Определение № 38 от 21.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4214/2018 г.

Подадена е направо във ВКС частна жалба с вх. № 9823/18.11.2019 г. /п. кл. 14.11.2019 г./ на П. Д. К., Й. П. К. и Р. А. М. срещу определение № 456/12.12.2018 г., постановено по настоящото ч. гр. д. № 4214/2018 г. по описа на ВКС, III г.о. В жалбата се прави искане за отвод на всички съдии от ВКС. Иска се да бъде предоставена правна помощ на жалбоподателите, делото да бъде върнато в друг съд и да бъде разгледано от други съдии. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, намира следното: Предмет на обжалване пред настоящия състав е било разпореждане № 1052/20.09.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 399/2018 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е върната подадената от П. Д. К. частна касационна жалба с вх. № 7260/18.09.2018 г. срещу определение № 357/04.09.2018 г., постановено по същото дело. С определение № 456/12.12.2018 г. частната жалба е приета за неоснователна и е потвърдено определението на Пловдивски апелативен съд. Относно искането за отвод на всички съдии от ВКС: В разпоредбите на чл. 22, ал. 1, т. 1 - 6 ГПК се сочат обстоятелства, при наличието на които не се допуска в състава на съда да участва съдия с оглед гарантиране обективността при разглеждане на спора. Такива не са налице по отношение на членовете на настоящия съдебен състав. Делото не е разпределено на някой от другите състави на ВКС. С оглед изложеното, искането за отвод на членовете на настоящия съдебен състав следва да бъде оставено без уважение. Относно искането за предоставяне на правна помощ на жалбоподателите: Предоставянето на правна помощ гарантира равния достъп до правосъдие на всички лица. Когато жалбоподателят няма средства да упълномощи адвокат и при липса на пречките по чл. 24, т. 1 - 3 ЗПП, той има възможност да ползва правна помощ. Преценката за основателността на искането за предоставяне на правна помощ се извършва от съда, чрез който се подава жалбата и до който е адресирано искането. В настоящия случай при констатация за очевидна недопустимост на жалбата предоставянето на правна помощ следва да се откаже на жалбоподателите, по арг. от чл. 24, т. 2 ЗПП. Освен това в случая е налице и хипотезата на чл. 24, т. 1 ЗПП - предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на лицата, кандидатстващи за правна помощ, защото в искането им се твърди, че такава е необходима за да се изпълнят указанията на съда да се посочи конкретно във връзка с кой акт, по кое дело и на кой съд са исканията в жалбата. С оглед изложеното молбата на жалбоподателите за предоставяне на правна помощ следва да бъде оставена без уважение. Постановеното определение № 456/12.12.2018 г. по настоящото ч. гр. д. № 4214/2018 г. по описа на ВКС, III г. о. е окончателно, както е посочено в него и не подлежи на последващо обжалване. С него състав на ВКС е потвърдил разпореждането на въззивния съд, тъй като съгласно задължителните указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 2 на ТР № 3/12.07.2005 г. на ОСГК на ВКС функционално компетентен да разгледа частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдебен изпълнител е съответният апелативен съд, чието определение е окончателно. С постановеното по настоящото дело определение по чл. 274, ал. 2 ГПК е изчерпан инстанционният контрол и се слага край на производство по обжалване на разпореждането на въззивния съд. Процесуалният закон не предвижда по-нататъшно обжалване на постановеното от състава на ВКС определение, поради което подадената частна жалба с вх. 9823/18.11.2019 г. следва да бъде върната. Доколкото в частната жалба има посочване също така, че е „относно: разпореждане № 1278/14.10.2019 г. по описа на Пловдивски апелативен съд“ /изписано с №1190 по-надолу в нея/, настоящият съдебен състав намира, че подадената частна жалба с вх. № 9823/18.11.2019 г. /п. кл. 14.11.2019 г./ на П. Д. К., Й. П. К. и Р. А. М., подадена направо във ВКС, след влизане в сила на настоящото определение на ВКС, частната жалба следва да бъде изпратена на Апелативен съд – Пловдив, за администрирането й като частна касационна жалба, подадена срещу акт на АС-Пловдив. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение