Определение № 88 от 23.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 177/2012 г.
ВКСIV гражданско отделение23.02.2012 г.докладчик Боян Цонев
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на И. Й. И. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, на влязлото в сила решение № ІІІ-87-81/05.05.2011 г. по гр. дело № 3119/2011 г. на Софийския районен съд, - в частта му, с която е утвърдено постигнатото по реда на чл. 51, ал. 1 от СК, споразумение между молителя и Д. Г. И. относно режима на лични отношения между молителя и малолетното дете А. И. И. (част от т. 1 от споразумението) и относно задължението на молителя да заплаща месечна издръжка на същото дете (т. 2 от споразумението). Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от съобщаването на определението с връчване и на препис от него. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по молба на И. Й. И. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, на влязлото в сила решение № ІІІ-87-81/05.05.2011 г. по гр. дело № 3119/2011 г. на Софийския районен съд (СРС), - в частта му, с която е утвърдено постигнатото по реда на чл. 51, ал. 1 от СК, споразумение между молителя и Д. Г. И. относно режима на лични отношения между молителя и малолетното дете А. И. И. (част от т. 1 от споразумението) и относно задължението на молителя да заплаща месечна издръжка на същото дете (т. 2 от споразумението). Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, при извършената служебна проверка намира молбата за отмяна за процесуално недопустима по следните съображения: Влязлото в сила решение на СРС, - в атакуваната му част, с която е утвърдено постигнатото по реда на чл. 51 от СК, споразумение между страните по брачното дело относно режима на лични отношения между молителя и малолетното дете и относно задължението на молителя да заплаща месечна издръжка на същото дете, има договорен характер и не се ползва със сила на пресъдено нещо. Ако то е нищожно или унищожаемо в тези негови части, споразумението може да бъде атакувано единствено по общия исков ред; а ако е налице изменение на обстоятелствата, съгласно чл. 51, ал. 4 от СК, може да се иска изменение на същите негови части от съда, постановил решението, с което е утвърдено споразумението. Бракоразводното решение, обаче, не само в частта, с която е постановен разводът (чл. 303, ал. 2 от ГПК), а и в частта на утвърденото с него споразумение по чл. 51 от СК, е недопустимо да бъде атакувано и отменяно по реда на извънредния способ за отмяна на влезли в сила решение по чл. 303, ал. 1 от ГПК. В този смисъл е и установената съдебна практика – тълкувателно решение № 60/12.08.1987 г. по гр. дело № 31/1987 г. на ОСГК на ВС, решение № 663/31.10.1995 г. по гр. дело № 532/1995 г. на Петчленен състав на ВС. От горното следва, че подадената молба за отмяна на посочените части от утвърденото с решението на СРС споразумение по чл. 51 от СК, е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение