Определение № 50167 от 11.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2961/2022 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 266454/23.06.2022 г., подадена от Т. Б. К., за отмяна на влязло в сила решение № 3677/09.08.2018 г. по гр. д. № 11491/2017 г. на Варненския районен съд, потвърдено с решение № 286/06.03.2019 г. по в. гр. д. № 47/2019 г. на Варненския окръжен съд, в частите, с които молителят е осъден да премахне: складово помещение от около 4.5 кв. м., долепено до сграда с идентификатор .............откъм границата с ПИ с идентификатор .............., описана с ид. 04 в схемата на вещото лице на л. 99 по делото, и складово помещение от около 8 кв. м., долепено до сграда с идентификатор .................и до търговската сграда с идентификатор ................откъм границата с ПИ с идентификатор ..............и [улица], описана с ид. 03 в схемата на вещото лице на л. 99 по делото, на основание чл. 109 ЗС. Молителят твърди, че обектите, предмет на влязлото в сила решение, представляват търпими строежи, тъй като отговарят на законовите изисквания, поради което не подлежат на премахване и забрана за ползване, но това обстоятелство не е взето предвид към момента на постановяване на решението. Твърди, че на 01.06.2022 г. бил уведомен от предходния собственик, че обектите са построени преди 31.03.2001 г., с което обстоятелство не е бил наясно при водене на делото и узнал за него при проведения на 01.06.2022 г. разговор, след което през м. юни 2022 г. входирал в [община] искане за издаване на удостоверение на търпимост. На основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК иска отмяна на влязлото в сила осъдително решение. От ответника по молбата за отмяна С. Д. Р. е постъпил отговор със становище, че същата не следва да бъде допусната до разглеждане, тъй като „не са налице основанията, визирани в чл. 305 ГПК“ и няма представени убедителни доказателства, че молителят е узнал нови обстоятелства през 2022 г. Представя н. а. № ........./18.10.2007 г., от който, както и от приложените документи за издаването му, молителят би следвало да е наясно със собствеността си. Проверката по допустимостта на молбата за отмяна обхваща наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, изхожда ли молбата от легитимирано лице, спазени ли са установените в чл. 305 ГПК срокове за подаване на молбата, наличие на точно и мотивирано формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай молбата за отмяна изхожда от страна по делото и е насочена срещу влязло в сила решение, с което в атакуваните части е уважен предявен срещу молителя иск с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС. Молбата обаче е недопустима и следва да се остави без разглеждане, като съображенията за това са следните: Отмяната на влезли в сила неправилни решения е извънинстанционен способ за контрол само при наличието на изчерпателно посочените в закона основания и за да е допустима, изложените твърдения, заедно с доказателствата, които ги подкрепят, съгласно приетото в т. 10 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, следва да са конкретни и надлежни. Това ще рече да могат да бъдат подведени поне под един от предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК състави с оглед на всички елементи. В случая молителят твърди, че са налице новооткрити обстоятелства, поради което се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Под „обстоятелства“ законът разбира факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. За да е налице фактическият състав на посоченото основание, е необходимо твърдението, че са налице новооткрити обстоятелства, да бъде подкрепено с писмени доказателства. В случая от изложеното в молбата за отмяна става ясно, че такива доказателства не са налице - не е представено удостоверение за търпимост, а те са необходими, тъй като молба за отмяна, основана на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е допустима само при наличие на писмени доказателства. В този смисъл изложените в молбата твърдения са ненадлежни. Съгласно приетото в т. 10 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК, е недопустима. ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. При този изход на делото и предвид заявеното искане, на ответника по молбата следва да се присъдят разноски за настоящото производството в размер на 860 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 181/25.07.2022 г., изплатени в брой. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.