Определение № 11383 от 23.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8457/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Евро Си Комерс“ЕООД [населено място], представлявано от управителя- С. К. и чрез процесуален представител-адв. Силвестърова, срещу определение № 1771 от 15.05.2024 г. по адм. дело № 357/2024 г. на Административен съд – Плевен /АС Плевен/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № РД-20-58/19.03.2024 г. на министъра на земеделието и храните, с която е отказано да бъде възобновено производството по издаване на административен акт по заявление за подпомагане с УИН 15/070616/87069, във връзка с издадено Уведомително писмо изх.№ 02-150-2600/1678 от 06.08.2019г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от „Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г-,за компания 2016г. По подробно изложени доводи частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и иска да се отмени като се върне делото на административния орган за разглеждане и решаване по същество със задължителни указания. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по частната жалба – министърът на земеделието и храните, чрез юрк. Ненова в писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна и недоказана. Счита, че постановеното определение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови оспореното определение съдът е приел, че със заповед № РД-20-58/19.03.2024 г. на министъра на земеделието и храните е отказано да бъде възобновено производството по издаване на административен акт. Със заповед № РД-20-58/19.03.2024 г. на министъра на земеделието и храните, на основание чл. 103, ал. 3, вр. чл. 102, ал. 2 и чл. 99, т. 4 от АПК, вр. § 32, ал. 2 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗИДЗПЗП/ДВ,бр102/2022г./, чл. 29, ал. 3 от ЗПЗП, определение № 1997/03.11.2023 г. по адм. дело № 768/2023 г. на АС - Плевен и искане за отмяна на влязъл в сила административен акт постъпило в Държавен фонд „Земеделие“/ДФЗ/, с вх. №02-150-2600/1678 от 26.07.2022г., е отказано да бъде възобновено производството по издаване на административен акт, по искането отправено до ДФЗ, сочено по горе, по влязъл в сила административен акт - Уведомително писмо изх.№ 02-150-2600/1678 от 06.08.2019г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от „Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г-,за компания 2016г. Като мотиви за отказа е посочено, че искането е от дата 26.07.2022 г., а решение № 2340/14.03.2022 г. по адм. дело № 6554/2021 г. на ВАС е обнародвано в ДВ, бр. 25 от 29.03.2022 г., от който момент е публично известно на заинтересованите страни. С оглед изложеното съдът е приел, че искането е подадено извън законоустановения тримесечен срок, съобразно чл. 102, ал. 2 от АПК. Съдът е посочил, че с решение № 2340/14.03.2022 г. по адм. дело № 6554/2021 г. на ВАС е оставено в сила решение № 4822/15.04.2021 г. по адм. дело № 9587/2020 г. на ВАС, с което е отменена Методика за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., утвърдена със Заповед № РД-09-243/17.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, изм. със заповед № РД-09-235/12.03.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, която методика се прилага за кампания 2016 г. От съдържанието на разпоредбата на чл. 99, т. 4 от АПК /акт на друго държавно учреждение/ е направен извод, че нормата не обхваща случая за обявяване на нищожност или отмяна на подзаконови нормативни актове, каквато е въпросната методика. От друга страна, позовавайки се на чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 от АПК съдът е направил извод, че правните последици, възникнали от прилагането на нормативния акт преди отмяната му, не могат да бъдат засегнати от евентуалната му съдебна отмяна или обявена нищожност, но подлежат на уреждане служебно от компетентния орган. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че отказът да се възобнови административното производство е материално законосъобразен административен акт и е отхвърлил жалбата. Определението е правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Съгласно нормата на чл. 99 АПК влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горе стоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, при наличието на точно и изчерпателно изброените от законодателя в нормата на чл. 99 АПК, седем хипотези, а именно: 1. когато съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му; 2. когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство; 3. когато по надлежния съдебен ред се установи престъпно деяние на страната, на нейния представител или на административния орган, когато е едноличен, или на член от състава му, когато е колективен, което е дало отражение върху решаването на въпроса - предмет на административното производство; 4. когато административният акт е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен; 5. когато същият административен орган по същия въпрос и на същото основание е издал по отношение на същите лица друг влязъл в сила административен акт, който му противоречи; 6. когато страната вследствие на нарушаването на административнопроизводствените правила е била лишена от възможността да участва в административното производство или не е била надлежно представлявана, както и когато тя не е могла да участва лично или чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани и 7. когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. В случая сочената от процесуалния представител на дружеството разпоредба на чл. 99, т. 4 АПК е неприложима, тъй като отменената Методика за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" /Методика/ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007—2013 г. утвърдена със заповед № РД-09-235/12.03.2018 г. на министъра на земеделието, на която се позовава жалбоподателя не попада в изброените в т. 4 предпоставки. Разпоредбата обхваща само отмяната на индивидуален или общ административен акт, но не и на отмяната или прогласяването на нищожност на подзаконов нормативен акт, както обосновано е приел първоинстанционния съд. От друга страна съгласно чл. 102, ал. 2 АПК – срокът за искането за възобновяване на производството е тримесечен от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна на административния акт. Този срок, както правилно е приел АС-Плевен, е започнал да тече от обнародване в ДВ, бр. 25 на 29.03.2022 г. на постановеното съдебно решение № 2340/14.03.2022 г. по адм. дело № 6554/2021 г. на ВАС и изтекъл на 30.06.2022 г., а искането за отмяна на влязъл в сила административен акт е подадено от „Евро Си Комерс“ЕООД на 26.07.2022 г., след изтичане на преклузивния срок. На следващо място следва да бъде споделен и изводът на съда, че съдебното решение, с което е обявена нищожността на методиката, която безспорно представлява подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК /съдържа общи правила за поведение, отнасящи се до неопределен и неограничен брой адресати, имащи многократно правно действие/ има действие занапред, съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК, а именно от деня на влизане в сила на съдебното решение – деня на обнародването му /29.03.2022 г./.Правните последици, възникнали от прилагането на нормативния акт преди отмяната му, не могат да бъдат засегнати от евентуалната му съдебна отмяна или обявена нищожност, но те подлежат на уреждане служебно от компетентния орган – чл. 195, ал. 2 от АПК. С оглед изложеното постановеното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение