “б“ КСО са посочени съдебните производства с предмет на спора за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. По този начин касационният съдебен контрол върху процесното решение на първоинстанционния съд е изключен с изричната процесуална норма на чл. 119 от КСО и то е от категорията съдебни актове неподлежащи на оспорване. Последната разпоредба е в съответствие с въведените изключения по чл. 131 АПК от принципа за двуинстанционнен контрол и като я е приложил Административен съд Пазарджик е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора искането на ответната страна за присъждане на разноски е основателно. На основание чл. 213а, ал. 9 от АПК следва да бъде осъдена И. П. да заплати на ТП на НОИ Пазарджик разноски за юрисконсулт определени с оглед разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 50 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение