Решение № 991 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9501/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на „Наскар“ ЕООД, гр. Варна, чрез адв. Жеков, против решение № 7401 от 02.07.2025 г., постановено по адм. дело № 2129/2024 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 2909/23.08.2024 г. на заместник- кмета на община Варна. Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано и постановено при съществени нарушения на съдпроизводствените правила и на материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който обжалваната заповед да бъде отменена или евентуално след отмяната на съдебното решение делото да бъде върнато на административния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира и направените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът заместник- кмет на община Варна, чрез от юрк. Ненчев, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът А. А. Б., чрез адв. Петров, оспорва касационната жалба. Излага доводи за законосъобразност на съдебното решение и моли същото да бъде оставено в сила. Ответниците А. Н. Б., Н. А. Н., Х. А. Г. и община Варна не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и доказателствата по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от стана, за която оспореното съдебно решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд – Варна е постановено в съответствие с материалния закон и се обоснова от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед № 2909/ 23.08.2024г. на заместник – кмета на община Варна, с която на основание чл. 190, ал. 1, във вр. с ал. 6 от ЗУТ е разрешено прокарване на временен път с ширина 3,50 м. по нереализираната улична регулация по действащия ПУП-ПУР за достъп до ПИ с [идентификатор] по КК на гр. Варна, жк. „Изгрев“, обозначен със зелен цвят на скицата – неразделна част от заповедта. Правилно е прието, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В този смисъл са съображенията на административния съд, които настоящата инстанция споделя при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Заключението на първоинстанционния съд за съответствие на заповедта с приложимите материалноправни разпоредби също е законосъобразно. По делото е установено е, че временният път следва уличната регулация по действащия ПУП-ПУР на жк. „Изгрев“, одобрен с решение № 467-2 по протокол № 9 от 04 и 05. 07. 2012г. на общински съвет Варна. Трасето започва от съществуващ път с [идентификатор] и преминава по проектираната нова улична регулация, като засяга 9 кв.м. от ПИ с [идентификатор], собственост на жалбоподателя „Наскар“ ЕООД, продължава по ПИ с [идентификатор] - за второстепенна улица, преминава през ПИ с [идентификатор], също собственост на жалбоподателя, като засяга 28 кв.м., продължава по ПИ с идентификатори: 10135.2552.5462; 10135.2552.4209; 10135.2552.1193 и завършва в ПИ с [идентификатор], собственост на заявителя, сега ответник А. Б.. От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - техническа експертиза се установява, че трасето на временния път за достъп до [ПИ] следва контура на предвидената, но нереализирана улица - от о. т. 2572 до о. т. 1585 по действащия ПУП-ПУР от 2012 г. и се явява най – лесно и икономично осъществимата възможност за достъп до имота на заявителя. При тези факти изводът на административния съд за материална законосъобразност на оспорената заповед е правилен и обоснован. Разпоредбата на чл. 190 ЗУТ урежда самостоятелен законен сервитут за временен път, който в случая е разрешен при условията на 190, ал. 2. Спазени са и изискванията на чл. 190, ал. 3 ЗУТ. Според цитирания текст временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по ПУП -ПУР. В случая това изискване е съобразено от административния орган, като разрешеният временен път следва изцяло очертанията и трасето на новопредвидени улици. При издаване на оспорената заповед са обсъдени и други варианти за достъп до имота на заявителя, като е съобразено влязлото в сила съдебно решение по адм. дело № 727/ 2023г. на Административен съд – Варна, с което е отменена предходна заповед за разрешаване на временен път до ПИ с [идентификатор] чрез разширяване на съществуващ път ПИ с [идентификатор] и преминаване през подпорна стена в ПИ с [идентификатор], както и възможността трасето на временния път да се прокара в отклонение от очертанията на ПИ с [идентификатор] – общинска пътека и премине през [ПИ], без да се засяга подпорната стена и през [УПИ], кв. 129, като засегне ограда, декоративни насаждения и плодни дръвчета. Поради това като най-икономично осъществим е предпочетен разрешеният със заповедта вариант, при който трасето на временния път съвпада с трасето на предвидените улици и с достъпа до имота на заявителя по действащия ПУП. Съображенията на административния съд, че предложените в допълнителното заключение на вещото лице два други варианта, не представляват по– лесна и икономична възможност за достъп до ПИ с [идентификатор], също следва да бъдат споделени. Правилно е преценено, че трасето по предложения първи вариант, независимо че е по- кратко от одобреното със заповедта, не представлява по – икономична възможност за достъп, тъй като се отклонява от трасето на предвидената с ПУП [улица].1366 и навлиза със 7 кв.м. в [УПИ], кв. 129, като засяга ограда, декоративни насаждения и плодни дръвчета. Достъп през ПИ с [идентификатор] също е възможен, но тогава трасето ще се прокара успоредно на одобрената с ПУП- ПУР улична регулация и ще засегне 112 кв.м. от имота. Следователно, както административният съд правилно приема, и при двата, посочени от вещото лице, варианта, освен, че временният път не следва контура на предвидените с плана улици, се засягат в по-голяма степен служещите имоти. Доводът на касационния жалбоподател за значително нарушаване на ползването на собственият му ПИ с [идентификатор], в който се засяга дълготрайна декоративна растителност, е неоснователен, тъй като трасето на временният път изцяло попада под контура и параметрите на предвидената улица от о. т. 2579 до о. т. 1586 по действащия ПУП, поради което предпочетеният от административния орган вариант се явява най-икономичен с оглед последващото прилагане на уличната регулация. Възражението на касатора, че одобреният за ж.к. „Изгрев“ ПУП- ПУР не може да се реализира поради изтичане на сроковете по чл. 208, ал. 1 ЗУТ, също е неоснователно. Сроковете по чл. 208, ал. 1 ЗУТ се отнасят до започване на процедурата по отчуждаване на имотите въз основа на одобрения ПУП- ПУР, който запазва действието си докато не бъде изменен по съответния ред (чл. 208, ал. 1 вр. чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ). В случая към датата на издаване на оспорената заповед няма данни за инициирана процедура за изменението на ПУП- ПУР. Заявленията на „Наскар“ ЕООД с искане за изменение на плана за улична регулация са подадени около два месеца след издаване на процесната заповед и не променят извода за нейната законосъобразност, още повече че няма доказателства изменението на ПУП да е допуснато и освен това, обратно на поддържаната от жалбоподателя теза, изтичането на срока по чл. 208, ал.1 ЗУТ не е императивно условие, задължаващо административния орган да допусне изменение на действащия ПУП. В този смисъл са мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 02.11.2016 г. на ВАС по т. д. № 6/2015 г., ОСС, I и II колегия. Допълнителен аргумент в подкрепа на горния извод е разпоредбата на чл. 208, ал. 2 ЗУТ, според която отчуждителното производство може да се реализира и след изтичане на сроковете по ал. 1. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Обжалваното решение е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства и на релевантните за спора факти и обстоятелства. Представените по делото заключения на вещото лице по допусната съдебно – техническа експертиза (основно и допълнително) са обсъдени подробно, като са изложени съображения, обосноваващи извода, че предложените от експерта други варианти за достъп до имота на заявителя, не са по- икономични и лесноосъществими от трасето на разрешения със заповедта временен път. В съдебния акт са обсъдени всички доводи и възражения на оспорващия, включително тези свързани със срокове по чл. 208, ал. 1 ЗУТ, като е отбелязано, че действащият ПУП- ПУР не е предмет на изменение по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ поради непроведена процедура по отчуждаване. Поради това доводите на жалбоподателя за липса на мотиви по направеното възражение и за наличие на основание за спиране на съдебното производство поради наличие на висящ на съдебен процес с преюдициално значение, са неоснователни. Съдебният акт отговаря на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК и съдържа подробни мотиви, обосноваващи направените от съда изводи по тълкуването и прилагането на закона. С оглед изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и е обоснован, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, направеното искане, обстоятелството, че административният орган- ответник в касационното производство се представлява от юрисконсулт и на основание на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати на община Варна, в чиято структура е административният орган, издател на оспорения акт, сумата 40,90 евро, равностойност на 80.00лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,