Решение № 5458 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8183/2011 г.

Решение № 5458 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8183/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Константин Маноилов - Обнова Транс" против решение № 1110/14.03.2011 г. на Административен съд София - Град, Първо отделение, 13 състав, постановено по адм. д. № 1847 по описа за 2010 г. на този съд, поправено с решение № 2758/07.06.2011 г. на АССГ, постановено по същото дело. Отхвърлена е жалбата на търговеца срещу РА № 100900132/26.06.2009 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - Кюстендил, потвърден с решение № 1678/30.11.09 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП. В полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 672 лева. Касаторът твърди, че решението, с което е отхвърлена жалбата му срещу РА е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Едноличният търговец имал в наличност към 31.12.05 г. и към 01.01.2006 г. сумата от 57 497,63 лв., което е видно от заключението по ССчЕ. През 2005 г. неговите родители са му дарили сумата в размер на 70 000 лв., във връзка с което неправилно не са кредитирани показанията на свидетеля Кънчо Маноилов. Съдът не трябвало да съобразява статистически данни, отнасящи се до месечната издръжка в големия град. Касаторът моли чрез адв. Павлова за уважаване на жалбата с произтичащите от това последици. Ответникът по касация - директорът на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП я е оспорил с доводи, изложени в съдебно заседание от юрисконсулт П. Барух. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното отменително основание и след проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима. По същество жалбата е неоснователна. С РА на ЕТ "Константин Маноилов - Обнова Транс" са определени задължения в размер на 6 695,60 лв. по реда на ЗОДФЛ (отм.) и в размер на 1 919,54 лв. по реда на ЗДДФЛ, ведно с лихвите общо в размер на 2 507,78 лв. за 2006 г. и за 2007 г. Констатирано е, че ЕТ "Константин Маноилов - Обнова Транс е предоставил на "Феникс Дупница" ООД заем в размер на 50 000 лв., като собственикът на търговското предприятие Маноилов е обяснил писмено, че заетата сума представлява негови лични спестявания и същата не е върната към момента на проверката. Оспорващото лице е декларирало, че на 03.01.05 г. е получило от родителите си 70 000 лв., техни лични спестявания. Приложени са сведения за месторабота им, преписи от трудови книжки и декларации. Според техните данни Кънчо Маноилов е подарил на своя син 50 000 лв., а майката А. Маноилова му е подарила 20 000 лева. Събраните доказателства са приобщени към преписката с протокол. Съгласно депозираните писмени обяснения на Маноилови дарените от тях средства са спестени от заплати. Приходните органи са преценили разходите за живот, предоставения на "Феникс Дупница" ООД заем, придобиването през м. 10.07 г. на лек автомобил за сумата от 9 779,15 лева и са счели, че е налице основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Връчено е уведомление по чл. 124, ал. 1 от кодекса. Съпругата на собственика на търговското предприятие на жалбоподателя е заявила, че през 2006 г. е получила доходи от трудови правоотношения в размер на 1 920 лв., а през 2007 г. - в размер на 2 160 лева. Съставен е паричен поток за домакинството, като разходите са приети въз основа на информация от НСИ, а за пътуванията в чужбина - от писмените обяснения на Маноилов. За 2006 г. лицето е подало ГДД по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.), в декларацията по чл. 124 ДОПК е посочено придобиването на автобус марка "Бова" на стойност 55 262 лв., получен доход в размер на 3 061 лева и заема от 50 000 лева. Според съдът за 2006 г. превишаването на разходите над приходите е 56 935,08 лв., която сума е разделена поравно между двамата съпрузи. Прибавен е доходът с източник от стопанската дейност на едноличния търговец. Аналогичен подход е предприет при определяне на данъчната основа и данъка за финансовата 2007 г. В декларацията по чл. 124, ал. 3 ДОПК е описано притежаването на лек автомобил "Мерцедес" на стойност 9 779 лева. По делото са изслушани и приети основно и две допълнителни заключения по ССчЕ, неоспорени от страните. С основното заключение е изготвен паричен поток за двата ревизирани периода, включително резултатите от ГДД. В първото допълнително заключение е включена и началната наличност на парични средства в сметка "Каса" на ЕТ към 01.01.06 г. Според второто допълнително заключение салдото от парични средства в брой по сч. сметка 501 на едноличния търговец към 31.12.05 г. е 57 497,63 лева. Разпитан е като свидетел Кънчо Маноилов, чиито показания съдът е преценил със съответната критичност поради твърде общите данни за спестяванията, дадени от свидетеля. Съдът е акцентирал в решението си и върху вътрешното противоречие в доводите на оспорващия. Данните от трудовите книжки на Маноилови сами по себе си не са годни да обосноват извод за извършено дарение на парични средства в конкретен размер. Съдът е обсъдил индексите на потребителските цени и отсъствието на доказателства за превалутиране за да приеме, че спестените заплати на Маноилови не могат да осигурят сумата в размер на 50 000 лева. Във връзка със средностатистическите данни, изхождащи от НСИ, първоинстанционният съд е посочил, че в случая става въпрос за публикувана и общодостъпна информация относно обичайните разходи за живот по смисъла на чл. 122, ал. 2, т. 14 ДОПК. Обжалваното решение е правилно поради което касационната инстанция го оставя в сила. В него АССГ е изложил многобройни и обосновани мотиви по спорните и относими при решаване на казуса факти и възражения. Настоящата инстанция споделя аргументите на съда във връзка с второто допълнително заключение на в. л. Г. Атанасов. Приложените на л. 177 - л. 192 хронологични описи не съдържат подписи на лицата, които са ги съставили. Справката със съдебния протокол от заседанието на 22.02.2011 г. установява, че разпечатките са заверени от адв. Гергов, без да става ясно кой е изготвил счетоводните документи. Допълнителното заключение обаче е изготвено именно въз основа на данните от тях. Поради това съдът, в съответствие с предвиденото в чл. 202 ГПК, не е кредитирал допълнителните заключения относно салдото в размер на 57 497,63 лева. Показанията на св. Кънчо Маноилов са преценени при съобразяване степента на заинтересованост на лицето, впредвид преките му и близки роднински отношения с Константин Маноилов и твърде общите впечатления на свидетеля за спестяванията. Ако Кънчо Маноилов е обменял валута в германски марки, тогава не е изяснено какво се е случило с валутата след приемането на еврото като платежно средство в чуждата държава. От свидетелските показания не могат да бъдат формулирани конкретни изводи за периода, източника на придобиване и съхранение на сумите. Изводите в посочения смисъл не се променят от представените в касационното производство два броя договори за дарение от Кънчо Маноилов и от А. Маноилова. Писмените доказателства не съдържат достоверна дата, не става ясно защо са представени едва в производството пред ВАС, Осмо отделение. Освен това по време на разпита си в първоинстанционното производство, свидетелят не е конкретизирал сума, дарена през 2005 г. на Константин Маноилов. С оглед на резултата по делото в полза на дирекцията съдът присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 672 лв. за касационното производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение