Определение № 636 от 25.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 658/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. С. М., в качеството му на ЕТ”Л”, гр. Д., срещу решение №445 от 20.07.2009г. по гр.д. №1019/2008г. на Върховния касационен съд, І г.о., в частта имаща характер на определение, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение №270 от 09.11.2007г. по гр.д. №424/2007г. на Хасковски окръжен съд в частта, с която е уважен иска с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата 4000лв. Ответниците по частната жалба Й. К. К. и П. М. К. не вземат становище по нея. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Касационната жалба на М. С. М., в качеството му на ЕТ”Л”, е оставена без разглеждане в частта срещу въззивното решение, с което е разгледан предявения срещу него от П. М. К. и Й. К. К. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени вреди, довели до намаляване на действителната стойност на съсобствената вещ, в размер на 4000лв. Този резултат е мотивиран с ограничението за касационно обжалване по чл.218а, ал.1,б.”а” от ГПК/отм./. За да постанови този резултат съставът на Іг.о. на ВКС е приел, че касационният контрол е недопустим, тъй като искът е под предвидения в чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК/отм./ размер. Определението е законосъобразно. С разпоредбата на чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК/отм./ от касационно обжалване са изключени въззивните решенията на окръжните съдилища по искове за парични вземания по граждански и търговски дела с цена на иска до 5 000лв. Предявеният срещу М. С. М., в качеството му на ЕТ”Л”, иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е с цена на иска до 5 000лв., поради което производството по този иск е приключило с постановяване на въззивното решение. Неонователни са доводите в частната жалба, че следва да се има предвид сбора на предявените искове, съгласно чл.55, ал.3 от ГПК/отм./. Посочената разпоредба се отнася единствено до определянето на държавната такса по делото и е неотносима към допустимостта на касационното обжалване. Допустимостта на касационния контрол по съединените искове е предпоставена единствено от цената на отделните искове, в която не се включва размерът на законната лихва. Неоснователни са също доводите на частния жалбоподател, че за допустимостта на касационното производство следва да се съобрази допустимостта на съединяването на иска в делбеното производство и допустимостта на решението. Проверката за валидност и допустимост на въззивното решение се извършва в касационното производство и се предпоставя от допустимостта на касационното производство. Предвид изложеното подадената касационна жалба срещу решението на въззивния съд по иска с правно основание чл.45 от ЗЗД се явява процесуално недопустима и законосъобразно е върната в тази част относно иск с цена под 5 000лв. С оглед на изложеното частната жалба е неоснователна и обжалваното определение следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение