Определение № 12036 от 08.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10425/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда" (ОПОС), подадена чрез пълномощник, против определение № 1108 от 27.09.2024 г. по адм. д. № 153/2024 г. на Административен съд София - област, с което съдът е отхвърлил искане на УО на ОПОС за възстановяване на срока за касационно обжалване на решение № 740 от 10.06.20224 г. по адм.д. № 153/2024 г. на Административен съд София - област, съдържащо се в подадена от ръководителя на УО частна жалба вх. № 5945/17.09.2024 г. срещу разпореждане № 1761/10.09.2024 г. на Административен съд София - област. Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като съдът не е обсъдил относимите и категорични доказателства, сочещи на настъпили особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 161, ал. 1 АПК за пропускане на срока за касационно оспорване. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по същество, при което бъде възстановен срокът за обжалване на решението на първоинстанционния съд. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. От данните по делото е видно, че по жалба на Община Костинброд срещу решение от 08.12.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда" Административен съд София - област се е произнесъл с решение № 740 от 10.06.2024 г. по адм. дело № 153/2024 г. по описа на този съд, с което е отменил решението на административния орган. Срещу решението е постъпила касационна жалба вх. № 4110/18.06.2024 г. от РУО на ОПОС, както и молба от Община Костинброд с вх. № 4025/14.06.2024 г. за изменение на решението в частта за разноските. След изпълнение на процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК Административният съд София - област се е произнесъл с определение № 884/08.07.2024г., с което е изменил постановеното решение в частта за разноските. Определението е съобщено на ръководителя на УО на ОПОС по имейл чрез съобщение на 08.07.2024 г. в 15:15 ч., потвърдено на 09.07.2024 г.в 13:19 ч. С разпореждане № 1357 от 08.07.2024 г. съдът е оставил без движение подадената от УО на ОПОС касационна жалба срещу решение № 740 от 10.06.2024 г., постановено по адм. д. № 153/2024 г. на Административен съд София - област, като е указал на частния жалбоподател в седемдневен срок от уведомяването да представи и приложи по делото доказателство за внесена държавна такса за производството в размер на 459,45 лв. по сметката на ВАС. Изрично е посочено в разпореждането, че при неизпълнение на указанията в посочения срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 213а, ал. 1 изр. второ АПК. Разпореждането е съобщено на ръководителя на УО на ОПОС чрез изпращане по електронен път на съобщение, като в него изрично е цитиран номера на разпореждането и датата на обявяването му в деловодната система на съда. Същото е изпратено на 08.07.2024 г. в 14:55 ч. и получаването му е потвърдено на 09.07.2024 г. в 13:16 ч. Задължителните указания не са изпълнени от адресата в посочения срок. С разпореждане № 1761 от 10.09.2024 г. първоинстанционният съд е върнал подадената касационна жалба против постановеното решение № 740 от 10.06.20224 г. по адм.д. № 153/2024 г. на основание чл. 213а, ал. 1, изр. последно АПК. Административният орган е подал частна жалба срещу това разпореждане, като в нея е формирал искане за възстановяване срока на касационното обжалване поради настъпили внезапно обективни и непреодолими обстоятелства - получаване в кратък период от време множество съобщения от съда, с които са известени за постановени съдебни актове: два на брой по едно и също дело и други по различни дела на същият съдебен състав. Органът твърди, че за съобщаването на два съдебни акта по едно и също дело са изпратени на една и съща дата и в съвсем кратък времеви период, като са разменени прикачените файлове на двата съдебни акта. С обжалваното в настоящето производство определение първоинстанционният съд е приел, че не са установени внезапно възникнали непреодолими обстоятелства, които са възпрепятствали административният орган да подаде касационната жалба в срок. Според съда не са установени обстоятелства, създаващи предпоставки за заблуда или объркване на жалбоподателя, а твърдяната от органа размяна на прикачени съдебни актове по изпратените съобщения не е установена. Съдът е развил съображения, че всяко от съобщенията е надлежно връчено по имейл, с потвърдено получаване от адресата, като съобщението съдържа и копия от съдебните актове. Поради това съдът е приел за неоснователно искането по чл. 161, ал. 1 АПК и го е отхвърлил. Определението е правилно. Процесуалните срокове могат да бъдат възстановявани по уважителни причини. Съгласно чл. 161, ал. 1 АПК пропуснат срок за обжалване на административен акт подлежи на възстановяване, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Това са такива обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса. В конкретния случай, както правилно е посочено в мотивите на обжалваното определение, нито една от предпоставките за възстановяване на срока не е изпълнена. Няма данни и доказателства по делото, които да удостоверяват особени непредвидени обстоятелства, които страната да не може да преодолее. Така изложените както в искането, така и в частната жалба обстоятелства не са от категорията на посочените в чл. 161 АПК особени непредвидени обстоятелства, които да послужат като основание за възстановяване на пропуснатия срок за касационно обжалване. Твърдяната размяна на прикачени съдебни актове в съобщенията, изпратени до административния орган, не е установена. Същите са надлежно връчени поотделно, като са прикачени копия на самите съдебни актове. Несъстоятелни са и доводите на административния орган за получаване в кратък период от време множество съобщения от съда на един и същ имейл. Това обстоятелство не може да бъде прието като поведение на администрацията, което го е въвело в заблуждение и обективно е препятствало възможността му да упражни правото си да изпълни дадените указания, тъй като в случая се касае за администрацията на страната, т.е. страната не би могла да въведе в заблуждение самата себе си. Нещо повече, при правилна организация РУО на ОПОС е имал възможността да разграничи получените съдебни актове и да изпълни в срок дадените указания на съда. Затова правилен е изводът, че не е доказано настъпването на такава причина, която да е било невъзможно да бъде предвидена и обективно да е възпрепятствала жалбоподателя да извърши определени фактически и/или правни действия в предвидения в закона срок, което означава, че срокът за подаване на касационната жалба не може да се счита за пропуснат поради особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 161, ал. 1, предл. 1-во АПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема частната жалба за неоснователна, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд