Определение № 1657 от 08.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 114/2026 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Рила Комерс“ ООД, представлявано от управителя Г. К., срещу определение № 3025 от 27.10.2025г. по ч.т.д. № 2101/2025г. на ВКС, II т.о., с което е върната подадената от частния жалбоподател частна жалба вх. № 16661 от 15.09.2025г. срещу определение № 2467 от 09.08.2025г. по ч.т.д. № 1455/2025г. на ВКС, ТК, I т.о. Частният жалбоподател поддържа, че с частната жалба, която е върната като недопустима поради изтичане на преклузивния срок, е заявил, че искът му по чл.108 ЗС по гр.д. № 10810/2004г. на СРС, 26 състав не е приключил поради несъобразяване на ВКС с предходно негово решение № 437/2008г. по т.д. № 176/2008г. на I т.о. за формиране на капитала на дружеството и липса на произнасяне за имота от 361 кв.м. с разрешение за строеж № 319/1985г. за [улица], 54 и 56 в [населено място], негова собственост по ЗОЕТТДИ вр. чл.62 ТЗ в цялост, но с частичен въвод, с оглед на което срокът по чл.82 ГПК не е започнал да тече, за да е изтекъл. Поддържа, че поради изложеното не дружеството е в неизпълнение, а ВКС, дължащ му надлежно произнасяне по чл.108 ЗС вр. и с молба с вх. № 10321 от 29.11.2018г. по т.д. № 325/2009г. на ВКС и молби с вх. № 1907, 1908 и 1909 от 25.02.2019г. съответно по т.д. № 325/2009г., т.д. № 1621/2013г. и т.д. № 176/2012г. на ВКС. Поддържа още, че съдът дължи произнасяне по частна жалба вх. № 16661 от 15.09.2025г., тъй като с разпореждане от 18.09.2025г. по гр.д. № 1455/25г. на ВКС, I т.о. същата е приета и е указано внасяне на държавна такса в размер на 15 лева, което е изпълнено. Моли обжалваното определение да бъде отменено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че „Рила комерс“ ООД е получило чрез управителя си препис от обжалваното определение № 2467 от 09.08.2025г. по ч.т.д. № 1455/2025г. на ВКС, I т.о. на 05.09.2025г., от която дата е започнал да тече едноседмичният срок за обжалването му. Приел е, че срокът е изтекъл в края на работния ден на 12.09.2025г. /петък/, а частната жалба е подадена на 15.09.2025г., поради което се явява просрочена. Обжалваното определение е правилно. Частната жалба, която е върната с обжалвания съдебен акт, е насочена срещу определение № 2467 от 09.08.2025г. по ч.т.д. № 1455/2025г. на ВКС, I т.о. Препис от това определение е връчен на „Рила комерс“ ООД чрез управителя му със съобщение, получено на 05.09.2025г. /петък/, който факт не се оспорва. Поради това предвиденият в чл.275, ал.1 ГПК едноседмичен срок е започнал да тече от тази дата и съгласно чл.60, ал.4 ГПК е изтекъл на 12.09.2025г. /петък/, който е работен ден. С оглед изложеното се явява съобразен с фактите по делото и процесуалния закон изводът на състава на ВКС, че подадената на 15.09.2025г. частна жалба е просрочена и поради това съобразно чл.275, ал.2 вр. чл.262, ал.2, т.1 ГПК подлежи на връщане. Произнасянето по процесуалноправния въпрос за допустимостта на подадената частна жалба е предпоставено от съобразяване на установените по делото факти, относими към преценката дали е подадена в предвидения в чл.275, ал.1 ГПК срок. Сезираният с частната жалба състав на ВКС е извършил дължимата самостоятелна преценка на допустимостта й, като не е обвързан от констатацията на съдията-докладчик, администриращ частната жалба, за подаването й в срок. Останалите доводи, изложени в частната жалба, са неотносими към предмета на настоящото дело, поради което не следва да се обсъждат. Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,