Определение № 274 от 03.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 236/2012 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Постъпила е частна жалба от [фирма] срещу Определение № 18264 от 12.12.2011 год. по ч.гр.д.№ 15861/2011 год. на Софийски градски съд. С това определение, произнасяйки се по реда и на основание чл.423 ал.1 т.1 ГПК, Софийският градски съд е приел, че възражението по чл.423 ГПК на дружеството е просрочено, поради което го е оставил без разглеждане. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Разпореждането за издаване на заповед по чл.410 ГПК е постановено на 29.06.2010 год. Възражението по чл.414 ГПК на [фирма] е депозирано на 02.08.2010 год. Районният съд е счел, че то е просрочено. Възражението по чл.423 ал.1 т.1 ГПК на [фирма] е депозирано на 10.10.2010 год. В него, дружеството се е позовало на нередовното си уведомяване на издаването на заповедта, което е от значение за срока по чл.414 ал.2 ГПК, отричайки представителната власт на лицето, получило уведомлението. Изрично е потвърдена легитимацията по възражението от 02.08.2010 год., като изхождаща именно от [фирма]. Съставът на СРС е приел, че срокът по чл.423 ал.1 ГПК е започнал да тече от датата на депозирането на възражението по чл.414 ГПК и към момента на депозирането на второто възражение – това по чл.423 ГПК, едномесечният срок е изтекъл. Преценката на Софийския градски съд за просрочие е правилна. Безспорно е, че възражението от 02.08.2010 год. срещу заповедта за изпълнение, издадена в полза на [фирма] изхожда именно от [фирма]. Т.е от този момент за дружеството е започнал да тече 1-месечния срок по чл.423 ал.1 ГПК, който към 10.10.2010 год. е бил изтекъл. Аргументите по частната жалба, че съдържанието на издадената заповед е станало известно едва на 19.09.2011 год., когато е получено уведомление от [фирма] за наложен от ЧСИ запор върху сметката на [фирма] са неоснователни. Моментът на узнаване за наличието на заповед за изпълнение съвпада с датата на депозирането на възражението по чл.414 ГПК, поради което определението на СГС ще следва да бъде потвърдено. Предвид на горното и на основание, Върховният касационен съд – Търговска колегия, І т.о.