Решение № 6930 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4481/2015 г.

Решение № 6930 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4481/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Донка Христова Желязкова, от гр. Добрич, чрез процесуалния й представител - адв. Стефанова, против решение № 196/04.02.2015 г. по адм. дело № 598/2014 г. на Административен съд-Варна, с искане за отмяната му, като неправилно, поради необоснованост. Ответникът - директора на Дирекция " Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение Административен съд-Варна е отхвърлил жалбата на Донка Христова Желязкова, от гр. Добрич, против Ревизионен акт /РА/ № 081303225/17.10.2013 г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, офис-Добрич, потвърден с Решение № 824/13.01.2014 г. на и. д. директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/-гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на Желязкова са установени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ, за 2007 г., 2009 и 2010 г., в общ размер на 23 923 лева и лихви в размер на 8 482,72 лева. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че законосъобразно ревизията е проведена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК спрямо ревизираното лице, както и че последното не е оборило констатациите и изводите в РА за наличие на данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г, 2009 г. и за 2010 г. Съдът е отхвърлил оплакванията на оспорващата срещу приетото от ревизиращия орган нулево начално салдо към 01.01.2007 г., като неоснователни, тъй като твърденията й за налични парични средства към този период, с произход потребителски кредит от 2006 г., в размер на 20 000 лв. и доходи от 287 000 лв., пазени в сейф, получени от съпруг през п-да 1992-1994 г., са останали недоказани. Отхвърлено е и оплакването за неправилно определена данъчна основа за облагане доходите на ревизираното лице за 2007 г., като вместо на годишна база, данъчната основа е определена като сбор от отрицателните салда по месеци. Решението е неправилно по отношение изводите на съда за наличие на данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и правилно - в останалата част, по следните съображения: В посочената част за 2007 г. изводите на съда за законосъобразност на оспорения РА са неправилни, като противоречащи на материалния закон. За този период, съобразно установените данни, липсват основания за начисляване на данък на ревизираното лице - касатор по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, тъй като на годишна база липсва превишение на разходната част на паричния поток над приходната. Съдът не е приел отсъствието на основания за начисляване на данък на ревизираното лице за 2007 г., поради неизвършване на собствен анализ на паричните потоци за 2007 г., на годишна база, съобразно установените от ревизизията данни за приходи и разходи, както и поради некредитирането на вариант 1 от заключението на приетата ССЕ, което прави обжалваното решение в тази част и необосновано. Ако беше възприел заключението на ССЕ, по вариант 1, както и ако беше извършил собствени изчисления, на база установените от ревизията парични потоци - приходи и разходи за 2007 г., съдът щеше да установи, че на годишна база приходите надвишават разходите с 25 408,57 лв., а не както е прието с РА, че разходите превишават приходите с 24 490,35 лв. Настоящата инстанция споделя изводите на решаващия съд за неоснователност на оплакванията на касатора срещу начисленото в РА нулево начално салдо към 1.1.2007 г., поради недоказаност за наличие на парични суми в патримониума на ревизираното лице към тази дата, било от ползвания кредит от "Райфайзенбанк" АД, в размер на 20 000 лева, било от суми, получени от съпруга на ревизираното лице през п-да 1992-1994 г., в размер на 287 000 лева. Във връзка с изложеното по-горе, основателно е оплакването на касатора, че съдът неправилно е отхвърлил възражението му за неправилно определен баланс на касова наличност в РА и в РД, който е изготвен по месеци, а оттук и неправилно определена данъчна основа за облагане на доходите му за 2007 г., като сбор от отрицателните салда по месеци. Облагането с данък върху доходите на физическите лица се осъществява на годишна база при формиране на една облагаема данъчна основа, спрямо която се прилага съответвата за периода данъчна ставка или таблица. При определяне на основата за облагане с данъци, дори и по осебения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, трябва да се формира обща стойност, независимо, че отделните суми могат да са в резултат, както на наличието на някои от обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 ДОПК, така и от съществуваето на официални документи и документи с достоверни дати, от които по несъмнен начин се установява произхода, размера и основанието на получения доход. Установените укрити доходи в отделните месеци от годината съставляват основание за извършване на облагане по особения ред по чл. 122 ДОПК, но не и база за облагане. Облагането на физическите лица, съответно формирането на данъчната основа за това облагане е годишно. Това принципно положение се потвърждава, както от съдържанието на материалните закони, така и от процесуалните норми на чл. 122, ал. 2 ДОПК. То изисква установяване на превишение на разходната над приходната част на паричните потоци, да е само на годишна база, а не на база метода на моментните салда, в случая месечни такива. От изложеното следва, че съдът неправилно не е установил следващата се данъчна основа за облагане доходите на касатора за 2007 г. и по конкретно, че такава липсва, поради отсъствие на превишение. Неправилно не е установил, че в частта за 2007 г. оспорения РА се явява незаконосъобразен, именно поради нарушение на посочения по-горе принцип за определяне на данъчната основа за тази година. Поради това обжалваното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него следва да бъде постановено друго, с което процесния РА, потвърден с решение на директора на Д"ОДОП"-Варна, в частта му, с която на касатора е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 5 193,68 лева и лихва в размер на 3 223,17 лева, бъде отменен, като незаконосъобразен. Съобразно този резултат обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта на присъдените в полза на Д "ОДОП"-гр. Варна при ЦУ на НАП разноски, за сумата 252 лв., или за разликата от 1250 лева до 1 502 лева, като недължимо присъдени. В останалата част, относно данъчните задължения на касатора за 2009 и 2010 г., обжалваното решение е правилно. Правилни са изводите на съда, че касаторът не е оборил доказателствената сила на оспорения РА, за наличие на обстоятелства за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Макар и да е установено, че данъчната основа за облагане на касатора за 2009 г. и за 2010 г. е определена неправилно, вместо на годишна база, е определена като сбор от отрицателните салда по месеци, крайният извод на съда и на органите по приходите, че е налице превишение на разходната над приходната част на паричните потоци на годишна база, е правилен. Съобразно това вещото лице е установило / по вариант 1 от заключението му/, че дължимия данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, изчислен при данъчна основа с превишението в паричните потоци на годишна база за 2009 и 2010 г. надхвърля установените с РА суми. Ето защо в посочените части, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение