Определение № 499 от 02.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 833/2022 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от И. Т. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 10348 от 28.04.2021г. по в.гр.д. № 680 по описа за 2020г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено в обжалваната част решение № 7773 от 15.11.2019г. по гр.д.№ 13645/2018г. на СГС като е отхвърлен предявения от нея иск с правно основание чл.33, ал.1, ЗЗД за приемане на установено, че договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 16, т.VІІІ, рег.№ 6703, нот.д.№ 1353/14.12.2007г.на нотариус Литовски,вписан с № 263, район на действие СРС, поправен с н.а.№ 106, т.І, рег.№ 981, нот.д.№ 93/29.02.2008г.е унищожаем, като сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия. В останалата част, досежно предявените искове с правно основание чл.26, ал.2, изр.2 и чл.31, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че същата сделка е нищожна поради липса на съгласие и за унищожаването й поради това, че продавачката не е могла да разбира или да ръководи действията си, е влязло в сила. Присъдени са разноски. Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е преценил предявения иск с правно основание чл.33, ал.1 ЗЗД за неоснователен поради липса на ангажирани по делото доказателства от ищцата, въз основа на които да е установено наличието на всяка от двете кумулативно изискуеми предпоставки – наличие на нееквивалентност между престациите по сделката, навеждаща за явно неизгодни условия за едната страна и сделката да е сключена при крайна нужда, т.е. сключването й да е обусловено от неизгодни за ищцата обстоятелства. Съдът е посочил, че по делото не е установено ищцата да не е разполагала с парични средства. Наличието на несъответствие между установената със заключение на приета по делото икономическа експертиза средна пазарна цена на притежавания имот от 135 092лв. и продажната цена от 39 687лв., която съвпада с данъчната му оценка, съдът е обяснил с факта, че продажбата е извършена между майка и дъщеря, като е обичайна практика - между близки роднини - продажбата да се осъществява по данъчната цена. Изрично в мотивите си, съдът е посочил, че съгласно установената практика, преценката за наличие на нееквивалентност на престациите следва да се прави въз основа на комплексна преценка на всички конкретно установени релевантни факти. В случая, независимо от извършената продажба, ищцата е запазила правото си на ползване на имота и не е било спорно, че тя винаги е живеела /и преди, и след продажбата/ в него, за разлика от купувача. Освен това е установено, че нейната дъщеря, която е купувач по сделката, е извършила ремонт на същия /през 2009г., което е след сключване на сделката през 2007г./, във връзка с който е изтеглила кредит в размер на 14 700евро. В представеното изложение, касаторката се позовава на всички основания за допустимост по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК като поставя следните четири въпроса: 1. В какво се изразява нееквивалентността на престациите при покупка на недвижим имот?, 2. С колко следва да бъде занижена продажната цена от пазарната такава, за да се приеме, че е налице нееквивалентност на сделката?, 3. Следва ли при сделка между роднини да се пренебрегне пазарния принцип? и 4. Следва ли нотариалният акт да съдържа освен подпис и изписване на името на отчуждителя? Позовава се на противоречие на въззивния акт с решение по гр.д.№ 3941/2016г. на ІІІ г.о. и на решение на ОС Сливен, което поради липса на отбелязване дали е влязло в сила, не може да бъде съобразено. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Й. С. П., чрез процесуалния представител адвокат М., с който се оспорват както нейната допустимост, поради липса на никое от посочените основания за допустимост, така и нейната основателност. Счита постановения въззивен акт за правилен. Представя препис- извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници, от които е видно, че на 2.07.2021г., след подаване на 25.06.2021г.на касационната си жалба, касаторката И. Т. К. е починала и е оставила за наследници, ответницата Й. С. П. /дъщеря/ и А. И. К. /син/. Имайки пред вид представените доказателства за настъпилата смърт на касаторката, на основание чл.227 ГПК, съдът следва да конституира на нейно място А. И. К.. /Другият правоприемник П., пред вид естеството и характера на спора, както и с оглед интересите на страните, запазва качеството си на ответник/. Съобразно гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване, доколкото нито един от поставените въпроси не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд и не е от значение за изхода на спора, т.е. не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, като въззивният акт е постановен в съответствие с установената съдебна практика. Съображенията: Липсата на доказателства за нееквивалентност на престацията не е единственият мотив на съда за отхвърляне на предявения иск. В мотивите е посочено, че освен нееквивалентността, ищцата не е доказала и че е била в състояние на крайна нужда, т.е., че именно липсата или недостатъчността на разполагаемите материални средства за задоволяване на основни потребности /за издръжка, лечение, плащане на изискуеми задължения и др./ е станало причина и я е мотивирало да я сключи процесната сделка с дъщеря си, а още по-малко е възможно да се изведе извод, че при нормални обстоятелства страната не би сключила същата. Напротив, прието е за установено, че тя е разполагала с достатъчно средства, била е подпомагана от децата си и запазвайки си право на ползване върху имота, непрекъснато и необезпокоявано е живеела в него. В този смисъл, поставеният от касатора първи въпрос „в какво се изразява нееквивалентността на престациите при покупка на недвижим имот“, освен че не е възможно да получи отговор, защото преценката за предпоставките по чл.33, ал.1 ЗЗД е комплексна и зависи от конкретно установените по делото обстоятелства, а и още не е от значение за изхода на спора. Същото важи и за вторият поставен въпрос: „ с колко следва да бъде занижена продажната цена от пазарната такава, за да се приеме, че е налице нееквивалентност на сделката?“ В практиката се приема, че преценката за еквивалентност не е въз основа на точна математическа формула, поради което точен отговор на въпроса „с колко“, който да е приложим за всеки случай, не може да бъде даден. Преценката е конкретна и зависи от обстоятелствата по случая. Третият и четвърти поставени въпроси въобще не са били предмет на обсъждане от въззивния съд, който не е приемал нито, че при сделка между роднини следва да се пренебрегва пазарния принцип, нито, че в нотариалният акт не следва да се изписва името на продавача, в какъвто смисъл са поставените въпроси. Съгласно т.1 от ТР № 1/2010г. по т.д.№1/2009г.на ОСГТК на ВКС, за да отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, поставеният материално правен или процесуално правен въпрос следва да е от значение за изхода по конкретното дело, да е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му, а в случая това не е така. Доколкото именно въпросите, които отговарят на тези изисквания, определят рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби, в случая касационно обжалване не може да бъде допуснато. За пълнота, следва да се посочи, че въззивният акт не противоречи на посоченото от касатора гр.д.№ 3941/2016г. на ІІІ г.о., постановено по въпрос, касаещ фактическият състав на чл.33, ал.1 ЗЗД. В същото, подобно на приетото от въззивния съд, е посочено, че за да е основателен иска следва, при условията на кумулативност, да са налице две предпоставки – 1.състояние на крайна нужда, разбирана като липса или недостиг на материални средства за задоволяване на основни потребности, което състояние е въздействало на волята на страната и я е мотивирало да я сключи и 2.наличие на явно неизгодни условия за лицето, намиращо се в крайна нужда, които се преценяват конкретно за всеки случай, към момента на сключване на сделката. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд