Определение № 86 от 01.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 53/2010 г.
ВКСII гражданско отделение01.03.2010 г.докладчик Камелия Маринова
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА определение от 26.05.2009 г. по гр.д. № 2041/1998 г. на Софийски градски съд, ІІ-В въззивен състав. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Постъпила е частна жалба от Е. Ц. и Н. Н. против определение от 26.05.2009 г. по гр.д. № 2041/1998 г. на Софийски градски съд, ІІ-В въззивен състав, с което е прекратено производството по делото в частта му по отношение на заличеното от търговския регистър и несъществуващо вече като правен субект „К” ЕООД-в ликвидация. В отговора си адвокат В, довереник на заличения търговец „К” ЕООД оспорва по частната жалба, а останалите ответници не са изразили становище в настоящото производство. В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение, тъй като не е съобразено с разпоредбата на чл.273, ал.2 ТЗ, която допуска възможност за извършване и на по-нататъшни действия по ликвидация и след заличаването, като в този случай длъжностното лице по регистрацията към А. по вписванията назначала по молба на заинтересувания досегашните или други ликвидатори, а следователно временната липса на ликвидатор не е основание за прекратяване на производството. Тезата на жалбоподателите е неоснователна. Възможността по чл.273, ал.2 ТЗ за възобновяване на производството по ликвидация е свързана с определени предпоставки - открито неразпределено имущество и назначен ликвидатор за неговото разпределяне и е неотносима към възможността да се извършват процесуални действия спрямо заличено юридическо лице, предпоставка за което е наличие на правосубектна страна. С факта на заличаването "Кондор" ЕООД., гр. С. е загубило качеството си на юридическо лице, своята процесуална правосубектност и качеството на надлежна страна по смисъла на чл.15 ГПК /отм./. Ответникът по исковата молба не би могъл да извършва правно валидни процесуални действия, нито срещу него биха могли да се предприемат такива действия. Липсата на ответна надлежна страна поради заличаването й прави производството процесуално недопустимо, за което съдът следи служебно, а съответно атакуваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение