Определение № 60262 от 09.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1134/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2, вр. ал.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Р. И. и Н. С. И. (неправилно наименувана частна касационна жалба) срещу определение №520 от 19.02.2021г., постановено по в.ч.гр.д.№106/2021г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което на основание чл.248, ал.1 ГПК е допълнено постановеното по същото дело определение №201 от 21.01.2012г. като А. Р. И. и Н. С. И. са осъдени да заплатят на ответното дружество Towarzystwo Ubezpieczen Wzajemnych TUW – [населено място], Република Полша, сумата 5 177лв. – разноски. В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че в нарушение с добрите нрави и в противоречие с интересите на потребителите на застрахователни услуги, съдът е присъдил разноски за ответната страна, които са направени след извършените процесуални действия по делото. Сочи се, че претендираните разноски от ответното дружество в размер на 7 836лв. за изготвяне на отговор на частната жалба нарушават принципа на добросъвестност, прокламиран в чл.3 ГПК. Оспорва се определения от съда размер на разноските от 5 177лв. с твърдение, че така определеното адвокатско възнаграждение не отговаря на фактическата и правна сложност на производството, образувано по частната жалба на ищците срещу прекратителното определение на СГС. Претендира се отмяна на обжалваното определение и отхвърляне на молбата на ответното дружество за присъждане на разноски по реда на чл.248, ал.1 ГПК. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба от Взаимно Застрахователно Дружество Towarzystwo Ubezpieczen Wzajemnych TUW –гр.Варшава, Република Полша, в който се оспорва твърдението на жалбоподателите, че адвокатското възнаграждение е заплатено след приключване на първоинстанционното производство. Основателността на претенцията за разноски се обосновава с клаузите на т.2.4 и т.2.6 от договора от 26.01.2019г., сключен от представителя на ответника за България „Корис България“ ООД с адвокатското дружество. Излагат се доводи за неоснователност на възражението на ищците за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение. Претендира се присъждане на 7 836лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС за настоящото частно производство. Върховен касационен съд, ТК, състав на второ отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С определение №201/21.01.2021г., постановено по ч.гр.д.№106/21г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, е потвърдено определение № 261263 от 30.09.2020г., постановено по гр.д.№9546/2018г. на Софийски градски съд, ГО, 13 състав, с което е прекратено производството по делото, образувано по исковата молба на А. и Н. И. против Towarzystwo Ubezpieczen Wzajemnych TUW. С обжалваното пред настоящата инстанция определение апелативният състав е допълнил на основание чл.248, ал.1 ГПК определението си от 21.01.2021г. като е осъдил ищците да заплатят на ответното дружество да заплатят на ответното дружество сумата от 5 177лв. – разноски. За да уважи частично молбата на ответното дружество по чл.248, ал.1 ГПК с вх.№1490/02.02.2021г., апелативният състав, позовавайки се на разпоредбите на чл.113, ал.1 ЗДДС и на чл.6, ал.1 ЗСч. е приел, че ответното дружество е доказало направените от него разноски по делото с представените два броя фактури, издадени от адвокатското дружество на 13.02.2019г. и на 02.09.2019г. за сумата от по 7 836лв., както и с приложените два броя потвърждения за плащане. Съдът е изложил доводи за неоснователност на оплакването на ищците, че заплатеното адвокатско възнаграждение нарушава добрите нрави. Приел е за основателно направеното възражение за прекомерност като е приложил разпоредбата на чл.7, ал.1, т.7 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която в производството по частни жалби се дължи 1/3 от минималния размер за една инстанция, според предмета на делото и интереса на страната, но не по-малко от предвиденото в чл.11 същата наредба. Съобразно тези правила съдът е присъдил на ответника сумата от 5 177лв. за адвокатско възнаграждение. Когато въззивният състав потвърждава изцяло обжалваното първоинстанционно определение, ответната по частната жалба страна има право единствено на разноските, които е направила във връзка със самото частно производство. В случая от представените по делото доказателства се установява, че по силата на договор от 26.01.2019г. представителят на ответника в България „Корис България“ ООД, действащ от името и за сметка за застрахователното дружество, е заплатило на два транша (съответно на 13.12.2019г. и на 02.09.2019г. преди постановяване на прекратителното определение от СГС на 30.09.2020г.), адвокатски възнаграждения от по 7 836лв. с ДДС (общо 15 672лв.) за правната му защита. По делото няма данни за заплатено допълнително възнаграждение за процесуалната защита по частната жалба след постановяване на обжалваното от ищците определение, с което е прекратено на производството по делото. Вътрешните уговорки между представителят на ответника и адвокатското дружество, посочени в т.2.3, т.2.4 и т.2.6 от договора от 26.01.2019г., според които при прекратяване на делото сумата 7 836лв. с ДДС по т.2.5.а. е дължима за производството пред въззивната инстанция, а сумата 7 836лв. с ДДС по т.2.5.б. е дължима за касационната инстанция, не обвързват ищците и съда, тъй като противоречат на императивната разпоредба на чл.81 ГПК, предвиждаща, че: „във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът да се произнася и по искането за разноски “. Отделен е въпросът, че пред въззивната инстанция ищците са оспорили представения от ответника договор, правейки и възражение за прекомерност на уговорените възнаграждения в т.2.5а и т.2.5б от договора. С приключване на делото пред първата инстанция на основание чл.78, ал.4 ГПК ответникът е имал правото да претендира направените от него разноски, респ. да иска допълване на определението за прекратяване на делото в частта за разноските, независимо дали определението ще бъде обжалвано. В тази връзка за ответното дружество в случая е била преклудирана възможността да претендира разноските, които е направило за процесуалната си защита преди постановяване на определението на СГС от 30.09.2020г. Липсата на данни за направени разноски от ответника след постановяване на определението на СГС, с което е прекратено първоинстанционното производство, които изрично да са направени във връзка с частната жалба на ищците, обуславя неоснователност на искането по чл.248, ал.1 ГПК за допълване на въззивното определение и за присъждане на сумата 7 836лв. с ДДС за изготвяне на отговора на частната жалба. Доколкото в т.1.1 от договора правната защита е поета до окончателното приключване на производството, ищците следва да бъдат осъдени за заплатят на ответното дружество сумата 300лв. – разноски за отговора на частната жалба, която сума е над минимума, предвиден в чл.11 от Наредба №1/09.97.2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение. Обжалваното определение следва да бъде отменено за разликата от дължимата сума 300лв. до присъдения от апелативния съд размер на разноските от на 5 177лв. Мотивиран от горното, ВКС, ТК, състав на второ отделение